Мистерии и загадки

Литературен клуб на пошлото писане

Членове на литературния клуб

==============
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизансцен: Литературен клуб. Около трапецоидна маса седят и чоплят семки Paolo Koelio и Лефер Тлъстев.

PAOLO KOELIO
Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. Пожелавам ти за рождения ден, драги ми Лефер Николаевич, да не те бутнат в басейна, че си се оял, като свиня, и ще се удавиш, като лефер на сухо.

ЛЕФЕР ТЛЪСТЕВ
Всяка твоя мисъл, изразена с думи, Куелито, е сила, действието на която е обратно пропорционално на таргетирания субект. Затова внимавай кого наричаш свиня, и без това критиците отдавна са ти наточили ножа.

Влиза Хорхеб Акай.

ХОРХЕБ АКАЙ
„Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в различията.“ Като ви гледам сходствата на двамата, на влюбеност ми навявате. Наздраве и престанете да дразните четящият свят с непрекъснатите си словоблудства.

PAOLO KOELIO
Моят брат Акай винаги намира правилните думи.

ЛЕФЕР ТЛЪСТЕВ
Като ти е брат, защо си си сменил фамилията. Акай щеше да ти се лепне, като… Каренина на релси.

PAOLO и ХОРХЕБ АКАЙ (в един глас)
Какво, по дяволите, искаш да…

В този момент влиза Подсвирча ИлиЯде и говори високо на диктофона си.

ПОДСВИРЧА ИЛИЯДЕ
Мило ми дневниче, днес исках да честитя на Точкайн рождения ден, ама тя не дойде на моята сватба в небето и аз няма да отида в Шумерия. Хем небето е на една вертикална крачка разстояние, а тази страна кой знае в какви мъгли е скрита, даже и в Гугъл не я открих.

Влиза ДанийиИиЙилл ХааАарммммссСs.

ДАНИЙИИИЙИЛЛ ХААААРММММСССS
Влиза един простак в литературен клуб и казва: „Аз съм ДанийиИиЙилл ХааАарммммссСs и влязох в литературен клуб“.

Замълчава и победоносно оглежда публиката. Публиката, като единен организъм, скача и го изритва през прозореца.

==============
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизансцен: Ватикана. Тясна улица. Двама се срещат.

ИСПАНО КАЛВИНО
бонджооорно, бонджорно кара мафиозо! ке волла, волла коме ста`а, сера перке тиамоо… уна канцоне… кен конфузионеее.

УМЕРТО ЛЕКО
уна пердоно фачима е парляре на шамаре. и ке коза за тормоза.

Зад близкия прозорец тайно слухти Дан Кафявото и записва на лаптоп.

ДАН КАФЯВОТО
„Свещеникът, който отдавна поддържаше тесни връзки с мафията, се изсра на паркета, поръча си пица калцоне и, без да се сконфузи, одрънка кенче ватиканска бира. В този момент Тор Ганкс вече знаеше кой стои зад вековната, забулена в мистерии история за произхода на златното руно – Орденът на Домашната коза!“ Ама че съм гениален!

През прозореца се показва брадясалото лице на Леко.

УМЕРТО ЛЕКО
Сикураменте но!

==============
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизеренсцен: Мърляци и утрепаняци седят и лежат на и около шизофреидната маса в литературния клуб. По средата има полуизядена торта. Влиза Точкайн Рандъм ужасена.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Кой свръхразум ви позволи да нападате нобеловата ми торта!

ЧАР БУКОЛИКИ
Изглежда не съм си сложил достатъчно торта в ушите, защото продължавам да я чувам, Фил.

ФИЛИЯ СКОМПОТ
Ти нямаш уши, а само едно голямо, настръхнало зърно. Всичките ти сетива са съсредоточени в него. Ти си гърда, Цицолики.

ЧАР БУКОЛИКИ
На Бах майка му, сега разбирам защо семенната ми течност е станала по-рядка.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Нищожества! Прогресът е функция на по-знаещите и можещите от вас, а вие само се възползвате от тортите и благата, които ви се поднасят наготово.

ЧАР БУКОЛИКИ
Барби, не ходи ли ти да вземеш тортата от Нобеловия комитет?

УЛЯЛЯМ БАРБИРОУЗ
Щом казваш, Чар. Вече не помня дори на каква дрога съм.

ЧАР БУКОЛИКИ
Ето, нищо не ни се поднася наготово, Рандъм. Сами отиваме и си го взимаме! Нес па, гайс?

ФИЛИЯ СКОМПОТ
Днес спах, Цицолики.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Отивам да раздавам правосъдие в Good Reads – вие не заслужавате моето внимание!

В този момент от остатъците на тортата изскача голият Хтомал – незаконен син на Джохабрак ад Абракр ом Би и Гей Ман. Рожденичката Точкайн Рандъм е в шах. Останалите са в мат с изключение на изпадналите в анафилактичен шок. На това място падат и завесите заедно с релсите.

КРАЙ

Midsupper night dream

Nightwish El и Totenlicht представят!

Къщата на дух… на Миленка!

Истинската история на възникването на Хелоуин:

Живял някога един добър и почтен човек. Може да не ви се вярва, но хем е така, хем вие сте прави. По цял ден той се трудил, трудил, потял и пак се трудил, а жена му вкъщи скучаела.

Една късна вечер Джак, влачейки уморено крака из нивата и наближавайки дома си с всяка своя кихавица, морно вдигнал поглед и съзрял нечия чужда сянка да затъмнява приветливо светещото прозорче на къщурката му. Буря затъмнила чувствителните му гънки, мрак обзел далака му и съмнения наложили диктатурата си. Джак получил инсулт, пясък в бъбреците и амнезия за миг.

Но какво да направи, въздъхнал примирено и поел към близката кръчма. Чувствал, че се нуждае от утеха, а и имало промоция – две бири за едно кебапче. За жалост не разполагал с никакви кебапчета, затова немощно се спрял до вратата, където за негов късмет бил облегнат, с копита в джобовете, веселия Дявол.

Той му намигнал закачливо, гризкайки стрък пура:

– Хей, друже! Какво има?

– Мъка ме е налегнала голяма, а нямам кебапчета – аргументирал се Джак.

– Да ти имам проблемите! Ще ти дам кебапче, но в замяна на някои номера от библиотека Галактика – 1,5,31,53,67,88,89,90,100,101…

– Ааааа – чакай, чакай…“Дюн I“ не си го давам, намира се много трудно! По-добре ми вземи душата!

– За какво ми е душата ти? Призлява ми вече, то такава тъпканица, че депортирам души обратно на Земята. Голяма досада и никакъв финес. Е, имаме ли сделка?

И тъй, нещастният Джак заменил голяма част от библиотеката на жена си, срещу къс месо, а него – срещу глътка бира…

Оттогава бездомният и безвежд Джак, броди с тиквен фенер и търси галактиките на жена си… Освен веждите, тя му отрязала и други неща, но за това друг път…

Нещастният Джак

Размишления върху Хелоуин:

Понеже Хелоуин аха да почука на вратата, уважаемата дукеса (Ел, бел.ред.) вече съвсем настоятелно взе да ме подбутва да напишем нещо по повода. Аз обаче, като един виден мързел, нямах особено много идеи, та реших първо да се пообразовам по темата. За мен Хелоуин е една от сравнително безобидните чуждестранни традиции, но винаги съм смятала, че е вносният еквивалент на Еньов ден (един от любимите ми празници, който според мен е истинският ден на жената). Оказва се обаче, че истината е малко по-различна:

„Древните келти празнували своята Нова Година (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват Земята. Те търсели живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си. За да плашат злите духове, келтите се обличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По-късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника.

В България има празник, аналог на Хелоуин – Кукерите – карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.“

Честно, никога нямаше да ми хрумне да сравнявам точно тези два празника, но това е щото съм напълно повърхностна, а и никога не се бях интересувала задълбочено. Тъжното е, че кукерската традиция, макар и не съвсем забравена, изобщо не е толкова популярна, колкото вносния й еквивалент. Ама тва са си някакви мои романтично-депресивни мисли, които не са релевантни в момента.

Та, ако вплетем в нишка двата празника, това е прекрасен начин хората да приветстват Доброто (тм) в света. Не съм убедена обаче, че има изобщо останали да вярват в него, така че остава, в духа на модерните традиции, да използваме повода да се изложим зловещо и да се натъпчем още по-отвратително с всякакви модели и нюанси на сладки.

Много вещици, тъй де домакини, обичат да бъдат изненадвани от тайнствени непознати тиквеници

Предложения за подаръци за деца над 18 години

1. Щит-невидимка за пушещи елементи, който се използва през междучасията. Щитът има специална конструкция, на базата на наночастици, които при специален димен сигнал се активизират, сканират околността и създават успешна визуална имитация на птица додо с кренвирш в уста.

За съжаление нямаме фотоматериал да ви покажем додо с кремвирш

2. Лаптоп с поставка за бира (подаръкът е по известен, като Бира с поставка за лаптоп). Често, докато човек си пие бирата, му се налага да ползва излишни неща, като интернет, минтернет и дори да гледа последните филми, излезли в Замундата.

Като съберем пари за една каса бира, ще си го вземем за приемната в офиса

3. Сутиен Уондър-Мра, всички умират при вида на сочните праскови, кайсии или дини /при избор на клиента/

4. Ракиен телескоп тип “Танкоскоп“. Схема на 21-сантиметровия ракиограф:

Първият елемент от телескопа е диафрагмата S, ролята на която е да намалява максимално рефракцията от краищата на главния обектив О1. Непосредствено след нея е разположен главният обектив на ракиографа О1. Обективът има диаметър колкото три употребени бирени капачки и фокусно разстояние 2250 мм (F1). O1 е двукомпонентен обектив с направена корекция за сферична аберация, т.е. светлината на различни дължини на вълната има един и същи фокус в точката А, където са наредени маслини…

И накрая, но не по важност, използваме случая да честитим рождения ден на голямото дете Ирония Идиотова, на която мислим да подарим цигара, която не пуши. Това е една много особена вещ, чието предимство е, че никой не може да каже, че я пушиш, следователно можеш да я пушиш навсякъде, дори и в тоалетната, а защо не и в банята, докато се къпеш с чорапи на ушите.

ЧРД, ИДКЕ!

Идейник, подкукоросник и 1/2 текст: Ел

Подредил и украсил текста с три леви ръце: Ностромо

Логистична подкрепа: Ламот

Деца, не правете така!

Точна наука за силите, действащи в нуламерното пространство

Псевдоучените винаги сме били с една идея по-напред от академичната общност понеже никога не сме чакали теориите ни да се докажат експериментално. Открием ли как да построим свръхсветлинен двигател с вътрешно горене, единствено драскайки формули по черната дъска, ние веднага оповестяваме резултата от половинчасовия си труд и се покриваме с нечувана слава. Също така прибираме и тлъсти чекове от продажбата на минимакетчета, защото сме съобразителни, като Джордж Лукас в магазин за детски играчки по случай годишнина от премиерата на „Star Wars“. Сега не ни казвайте, че той е шарлатанин, щот` ще се обидим!

Днес, докато проучвахме една наша нова теория за произхода на двойно полетия с петмез качамак, открихме, че електромагнитите вълни, минаващи през качамака (докато същият е нагорещен до 60 градуса по Целзий и силно облъчен с похотливи погледи на гладни псевдоучени), го карат да фосфоресцира в определени области, изписвайки по този начин върху му следния пророчески текст:

„Честит рожден ден, Точе!“

Представете си колко бяхме смаяни, тъй като изобщо не очаквахме, че точно днес ще ядем торта и ще ни подаряват подаръци. Да не ви казваме още колко се изненадахме, като зацепихме, че всъщност не на нас ще подаряват, а ние трябва да подаряваме на Точето… Е, добре де, поне ще ядем торта, което не е никак малко. А и да ви кажем честно тримесечната качамачена диета започна да дава неподозирани резултати в тоалетната.

Та, след като дори най-сериозните научни експерименти в областта на физиката нашепват за специалността на днешния ден, единственото, което ни остава, е заедно с цялата научна общност да пратим искрените си благопожелания на Точето придружени с поздравителни картички:

„Псевдонауката“ – Бен Голдейкър

Явно вече ви е светнало след толкова много ревюта, дискусии и снимки на лежащи привлекателни жени, че това е книга, която трябва да се прочете… и ако до момента сте имали колебания, момента е подходящ да изфорсирате към най-близката книжарница.
На мен ми „светна“ още като видях заглавието, но това е отделен въпрос и гледам доста пристрастно на темата.

Ето няколко щрихи, които напират да бъдат споделени:

Морковите стоят в основите на един от най-дезинформационните удари през ВСВ. Германците се опитват да установят причината поради която техните противници успяват да видят самолетите им дори в мрак. Според мен са се правили на ударени, защото Гьобелс знае всичко!
Британците пускат нутриционистки слух – керотинът се пренася до очите и се преобразува в ретинал, т.е. молекулата, която възприема светлината в окото. Дават на техните момчета огромни чинии с моркови. Това причинява масова психоза из пилотите, като почти всички, подобно на Йосарян, започват да си въобразяват съвсем неоснователно, че някой иска да ги убие! 😀 🙂

Моля, пуснете си новата детоксинираща вана за крака!
Регулирането на биоенергийното поле на водата ще подтикне тялото ви да изпусне токсините, греховете и някой друг газ…
Ето, виждате ли как покафенява? Аве вие да не свършихте и нещо друго вътре, а?

Храната става все по-малко питателна!
Даже някои портокали в супермаркетите изобщо не съдържат витаним С!
Купувайте хапчета! Моите хапчета!
Днес има промоция – безплатен медальон! Медальонът използва биополето ви, захранва се от ударите на сърцето и особено от кихавиците… за да изглади бръчките ви, прането ви  и най-вече да изчисти онази усмивка от лицето на съпруга ви, когато ви види с ролки за коса!

Г-н Холфорд, в случай че прочетете това / старая се да пиша бавно, повярвайте ми… 🙂 / и вече сте открили портокал, който не съдържа витамин С, напомням ви, че може да го изпратите на г-н Голдейкър и да му натриете носа! Че той даже не е написал толкова книги, колкото вас! 😀

Патрик Холфорд е основателят на „Института по оптимално хранене“ / откъдето му е и дипломата /, организация обучила повечето от хората във Великобритания, които наричат себе си „хранителни терапевти“.
Написал е / и сътрудничил в написването / на около 40 книги, всички от които бестселъри. Какво знаете вие! Това не е просто усмихващ се човек, който иска да ви пробута хапчета, пълнейки джоба си. Прави го напълно безкористно и алтруистично…

А сега нека да се заиграем с цифрите!

„Индипендънт“, който подкрепя легализирането на канабиса, внезапно променя позицията си и през 2007 публикува следното на първа страница:
„… Рекорден брой тийнейджъри имат нужда да се лекуват от наркомании като последица от пушенето на скънк, много силен сорт канабис, 25 пъти по-силен от смолата, продавана от десетилетие…“

В средата на 80-те американски активисти твърдели, че канабисът е 14 пъти по-силен, отколкото през 1970г.
Ако през 86-та е бил 14 пъти по-силен, отколкото през 70-те, а днес е 25 пъти по-силен от 90-те, значи ли това, че сега е 350 пъти по-силен, отколкото през 1970г?

Голдейкър казва – за целта би трябвало в растението да има повече тетрахидро-канабис, отколкото е целия обем, заеман от самото растение.
„Би трябвало материята да се сгъсти в суперплътен кварково-глуоново-плазмен канабис.
За бога, не казвайте на „Индипендънт“, че такова нещо е възможно! „ 🙂

А ние казваме – разбира се, че е възможно! Щом Патрик е написал 35 книги, защо пък канабиса да не стане по-силен 350 пъти. Може да се дължи на тренировки!

Ревю – Христо Блажев, на когото още веднъж благодаря. 🙂

Ревю – Ламот / и да купите поне кашон хапчета, ей! /

Ревю – Ностро / очаквайте съвсем скоро  в близкото хилядолетие! /

Ревю – Пещерата на неандерталеца

Току-що долетя вест от нашия агент под прикритие – Точка – ако са ви омръзнали старите кодове на ДНК и се чудите как да ги смените – ето и новото чудо: Можете да научите, че триизмерния свят е мястото на битката между тъмните и светлите сили и е единствения шанс за бързо израстване на Душата. Дето викаме ние на село: „May the Force be with you!„

А смяната на негативните кодове на ДНК в кодове на светлината е просто като да плетеш чорап! Една лице – една опаки!

Йей! Намерих видео, на което Бен Голдейкър свири на тромпет (ужасен е! 🙂 Със светлите панталонки е.

История за феи по Артър Конан Варварина

Общоизвестен факт е, че феите живеят в силно парфюмирани мезонети, разположени в разкошни и неудобни цветни чашки.
Нашата героиня обаче не си падаше по стандартните неща, а и от силните аромати получаваше силно главоболие. Освен това досадното жужене, пляскане, приглушен кикот и най-вече шумотевицата при появата на всяки нов фешън модел криле я дразниха неимоверно.
Това бяха основните причини тя да си грабне китарата, куфара от черупка на скарабей, натъпкан с книги и да напусне цялата тази суетня, пикирайки с Odonata Airlines право към Джендем дере. Там имаше наследствен имот още от древни времена, когато по време на Третата елфическа война, дядо и успя да отреже ушите на един княз от Горното Кралство, а този акт по тогавашните закони означаваше, че слага крила на всичките му имоти.
Наближаваше един много специален ден и Феята, добро и отговорно същество, реши да се подготви отрано и още призори над горски дъбрави се разстла благоуханен дим.

Нагледно показваме опасностите от готвенето на открито

Бикът Ернс тъжно се скиташе из гъсталаците, когато рецепторите в татуирания му нос го алармираха за нещо изкусително – емпанадас с пълнеж от термитско и чедър, индийски чесън и боровинков сос. Тъкмо провря глава през тясната оградка, която го делеше само на наколко метра от мечтаната вкусотия и о, Свети Хапи – зърна чифт омайни чорапи. Червени, като устните на онази гномолюбителка! Простряни на две сковани дъски, все още мокри, но попили божествения аромат, те примамливо се подлюшваха от вятъра.

Феята усети липсата им, чак когато отиде до градинката за още чесън.
– Боже, къде са ми книгораздлителите! Крадци проклети! Да ги вземат листните въшки дано!
Бясна тя се шмугна в къщата да търси арбалета си.
Ламот членуваше в няколко дружества, започващи с „Да спасим….“ / ….хлебарките от гладни хора, … Масларова от бедност и прочие заглавия, гръмко защитаващи хуманни каузи / и може да се каже, че беше най-активния член, който разгорещен и безпощадно аргументиран, можеше да доведе до отчаяние / причинено най-вече от отклонение в религиозните възгледи/ всеки непредубеден случаен минувач. А минувачи в Джендем Дере колкото щеш.

Щом мълвата за откраднатите чорапи се разнесе, той запретна ръкави, изкачи са на най-високата гранична кула, която се виждаше от цялата местна паплач и пламенно започна да кове табела: „Спасете биковете от феите!“

Ламот Гевара – Грийн Пийс в действие

– Ламотеееее! Слизай веднагически, да не хвръкна догоре, че ще ти закова гащите до табелата! – предупреди Феята и заплашително постави стрела, намазана с копривен сок в арбалета.
– Грях ти на душата! Днес е последният ден на Септември. Потрай още малко и лошите чувства ще отминат като птичи грип в небесните селения…
Отдолу някой я задърпа за крачетата.
– Да не си посмяла! Само косъм да падне от мишницата на Ламот и ще стане страшно! Страница няма да остане от библиотеката ти!
– Ностро, пусни ме момко и не ми отправяй смешни заплахи. Моите книги, за разлика от твоите, са скрити много добре.
– Да бе, скрити! Зад онова шантаво устройство са…ох, как беше…„ Как да усложним закуската на хамстера“ ! Точето ми каза!
– Всички сте подли издайници! Омръзна ми от вас! Не мога да си опазя книгоразделителите! И то точно тия червените, дето са ми любими!
Феята подсмръкна с носле и отиде до бакалията за бира.
Когато малко след полунощ луната огря гората, тя се най-сетне се накани да се прибере и отваряйки дървената порта, крилата и се преплетоха от изненада.
Цялата банда безделници, начело с бика Ернс стояха ухилени пред огъващата се трапеза, на която се кипреше празнична торта.
– Хепиииии бъртдееейй, Миленче!

Всичко беше пъклен план, за да отвлекат вниманието и!
Сигурно в дъното стоеше Ностро, който помнеше като бръмбър всичките рождени дни, както и текста на всяка прочетена от него книга до десетата страница. Освен това бършеше подозрително съмнителен остатък на лявата си буза, а лек поглед вдясно обясняваше липсата на половината горчица към кюфтенцата. Хммм…а тази огромна купчина подаръци! Нима всичко беше за нея!

Вляво – любовни стрели от остров Пасха, в средата – табуретка от кожа на акула, вдясно – ох, не ми се гледа натам…

Когато сутринта слънцето усмихнато надзърна през прозорчето, видя Феята, блажено отпусната на дивана, загърната с кожа от персийски мечок и четяща бестселъра „Секс-престъпления“, като припряно си водеше записки с перо от лебед-канибал. Книжката й беше подарена от Ламот, който пък я беше получил като учебно помагало от Ностромо. И тъй като Ламот не бе разбрал нищо от нея, бе решил, че една фея би могла прилежно да му обясни за какво става дума. След като разбереше най-после щеше да постигне своята мечта да стане обект на сексуално престъпление.

Феята все още бе на десетата страница, когато се прозина от отегчение и метна книжката зад дивана. Всичките секс-престъпления й бяха до болка познати, и това не й допадаше особено, защото сега пак трябваше да измисля нови, което означаваше, че ще има и много нови допълнени издания на книгата. Беше й писнало да печели от този си бестселър издаден под чуждо име. Време беше да започне да прилага изобретателността си върху Ламот и за целта смяташе да покани на гости, за да се забавляват заедно, русалката от съседното царство на тенесистките – Бекхендландия (намиращо се в щата Тенеси).

Изобщо историята отиваше към приказка без край, а Ностромо сериозно взе да се притеснява, че от последния параграф насам е започнал да прецаква интересният разказ на Ел. Затова отвори един отлежал компот от череши (беше го изровил от дълбокия резерв в мазето си, реколта 67-ма – една доста добра година за черешите и плодния червей) и в чест на Рожденничката разсипа от безценната течност във високите чаши, наредени в стройна пирамидка. Добре ферментиралата течност се разпени и всички гости на тържеството щастливо навдигаха наздравици, надпреварвайки се кой първи и най-гръмогласно да изтъкне достойнствата на Миленка.

Накрая на тостовете се оказа, че червените чорапи били отнесени тайно в една псевдонаучна лабораторията, генерираща ежедневно епохални открития в полза на човечеството. Учените, вдъхновени от международния екип, съешавал скарабей с бутилка бира, решили да ги кръстосат първо със симпатичните зелени миризливки, с което да ги точкуват артистично и да им придадат специфично ухание (убиващо естественото), както и да ги обучат да поемат сами към пералнята, когато достигнат определена фаза на чупливост и лепливост. След това замисляли да ги съешат с кравата Ивон и да получат самоналиващо се в чашите мляко, понеже единият от екипа бил все още лаик в биропиенето. Хибридът Чорапоивон – с дръвчета и храсти, пускащи шейк или плодова салата (с трета опция – бъркоч от двете  в пластмасови чашки).

В сутрешното послебирие и носталгия по любимите чорапки феята емоционално захвърлила записките по престъпленията (кандидат-обектът им и без това още спял между празните бутилки и изблизаните кутии от сладолед) и грабнала „История на изтезанията„. Слънцето заприпичало, феята се унесла в сладко-розови спомени за изминалата нощ и се объркала кое изтезание на кого мислила да прилага. Размахала миролюбиво мигли и крилца и взела едно много мъдро решение. Идеята й подсказало рижото Пипи, с което като малки заедно правили бели и си менкали хитри номерца. За рожденния си ден щяла тя да направи подаръци на цялата банда – по един книгоразделител. Но не от онези, сантименталните, с мидичките и цветята, не. Щели да получат от многофунционалните – парче арматура, украсено с парченца бетон и картофени обелки.

Е, всички били доволни от това развитие на нещата с изключение на получилите арматури с бетон. Те решили догодина да си отмъстят, като подарят на феята по парче стоманобетон от любимия й вантов мост. Само трябвало да си набавят няколко сандъка с динамит. 😛 Щели да са за зярата де, понеже никой голям празник не минава без заря.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛЕНКЕ!

Мистично-загадъчен рожден ден

Днес решихме да ви напомним за една случка, която точно преди година разклати из основи академичния свят. Става дума за изобретяването на първата химическа тоалетна с вграден mp3-плеър и два-три мегабайта собствена памет.

Майтапим се, днеска е денят в който „Мистерии и загадки“ празнува своя първи (надяваме се не и последен) рожден ден. Много се изговори за състоятелността на това този блог изобщо да съществува, пръскайки дезинформация, религиозен смут и псевдонаучни новини в свят, в който на всички им е писнало от глобални (ката)клизми, локални политически конфликти и нивото на река Дунав в сантиметри. Факт е обаче, че на нас не ни пукаше и през това време се забавлявахме като за последно, защото знаехме, че догодина земното ядро ще се сгорещи и ще ни изпари задниците в космическия вакуум.

Искаме да благодарим на всички вас, които се забавлявахте заедно с нас и така спомогнахте за псевдонаучния бум в последно време. Няколко правителствени организации все още ни издирват заради това, но ние естествено сме невинни и нямаме нищо общо с действията си. Плюс това бяхме толкова фиркани, че нищо не помним. Ако все пак някой пита, виновна е Ел, защото през цялото време беше на лимонада.

Наздраве и нека псевдонауката да е с Вас!