Литературен клуб на пошлото писане

10 октомври, 2014 в 00:01 | Публикувано в Научни празници | има 1 коментар
Етикети:

monkeysЧленове на литературния клуб

==============
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизансцен: Литературен клуб. Около трапецоидна маса седят и чоплят семки Paolo Koelio и Лефер Тлъстев.

PAOLO KOELIO
Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата. Пожелавам ти за рождения ден, драги ми Лефер Николаевич, да не те бутнат в басейна, че си се оял, като свиня, и ще се удавиш, като лефер на сухо.

ЛЕФЕР ТЛЪСТЕВ
Всяка твоя мисъл, изразена с думи, Куелито, е сила, действието на която е обратно пропорционално на таргетирания субект. Затова внимавай кого наричаш свиня, и без това критиците отдавна са ти наточили ножа.

Влиза Хорхеб Акай.

ХОРХЕБ АКАЙ
„Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш – да се влюбиш в различията.“ Като ви гледам сходствата на двамата, на влюбеност ми навявате. Наздраве и престанете да дразните четящият свят с непрекъснатите си словоблудства.

PAOLO KOELIO
Моят брат Акай винаги намира правилните думи.

ЛЕФЕР ТЛЪСТЕВ
Като ти е брат, защо си си сменил фамилията. Акай щеше да ти се лепне, като… Каренина на релси.

PAOLO и ХОРХЕБ АКАЙ (в един глас)
Какво, по дяволите, искаш да…

В този момент влиза Подсвирча ИлиЯде и говори високо на диктофона си.

ПОДСВИРЧА ИЛИЯДЕ
Мило ми дневниче, днес исках да честитя на Точкайн рождения ден, ама тя не дойде на моята сватба в небето и аз няма да отида в Шумерия. Хем небето е на една вертикална крачка разстояние, а тази страна кой знае в какви мъгли е скрита, даже и в Гугъл не я открих.

Влиза ДанийиИиЙилл ХааАарммммссСs.

ДАНИЙИИИЙИЛЛ ХААААРММММСССS
Влиза един простак в литературен клуб и казва: „Аз съм ДанийиИиЙилл ХааАарммммссСs и влязох в литературен клуб“.

Замълчава и победоносно оглежда публиката. Публиката, като единен организъм, скача и го изритва през прозореца.

==============
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизансцен: Ватикана. Тясна улица. Двама се срещат.

ИСПАНО КАЛВИНО
бонджооорно, бонджорно кара мафиозо! ке волла, волла коме ста`а, сера перке тиамоо… уна канцоне… кен конфузионеее.

УМЕРТО ЛЕКО
уна пердоно фачима е парляре на шамаре. и ке коза за тормоза.

Зад близкия прозорец тайно слухти Дан Кафявото и записва на лаптоп.

ДАН КАФЯВОТО
„Свещеникът, който отдавна поддържаше тесни връзки с мафията, се изсра на паркета, поръча си пица калцоне и, без да се сконфузи, одрънка кенче ватиканска бира. В този момент Тор Ганкс вече знаеше кой стои зад вековната, забулена в мистерии история за произхода на златното руно – Орденът на Домашната коза!“ Ама че съм гениален!

През прозореца се показва брадясалото лице на Леко.

УМЕРТО ЛЕКО
Сикураменте но!

==============
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
==============

Мизеренсцен: Мърляци и утрепаняци седят и лежат на и около шизофреидната маса в литературния клуб. По средата има полуизядена торта. Влиза Точкайн Рандъм ужасена.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Кой свръхразум ви позволи да нападате нобеловата ми торта!

ЧАР БУКОЛИКИ
Изглежда не съм си сложил достатъчно торта в ушите, защото продължавам да я чувам, Фил.

ФИЛИЯ СКОМПОТ
Ти нямаш уши, а само едно голямо, настръхнало зърно. Всичките ти сетива са съсредоточени в него. Ти си гърда, Цицолики.

ЧАР БУКОЛИКИ
На Бах майка му, сега разбирам защо семенната ми течност е станала по-рядка.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Нищожества! Прогресът е функция на по-знаещите и можещите от вас, а вие само се възползвате от тортите и благата, които ви се поднасят наготово.

ЧАР БУКОЛИКИ
Барби, не ходи ли ти да вземеш тортата от Нобеловия комитет?

УЛЯЛЯМ БАРБИРОУЗ
Щом казваш, Чар. Вече не помня дори на каква дрога съм.

ЧАР БУКОЛИКИ
Ето, нищо не ни се поднася наготово, Рандъм. Сами отиваме и си го взимаме! Нес па, гайс?

ФИЛИЯ СКОМПОТ
Днес спах, Цицолики.

ТОЧКАЙН РАНДЪМ
Отивам да раздавам правосъдие в Good Reads – вие не заслужавате моето внимание!

В този момент от остатъците на тортата изскача голият Хтомал – незаконен син на Джохабрак ад Абракр ом Би и Гей Ман. Рожденичката Точкайн Рандъм е в шах. Останалите са в мат с изключение на изпадналите в анафилактичен шок. На това място падат и завесите заедно с релсите.

КРАЙ

Advertisements

Midsupper night dream

1 октомври, 2014 в 00:04 | Публикувано в Научни празници | Вашият коментар
Етикети:
123

 

Мизансцен: Милетания пред празна маса.

МИЛЕТАНИЯ
О, черна нощ, покрила с карамел
земята вред, освен където ден е!
О, тъмна материя, космическа супо!
О, нощ! Уви! Уви! О, нощ! Уви!
Май готвача е забравил пак за мене!
И ти, празна масо, как смееш
тъй празна, пуста да стоиш пред мен!
Нима нивга все не знаеш
кога съм аз на тоя свят родена!
Разкрий ми само дупчица една,
да мога да те пусна в раздробвача!
Не че ми е нужна причина
да те погубя мъчително и шумно.
И все пак надежда в мене тлее,
че ще те обсипят с вкусотии
ония двамцата… Къде са?
А, ето ги и тях!

Филостромо и Еломаха влизат, забърсвайки неловко ръце и оставяйки лекета от шоколад върху копринените пердета в салона на Милетания.

МИЛЕТАНИЯ
Що дирите тук, наглеци?
Нима запасите ми свидни вий ядете?
О, вдън земя, в Тартара
да отидете дано!

ФИЛОСТРОМО
Какво, таратор ли чух?
Где е той? Бърже тук ми го сипнете!

ЕЛОМАХА
Тъкмо оня ден, с риск голям,
от градината на Зевс
свих тоя стрък чесън…

МИЛЕТАНИЯ
Бога ми, аз тук умиргам от тревога,
а вие, зверове, що плещите!
И от завесите ми веднага се отдръпнете!
Надежда всяка оставете,
че не ще размине ви се гнева ми справедлив!

ФИЛОСТРОМО
За нас ли иде реч?
Туй не беше ли от Алигиери?

ЕЛОМАХА
Не виждам печени алигатори
из тая маса пуста…

Милетания избелва очи от ярост и глад.

ЕЛОМАХА
Този лъв е смел просто, като заек!

ФИЛОСТРОМО
И умен, кат гъсок!

МИЛЕТАНИЯ
Що думате? Вий тук ли сте изобщо?

ФИЛОСТРОМО
Рекохме да турнем нещо от оригинала,
че да не се разбяга публиката.

МИЛЕТАНИЯ
И как няма! Не стига, че като
авгиевите обори след чистка,
е празно тук,
ни обелка от салам, ни къс кюфте.
С какво ще нахраня мойте гости,
о, аз, клета…

ФИЛОСТРОМО
Предлагам да ги светнеш убедено,
че масата препълнена е с гозби!

ЕЛОМАХА
Да, че и доста вкусни!
Ох, и сега тъй гладна съм,
че армията ксерксова бих глътнала на екс
и после ще плюя наемнически доспехи!

МИЛЕТАНИЯ
О, по-добре млъкнете и се самосгответе!
Загива ми тоз празничен банкет!

Влиза Пък.

ПЪК
О, дявол го взел!
Объркал съм бърлогата!
Ехоу, не е ли тук мастър Уилям?

Титания излиза изпод масата.

ТИТАНИЯ
Тихо, Пък! Замълчи!
Създания по-страшни
от всичко страшно,
дет нявга си видял,
вилнеят тук.

ФИЛОСТРОМО
Не знам за вас, но тез бъчви тук,
със сто годишно вино,
пълни са догоре,
и не ще позволят банкетът да загине!
Аз зорко пазя ги веч` пет лета!
Затова ето чаши, нека да разсипем
тоз нектар божествен!

ЕЛОМАХА
Къде да разсипем нектара? Не разбрах!
Аз свидетелство имам тук по разсипване!

Еломаха размахва овехтял документ, мазен и облещен.

ФИЛОСТРОМО
Туй свидетелство види ми се правдиво,
съдейки по наслоената лой!
Сипи, че на всички вече
пресъхнаха ни носоглътките!

МИЛЕТАНИЯ
Дотук ми дойде от вас двамата!

Тя посяга към звънеца. Звънеца избягва, но Милетания го хваща и го разклаща. Влизат виночерпци и надигат бъчвите.

ВИНОЧЕРПЦИ
Тез бъчви видят ни се празни,
като пазвата на Ема Уотсън!

В настъпилата тишина всички погледи се стоварват връз Филостромо. В този момент в салона влиза Цербер, клатещ се на три крака и под лапа с Мефистофел. Пеят „Шляп, шляп педалите…“ и размятат дъбови халби в ръце. Виждат, че всички гледат Филостромо, а Филостромо някак си успява да гледа всички едновременно. Това умение му дава ценните секунди време да осмисли ситуацията и шумно да се присъедини към Цербер и Мефистофел.

ФИЛОСТРОМО
… водно колело!
Пляс, пляс педалите!
Ех, ето ви и вас, момчета.
Вече мислех, че сте забравили за тортата!

В салона се приплъзва на пале пищна сладоледена торта.

ЦЕРБЕР
Три иии…

Всички запяват ЧРД на лапландски, а от тортата изскача в пищен танц голият, посинял от студ Хтомал – незаконен син на арабски принц и двугърба камила. Рожденичката Милетания е в шок. То всички са в шок де, с изключение на припадналите. На това място припадат и завесите.

КРАЙ

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.