История за феи по Артър Конан Варварина

1 октомври, 2011 в 04:40 | Публикувано в Научни празници | 24 коментара
Етикети: ,

Общоизвестен факт е, че феите живеят в силно парфюмирани мезонети, разположени в разкошни и неудобни цветни чашки.
Нашата героиня обаче не си падаше по стандартните неща, а и от силните аромати получаваше силно главоболие. Освен това досадното жужене, пляскане, приглушен кикот и най-вече шумотевицата при появата на всяки нов фешън модел криле я дразниха неимоверно.
Това бяха основните причини тя да си грабне китарата, куфара от черупка на скарабей, натъпкан с книги и да напусне цялата тази суетня, пикирайки с Odonata Airlines право към Джендем дере. Там имаше наследствен имот още от древни времена, когато по време на Третата елфическа война, дядо и успя да отреже ушите на един княз от Горното Кралство, а този акт по тогавашните закони означаваше, че слага крила на всичките му имоти.
Наближаваше един много специален ден и Феята, добро и отговорно същество, реши да се подготви отрано и още призори над горски дъбрави се разстла благоуханен дим.

Нагледно показваме опасностите от готвенето на открито

Бикът Ернс тъжно се скиташе из гъсталаците, когато рецепторите в татуирания му нос го алармираха за нещо изкусително – емпанадас с пълнеж от термитско и чедър, индийски чесън и боровинков сос. Тъкмо провря глава през тясната оградка, която го делеше само на наколко метра от мечтаната вкусотия и о, Свети Хапи – зърна чифт омайни чорапи. Червени, като устните на онази гномолюбителка! Простряни на две сковани дъски, все още мокри, но попили божествения аромат, те примамливо се подлюшваха от вятъра.

Феята усети липсата им, чак когато отиде до градинката за още чесън.
– Боже, къде са ми книгораздлителите! Крадци проклети! Да ги вземат листните въшки дано!
Бясна тя се шмугна в къщата да търси арбалета си.
Ламот членуваше в няколко дружества, започващи с „Да спасим….“ / ….хлебарките от гладни хора, … Масларова от бедност и прочие заглавия, гръмко защитаващи хуманни каузи / и може да се каже, че беше най-активния член, който разгорещен и безпощадно аргументиран, можеше да доведе до отчаяние / причинено най-вече от отклонение в религиозните възгледи/ всеки непредубеден случаен минувач. А минувачи в Джендем Дере колкото щеш.

Щом мълвата за откраднатите чорапи се разнесе, той запретна ръкави, изкачи са на най-високата гранична кула, която се виждаше от цялата местна паплач и пламенно започна да кове табела: „Спасете биковете от феите!“

Ламот Гевара – Грийн Пийс в действие

– Ламотеееее! Слизай веднагически, да не хвръкна догоре, че ще ти закова гащите до табелата! – предупреди Феята и заплашително постави стрела, намазана с копривен сок в арбалета.
– Грях ти на душата! Днес е последният ден на Септември. Потрай още малко и лошите чувства ще отминат като птичи грип в небесните селения…
Отдолу някой я задърпа за крачетата.
– Да не си посмяла! Само косъм да падне от мишницата на Ламот и ще стане страшно! Страница няма да остане от библиотеката ти!
– Ностро, пусни ме момко и не ми отправяй смешни заплахи. Моите книги, за разлика от твоите, са скрити много добре.
– Да бе, скрити! Зад онова шантаво устройство са…ох, как беше…„ Как да усложним закуската на хамстера“ ! Точето ми каза!
– Всички сте подли издайници! Омръзна ми от вас! Не мога да си опазя книгоразделителите! И то точно тия червените, дето са ми любими!
Феята подсмръкна с носле и отиде до бакалията за бира.
Когато малко след полунощ луната огря гората, тя се най-сетне се накани да се прибере и отваряйки дървената порта, крилата и се преплетоха от изненада.
Цялата банда безделници, начело с бика Ернс стояха ухилени пред огъващата се трапеза, на която се кипреше празнична торта.
– Хепиииии бъртдееейй, Миленче!

Всичко беше пъклен план, за да отвлекат вниманието и!
Сигурно в дъното стоеше Ностро, който помнеше като бръмбър всичките рождени дни, както и текста на всяка прочетена от него книга до десетата страница. Освен това бършеше подозрително съмнителен остатък на лявата си буза, а лек поглед вдясно обясняваше липсата на половината горчица към кюфтенцата. Хммм…а тази огромна купчина подаръци! Нима всичко беше за нея!

Вляво – любовни стрели от остров Пасха, в средата – табуретка от кожа на акула, вдясно – ох, не ми се гледа натам…

Когато сутринта слънцето усмихнато надзърна през прозорчето, видя Феята, блажено отпусната на дивана, загърната с кожа от персийски мечок и четяща бестселъра „Секс-престъпления“, като припряно си водеше записки с перо от лебед-канибал. Книжката й беше подарена от Ламот, който пък я беше получил като учебно помагало от Ностромо. И тъй като Ламот не бе разбрал нищо от нея, бе решил, че една фея би могла прилежно да му обясни за какво става дума. След като разбереше най-после щеше да постигне своята мечта да стане обект на сексуално престъпление.

Феята все още бе на десетата страница, когато се прозина от отегчение и метна книжката зад дивана. Всичките секс-престъпления й бяха до болка познати, и това не й допадаше особено, защото сега пак трябваше да измисля нови, което означаваше, че ще има и много нови допълнени издания на книгата. Беше й писнало да печели от този си бестселър издаден под чуждо име. Време беше да започне да прилага изобретателността си върху Ламот и за целта смяташе да покани на гости, за да се забавляват заедно, русалката от съседното царство на тенесистките – Бекхендландия (намиращо се в щата Тенеси).

Изобщо историята отиваше към приказка без край, а Ностромо сериозно взе да се притеснява, че от последния параграф насам е започнал да прецаква интересният разказ на Ел. Затова отвори един отлежал компот от череши (беше го изровил от дълбокия резерв в мазето си, реколта 67-ма – една доста добра година за черешите и плодния червей) и в чест на Рожденничката разсипа от безценната течност във високите чаши, наредени в стройна пирамидка. Добре ферментиралата течност се разпени и всички гости на тържеството щастливо навдигаха наздравици, надпреварвайки се кой първи и най-гръмогласно да изтъкне достойнствата на Миленка.

Накрая на тостовете се оказа, че червените чорапи били отнесени тайно в една псевдонаучна лабораторията, генерираща ежедневно епохални открития в полза на човечеството. Учените, вдъхновени от международния екип, съешавал скарабей с бутилка бира, решили да ги кръстосат първо със симпатичните зелени миризливки, с което да ги точкуват артистично и да им придадат специфично ухание (убиващо естественото), както и да ги обучат да поемат сами към пералнята, когато достигнат определена фаза на чупливост и лепливост. След това замисляли да ги съешат с кравата Ивон и да получат самоналиващо се в чашите мляко, понеже единият от екипа бил все още лаик в биропиенето. Хибридът Чорапоивон – с дръвчета и храсти, пускащи шейк или плодова салата (с трета опция – бъркоч от двете  в пластмасови чашки).

В сутрешното послебирие и носталгия по любимите чорапки феята емоционално захвърлила записките по престъпленията (кандидат-обектът им и без това още спял между празните бутилки и изблизаните кутии от сладолед) и грабнала „История на изтезанията„. Слънцето заприпичало, феята се унесла в сладко-розови спомени за изминалата нощ и се объркала кое изтезание на кого мислила да прилага. Размахала миролюбиво мигли и крилца и взела едно много мъдро решение. Идеята й подсказало рижото Пипи, с което като малки заедно правили бели и си менкали хитри номерца. За рожденния си ден щяла тя да направи подаръци на цялата банда – по един книгоразделител. Но не от онези, сантименталните, с мидичките и цветята, не. Щели да получат от многофунционалните – парче арматура, украсено с парченца бетон и картофени обелки.

Е, всички били доволни от това развитие на нещата с изключение на получилите арматури с бетон. Те решили догодина да си отмъстят, като подарят на феята по парче стоманобетон от любимия й вантов мост. Само трябвало да си набавят няколко сандъка с динамит. 😛 Щели да са за зярата де, понеже никой голям празник не минава без заря.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛЕНКЕ!

Реклами

24 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. АЗ СЪМ САЩИСАНА И ПИЩИСАНА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

    ПП. не те пунтирам, Ностро, тоя път не (добре де, само малко:))
    (29 са удивителните, това на моя език)

    ще се върна пак…

    трябва ми още, две-три кафета

    уфффф, за бира е рано:D

  2. ЧРД Миленке. Не знам, но злосторниците дори не ми казаха, че имаш рожден ден, а пак са ме обвинили в тежки престъпления 🙂
    Миленке, да нямаш махмурлук от вчера, я разкажи как прекара РД ? 😀 Колко жертви попаднаха в полезрението ти? 😛

    • Благодаря, Ламоте!:)
      Те и на мен не казаха за намеренията си, представяш ли си. Възмутително!:D

      Аааа, нямам махмурлук от вчера. Утре е по-вероятно да имам от днес.:D
      🙂

  3. 1. Много, много БЛАГОДАРЯ!!!
    2. То и това е малко, малко да го кажа…ако изобщо знам какво да кажа.
    3.
    4. три пропуснах, че пак се разревах от кеф
    5. за малко и пет да пропусна, че се разхилих при мисълта за любимите си червени разделители:D
    6. ами да, трогнахте ме!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
    7. много мило
    8. оффф
    9. не мога бе, не мога да си събера мислите
    10. не знам от кога е пъкленият план, но си беше много приятна изненада рано сутринта
    11. всъщност някои работи почват да ми светват
    12. конферентни разговори, библиотеки, вечеринки, криле, мдаааа
    13. Ел и Ностро визирам, тцтцтцтцтцтц:))
    14. Ламоте, те са виновни за липсата на сладолед, съжалявам
    15. Ел е яла от тоя с мед и канела, виждам следи от сметанови молекули по първата рисунка и прашец канела, полепнал по стрелите от Пасха
    16. което обаче им придава допълнителна нотка от силния аромат на таланта на Ел (от който пък никак не ми става лошо) 🙂
    17. Благодаря, Ел!
    18. пауза, че майка ми звъни:)
    19. Ностро, ще се възползвам от твоята практика, текста ще си принтирам, ксерокопирам и ламинирам…всякакви там производни на „рам“ и накрая РАМкирам, за всички стени на непарфюмирания немезонет.:)
    20. Благодаря, Ностро!
    21. да казвам ли, че „любимия й вантов мост“ ми разпърха крилете от щастие:))
    22. толкова напрежение от смесени емоции и ванта с диаметър 120mm няма да понесе
    23. ще се отскубне от анкерната си чаша, както стрела, напазана с копривен сок се изстрелва от малките ми пръстчета
    24. Ламоте, спокойно, не е насочена към задните ти части
    25. септември свърши и съм в добро настроение
    26. днес раздавам усмивки и целувки
    27:*
    28. и благодаря за книжката, Ламоте, ще ти обясня прилежно за какво става дума:D
    29. можех да спра на 28, примерно защото на толкова ставам, но 29 си е 29, а и трябваше да ви кажа, че много ви обичкам:)

    • Миленче и ние много те обичаме! Сигурно си ползвала любовните стрели и си ни издебнала в засада, ама няма значение.
      Ностро не е спал цяла нощ като гледам, щото тия червени чорапи са страшно изкусителни! 🙂

      • Еъм, Ел, защо пак си ме нарисувала по гол задник? 😛 Протестирам 😀

        • По гол кръст! Ама какъв мускул, а? 😛

    • Миленке, и ние много те обичкаме, обаче недей да хабиш кашкавалките за сълзите, ще ти дам вълнените долни гащи на Ностро 😛 Кашкавалките са за мен 😛

    • Аз все чета „любимия й квантов мост“ и си набелязах няколко въпросчета, но сега сложих очилата и разбрах, че отговорите отиват в небитието… 😀

  4. ЧРД, Миленке!

    Не знам за какво ми благодариш, ама мерси. 😛 Ако остане нещо от празничната маса, кажи, ще ти го взема на отговорно пазене. И на безотговорно храносмилане – също. 😀

    Та заслугите за текста са основно на Ел. Аз и Точето само допълнихме по две-три параграфчета отдолу, понеже сме по-мързеливи, а и си пазим силите за купона. 😀

    • Да веее – едно, две параграфчета! Чета, смея се, а сълзите ми попиват в кашкавалката…:D
      Ностро, а музикалния поздрав от Джеймс где е? А?

      • Ами, толкова развълнуван бях от еклерите по виетнамски върху празничната трапеза, че забравих за него. Е, като си хапнах няколко, го добавих. 😛
        С нещо друго ще ме черпите ли? 🙂

        • щИ метна един чорап. червен:D

      • аз пак се развълнувах. сега като ти чух гласчето, Ел.
        жалко, че нямам кашкавалка, че да ползвам като изтривалка за сълзите си:)
        :*

      • Еми, този дето пее в клипа, Джеймс Х. Младши ли е? 😀

        • ей, ще ме накарате значи пост за червените чорапи да пиша.:)
          само да си ги намеря:D

  5. А Точето где я скрихте? Тя ми замаза очите рано, рано сутринта с три бири, ама щото е гузна, задето издава къде си крия книгите, амаха.:P

  6. обаче картофените белки много ясно са вързани на панделки :)) като ги развържеш и гърми динамитът 😀

    • Ааа – никакво развързване! Ще ми изпръскате дивана! 🙂

  7. В експериментална фаза на гащи-невидимки съм. 😛

    • Да беше казала наметало, че сега като се открехнаха тия… 🙂

      • Ми Ел, те феите носят наметала. Ние, простосмъртните – кЮлоти. 😀

  8. Тези дни имам чувството, че е зима :D:D:D Времето е подходящо човек да си стои вкъщи ;). Прекрасна история- благодаря ти! Хубави дни и до скоро 🙂

    • Тук още става за плаж. Ама ние сме привилегировани все пак… 😀
      Хубав ден и на теб!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.

%d блогъра харесват това: