Точна наука за силите, действащи в нуламерното пространство

10 октомври, 2011 в 01:10 | Публикувано в Научни празници, Псевдо-физика | 17 Коментари
Етикети:

Псевдоучените винаги сме били с една идея по-напред от академичната общност понеже никога не сме чакали теориите ни да се докажат експериментално. Открием ли как да построим свръхсветлинен двигател с вътрешно горене, единствено драскайки формули по черната дъска, ние веднага оповестяваме резултата от половинчасовия си труд и се покриваме с нечувана слава. Също така прибираме и тлъсти чекове от продажбата на минимакетчета, защото сме съобразителни, като Джордж Лукас в магазин за детски играчки по случай годишнина от премиерата на „Star Wars“. Сега не ни казвайте, че той е шарлатанин, щот` ще се обидим!

Днес, докато проучвахме една наша нова теория за произхода на двойно полетия с петмез качамак, открихме, че електромагнитите вълни, минаващи през качамака (докато същият е нагорещен до 60 градуса по Целзий и силно облъчен с похотливи погледи на гладни псевдоучени), го карат да фосфоресцира в определени области, изписвайки по този начин върху му следния пророчески текст:

„Честит рожден ден, Точе!“

Представете си колко бяхме смаяни, тъй като изобщо не очаквахме, че точно днес ще ядем торта и ще ни подаряват подаръци. Да не ви казваме още колко се изненадахме, като зацепихме, че всъщност не на нас ще подаряват, а ние трябва да подаряваме на Точето… Е, добре де, поне ще ядем торта, което не е никак малко. А и да ви кажем честно тримесечната качамачена диета започна да дава неподозирани резултати в тоалетната.

Та, след като дори най-сериозните научни експерименти в областта на физиката нашепват за специалността на днешния ден, единственото, което ни остава, е заедно с цялата научна общност да пратим искрените си благопожелания на Точето придружени с поздравителни картички:

„Псевдонауката“ – Бен Голдейкър

6 октомври, 2011 в 14:04 | Публикувано в Научни празници, Псевдо-генетика, Псевдо-екология, Псевдо-литература, Псевдо-психология | 18 Коментари
Етикети:

Явно вече ви е светнало след толкова много ревюта, дискусии и снимки на лежащи привлекателни жени, че това е книга, която трябва да се прочете… и ако до момента сте имали колебания, момента е подходящ да изфорсирате към най-близката книжарница.
На мен ми „светна“ още като видях заглавието, но това е отделен въпрос и гледам доста пристрастно на темата.

Ето няколко щрихи, които напират да бъдат споделени:

Морковите стоят в основите на един от най-дезинформационните удари през ВСВ. Германците се опитват да установят причината поради която техните противници успяват да видят самолетите им дори в мрак. Според мен са се правили на ударени, защото Гьобелс знае всичко!
Британците пускат нутриционистки слух – керотинът се пренася до очите и се преобразува в ретинал, т.е. молекулата, която възприема светлината в окото. Дават на техните момчета огромни чинии с моркови. Това причинява масова психоза из пилотите, като почти всички, подобно на Йосарян, започват да си въобразяват съвсем неоснователно, че някой иска да ги убие! 😀 🙂

Моля, пуснете си новата детоксинираща вана за крака!
Регулирането на биоенергийното поле на водата ще подтикне тялото ви да изпусне токсините, греховете и някой друг газ…
Ето, виждате ли как покафенява? Аве вие да не свършихте и нещо друго вътре, а?

Храната става все по-малко питателна!
Даже някои портокали в супермаркетите изобщо не съдържат витаним С!
Купувайте хапчета! Моите хапчета!
Днес има промоция – безплатен медальон! Медальонът използва биополето ви, захранва се от ударите на сърцето и особено от кихавиците… за да изглади бръчките ви, прането ви  и най-вече да изчисти онази усмивка от лицето на съпруга ви, когато ви види с ролки за коса!

Г-н Холфорд, в случай че прочетете това / старая се да пиша бавно, повярвайте ми… 🙂 / и вече сте открили портокал, който не съдържа витамин С, напомням ви, че може да го изпратите на г-н Голдейкър и да му натриете носа! Че той даже не е написал толкова книги, колкото вас! 😀

Патрик Холфорд е основателят на „Института по оптимално хранене“ / откъдето му е и дипломата /, организация обучила повечето от хората във Великобритания, които наричат себе си „хранителни терапевти“.
Написал е / и сътрудничил в написването / на около 40 книги, всички от които бестселъри. Какво знаете вие! Това не е просто усмихващ се човек, който иска да ви пробута хапчета, пълнейки джоба си. Прави го напълно безкористно и алтруистично…

А сега нека да се заиграем с цифрите!

„Индипендънт“, който подкрепя легализирането на канабиса, внезапно променя позицията си и през 2007 публикува следното на първа страница:
„… Рекорден брой тийнейджъри имат нужда да се лекуват от наркомании като последица от пушенето на скънк, много силен сорт канабис, 25 пъти по-силен от смолата, продавана от десетилетие…“

В средата на 80-те американски активисти твърдели, че канабисът е 14 пъти по-силен, отколкото през 1970г.
Ако през 86-та е бил 14 пъти по-силен, отколкото през 70-те, а днес е 25 пъти по-силен от 90-те, значи ли това, че сега е 350 пъти по-силен, отколкото през 1970г?

Голдейкър казва – за целта би трябвало в растението да има повече тетрахидро-канабис, отколкото е целия обем, заеман от самото растение.
„Би трябвало материята да се сгъсти в суперплътен кварково-глуоново-плазмен канабис.
За бога, не казвайте на „Индипендънт“, че такова нещо е възможно! „ 🙂

А ние казваме – разбира се, че е възможно! Щом Патрик е написал 35 книги, защо пък канабиса да не стане по-силен 350 пъти. Може да се дължи на тренировки!

Ревю – Христо Блажев, на когото още веднъж благодаря. 🙂

Ревю – Ламот / и да купите поне кашон хапчета, ей! /

Ревю – Ностро / очаквайте съвсем скоро  в близкото хилядолетие! /

Ревю – Пещерата на неандерталеца

Току-що долетя вест от нашия агент под прикритие – Точка – ако са ви омръзнали старите кодове на ДНК и се чудите как да ги смените – ето и новото чудо: Можете да научите, че триизмерния свят е мястото на битката между тъмните и светлите сили и е единствения шанс за бързо израстване на Душата. Дето викаме ние на село: „May the Force be with you!

А смяната на негативните кодове на ДНК в кодове на светлината е просто като да плетеш чорап! Една лице – една опаки!

Йей! Намерих видео, на което Бен Голдейкър свири на тромпет (ужасен е! 🙂 Със светлите панталонки е.

История за феи по Артър Конан Варварина

1 октомври, 2011 в 04:40 | Публикувано в Научни празници | 24 Коментари
Етикети: ,

Общоизвестен факт е, че феите живеят в силно парфюмирани мезонети, разположени в разкошни и неудобни цветни чашки.
Нашата героиня обаче не си падаше по стандартните неща, а и от силните аромати получаваше силно главоболие. Освен това досадното жужене, пляскане, приглушен кикот и най-вече шумотевицата при появата на всяки нов фешън модел криле я дразниха неимоверно.
Това бяха основните причини тя да си грабне китарата, куфара от черупка на скарабей, натъпкан с книги и да напусне цялата тази суетня, пикирайки с Odonata Airlines право към Джендем дере. Там имаше наследствен имот още от древни времена, когато по време на Третата елфическа война, дядо и успя да отреже ушите на един княз от Горното Кралство, а този акт по тогавашните закони означаваше, че слага крила на всичките му имоти.
Наближаваше един много специален ден и Феята, добро и отговорно същество, реши да се подготви отрано и още призори над горски дъбрави се разстла благоуханен дим.

Нагледно показваме опасностите от готвенето на открито

Бикът Ернс тъжно се скиташе из гъсталаците, когато рецепторите в татуирания му нос го алармираха за нещо изкусително – емпанадас с пълнеж от термитско и чедър, индийски чесън и боровинков сос. Тъкмо провря глава през тясната оградка, която го делеше само на наколко метра от мечтаната вкусотия и о, Свети Хапи – зърна чифт омайни чорапи. Червени, като устните на онази гномолюбителка! Простряни на две сковани дъски, все още мокри, но попили божествения аромат, те примамливо се подлюшваха от вятъра.

Феята усети липсата им, чак когато отиде до градинката за още чесън.
– Боже, къде са ми книгораздлителите! Крадци проклети! Да ги вземат листните въшки дано!
Бясна тя се шмугна в къщата да търси арбалета си.
Ламот членуваше в няколко дружества, започващи с „Да спасим….“ / ….хлебарките от гладни хора, … Масларова от бедност и прочие заглавия, гръмко защитаващи хуманни каузи / и може да се каже, че беше най-активния член, който разгорещен и безпощадно аргументиран, можеше да доведе до отчаяние / причинено най-вече от отклонение в религиозните възгледи/ всеки непредубеден случаен минувач. А минувачи в Джендем Дере колкото щеш.

Щом мълвата за откраднатите чорапи се разнесе, той запретна ръкави, изкачи са на най-високата гранична кула, която се виждаше от цялата местна паплач и пламенно започна да кове табела: „Спасете биковете от феите!“

Ламот Гевара – Грийн Пийс в действие

– Ламотеееее! Слизай веднагически, да не хвръкна догоре, че ще ти закова гащите до табелата! – предупреди Феята и заплашително постави стрела, намазана с копривен сок в арбалета.
– Грях ти на душата! Днес е последният ден на Септември. Потрай още малко и лошите чувства ще отминат като птичи грип в небесните селения…
Отдолу някой я задърпа за крачетата.
– Да не си посмяла! Само косъм да падне от мишницата на Ламот и ще стане страшно! Страница няма да остане от библиотеката ти!
– Ностро, пусни ме момко и не ми отправяй смешни заплахи. Моите книги, за разлика от твоите, са скрити много добре.
– Да бе, скрити! Зад онова шантаво устройство са…ох, как беше…„ Как да усложним закуската на хамстера“ ! Точето ми каза!
– Всички сте подли издайници! Омръзна ми от вас! Не мога да си опазя книгоразделителите! И то точно тия червените, дето са ми любими!
Феята подсмръкна с носле и отиде до бакалията за бира.
Когато малко след полунощ луната огря гората, тя се най-сетне се накани да се прибере и отваряйки дървената порта, крилата и се преплетоха от изненада.
Цялата банда безделници, начело с бика Ернс стояха ухилени пред огъващата се трапеза, на която се кипреше празнична торта.
– Хепиииии бъртдееейй, Миленче!

Всичко беше пъклен план, за да отвлекат вниманието и!
Сигурно в дъното стоеше Ностро, който помнеше като бръмбър всичките рождени дни, както и текста на всяка прочетена от него книга до десетата страница. Освен това бършеше подозрително съмнителен остатък на лявата си буза, а лек поглед вдясно обясняваше липсата на половината горчица към кюфтенцата. Хммм…а тази огромна купчина подаръци! Нима всичко беше за нея!

Вляво – любовни стрели от остров Пасха, в средата – табуретка от кожа на акула, вдясно – ох, не ми се гледа натам…

Когато сутринта слънцето усмихнато надзърна през прозорчето, видя Феята, блажено отпусната на дивана, загърната с кожа от персийски мечок и четяща бестселъра „Секс-престъпления“, като припряно си водеше записки с перо от лебед-канибал. Книжката й беше подарена от Ламот, който пък я беше получил като учебно помагало от Ностромо. И тъй като Ламот не бе разбрал нищо от нея, бе решил, че една фея би могла прилежно да му обясни за какво става дума. След като разбереше най-после щеше да постигне своята мечта да стане обект на сексуално престъпление.

Феята все още бе на десетата страница, когато се прозина от отегчение и метна книжката зад дивана. Всичките секс-престъпления й бяха до болка познати, и това не й допадаше особено, защото сега пак трябваше да измисля нови, което означаваше, че ще има и много нови допълнени издания на книгата. Беше й писнало да печели от този си бестселър издаден под чуждо име. Време беше да започне да прилага изобретателността си върху Ламот и за целта смяташе да покани на гости, за да се забавляват заедно, русалката от съседното царство на тенесистките – Бекхендландия (намиращо се в щата Тенеси).

Изобщо историята отиваше към приказка без край, а Ностромо сериозно взе да се притеснява, че от последния параграф насам е започнал да прецаква интересният разказ на Ел. Затова отвори един отлежал компот от череши (беше го изровил от дълбокия резерв в мазето си, реколта 67-ма – една доста добра година за черешите и плодния червей) и в чест на Рожденничката разсипа от безценната течност във високите чаши, наредени в стройна пирамидка. Добре ферментиралата течност се разпени и всички гости на тържеството щастливо навдигаха наздравици, надпреварвайки се кой първи и най-гръмогласно да изтъкне достойнствата на Миленка.

Накрая на тостовете се оказа, че червените чорапи били отнесени тайно в една псевдонаучна лабораторията, генерираща ежедневно епохални открития в полза на човечеството. Учените, вдъхновени от международния екип, съешавал скарабей с бутилка бира, решили да ги кръстосат първо със симпатичните зелени миризливки, с което да ги точкуват артистично и да им придадат специфично ухание (убиващо естественото), както и да ги обучат да поемат сами към пералнята, когато достигнат определена фаза на чупливост и лепливост. След това замисляли да ги съешат с кравата Ивон и да получат самоналиващо се в чашите мляко, понеже единият от екипа бил все още лаик в биропиенето. Хибридът Чорапоивон – с дръвчета и храсти, пускащи шейк или плодова салата (с трета опция – бъркоч от двете  в пластмасови чашки).

В сутрешното послебирие и носталгия по любимите чорапки феята емоционално захвърлила записките по престъпленията (кандидат-обектът им и без това още спял между празните бутилки и изблизаните кутии от сладолед) и грабнала „История на изтезанията„. Слънцето заприпичало, феята се унесла в сладко-розови спомени за изминалата нощ и се объркала кое изтезание на кого мислила да прилага. Размахала миролюбиво мигли и крилца и взела едно много мъдро решение. Идеята й подсказало рижото Пипи, с което като малки заедно правили бели и си менкали хитри номерца. За рожденния си ден щяла тя да направи подаръци на цялата банда – по един книгоразделител. Но не от онези, сантименталните, с мидичките и цветята, не. Щели да получат от многофунционалните – парче арматура, украсено с парченца бетон и картофени обелки.

Е, всички били доволни от това развитие на нещата с изключение на получилите арматури с бетон. Те решили догодина да си отмъстят, като подарят на феята по парче стоманобетон от любимия й вантов мост. Само трябвало да си набавят няколко сандъка с динамит. 😛 Щели да са за зярата де, понеже никой голям празник не минава без заря.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛЕНКЕ!

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.