Far far way…

24 октомври, 2010 в 20:56 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 13 Коментари
Етикети: ,

На 19-ти октомври орбиталният телескоп Хъбъл, наблюдавайки регион от небето известен с отсъствието на значими интерференции от газ и прах, засича в инфрачервения спектър галактика с изключително слаба светлина, уловена в следствие на 48-часова експозиция на няколко от камерите на борда на телескопа. Разстоянието, измерено до нея ден по-късно от астрономи, използващи за целта Very Large Telescope (откога чакам да използват и very small телескопа си), е 13,1 милиарда светлинни години, което е с около 300 милиона по-далеч от най-отдалечената галактика наблюдавана до сега. Това я позиционира хронологически на само 600 милиона години от Големият взрив, в един момент, в който Вселената тъкмо се е оттърсвала от своите „тъмни години“ обвити във водородна мъгла, абсорбираща ултравиолетовата светлина на все още младите по това време галактики – период още познат като „ера на рейонизация“.

За да не си помислите, че тази ера съм си я измислил току-що, ще ви сведа до знанието какво точно представлява. Когато Вселената се е охлаждала от Големият взрив, преди около 13,7 милиарда години (т.е. много преди майка ви и баща ви да се срещнат), електроните и протоните се комбинирали, формирайки водороден газ. Този охладен газ е бил основната съставка на Вселената във времето на „тъмните години“, когато все още не са съществували обекти, които да излъчват светлина (като например лампиони и нощни лампи). Тази ера приключила, когато се сформирали първите звезди и тяхната ултравиолетова светлина направила водородната мъгла прозрачна, отново разделяйки водородните атоми на електрони и протони – така нареченият процес на рейонизация. Ерата на рейонизация продължила от 150 милиона до 800 милиона години след Големият взрив.

Научавайки такива новини обикновено се чувствам като незначителен червей посечен с мотика в градината на баба ми, но сега усещането е по-скоро като за микроб, а защо не и податомна частица.

starship

Космическият кораб "Ентер праз", с който екипа на Псевдонаука изследваше космоса

elnostrlamm

Разговор, записан от бордовият компютър

Тайните на Пацифида

14 октомври, 2010 в 12:40 | Публикувано в Псевдо-археология | 9 Коментари
Етикети: , ,

Мистериите на „изгубените континенти“ вълнуват много хора: Атлантида в Атлантическия океан, Лемурия в Индийския океан, Пацифида в Тихия океан.

Остров Пасха е най-вероятният потомък на древната Пацифида. Съдейки по еврейският празник със същото име („еврейската Пасха е осемдневен празник, на който се чества извеждането на евреите от Египет“ – Wikipedia) учените смятат, че правнуците на Соломон някога се заселили на Пацифида, където изтраяли  малко повече от няколко хиляди години до нацистките гоненията през Втората световна война.

„Те Пито Те Хенуа“ – „Пъпът на земята“ /Рапа Нуи/- така жителите на остров Пасха наричат техния остров. Най-вероятно е да не е съществувал цял материк, а островна група, като с течение на времето островите започнали постепенно да се раздалечават един от друг, а някои потънали. Хейердал е бил поразен от сходството на коленичилите статуи и археологични находки в района на езерото Титикака в Перу. Тотора пък е вид южноамериканска тръстика, характерна за Титикака, която се среща само на остров Рапа Нуи и никъде другаде по света.

Друга трактовка на историята за мистериозното изчезване на материка намесва скоро изказаното предположение, че Земята е разделена на полукълба, преполовени от екватор, чиито харктеристики все още не са достатъчно добре проучени от съвременната наука. Възможно ли е на екватора да съществува мистериозна падина, която да всмуква цели континенти за една нощ и какъв феномен би обяснил този внезапен мускулен спазъм на майката Земя? И ако остров Пасха е пъпът на Земята, как ли тогава се нарича въпросната падина? Това са все въпроси, отговорите на които за сега остават забулени в мистерия.

Учените спорят за азиатския и доинкския произход на полинезийците, най-вероятните потомци на населението на Пацифида, хипотезата за самостоятелния им произход печели все повече привърженици, но евреите, както винаги, са на обратното мнение.

Ние, като млади ентусиасти, нетраещи съществуването на неразкрити загадки, грабнахме раниците, натъпкани със скъпа техника и се запътихме към острова:

След краткия спор с Ламот, счупване на линийката в дупето му и събаряне на две-три статуи, двамата с Ел се втурнаха да издирват Ностромо, чиито викове кънтяха из целия остров:

Местната туземка се съгласи да сподели малко секретна информация, запленена от цайсите на двамата учени. Ето какво научихме от нея:
Моаите символизират мъжкия интелектуален гений. Ето защо главите им са в съотношение 3 към 5 относно телата им. Цялата лека и не толкова отговорна работа по ловуване, копане, сеене, риболов, строене на колиби се падало на нежната част от населението.
Мъжете се занимавали с далеч по-сложни неща, като консумирането на пасхски плъхове в марината, чоплене на носовете на статуите и ежедневното им препикаване с цел маркиране на територия.

Открит е гена, отговарящ за продължителността на живота. Учени издирват Чебурашка.

5 октомври, 2010 в 00:18 | Публикувано в Псевдо-генетика | 6 Коментари
Етикети: , , , ,

Сензационната новина бе разпространена в следобедните часове на деня. Малко преди ракиено време Гена бил забелязан да рони крокодилски сълзи в бара на Рони „Ракетата“ О’Съливан. Група от 25 учени от института по генно инжинерство и генеалогия „Генадий Генчев“ в Женева завардили изходите и нахули в заведението. Гена се предал без да окаже съпротива. Преди да го отведат за изследвания, той се обзаложил с Ракетата, че може да вкара черната топка в горен десен джоб с помоща на 16 спонта, троен аксел роуз и двоен скоч на екс. За непросветените в снукъра, ще кажем, че ударът е изключително труден и много големи играчи са опитвали да го изпълнят без двоен скоч на екс. Опитът показва, че в 99,99% от стлучаите те са се проваляли.

Примерна скица на удара

Изпълнението на удара

Реакцията на Ракетата след удара:

О'Съливан показва среден пръст на Гена

Ракетата е дисквалифициран и срещу него са повдигнати съдебни обвинения от няколко организации за защита на животните. Гена е отведен обратно в лабораторията и подложен на редица генни експерименти. Учените продължават да издирват изключително опасният му съучастник – Чебурашка по прякор Ушатия или на галено Ушко. Ако някой има информация за местонахождението му, молим да уведоми съответните органи. Анонимността му е гарантирана.

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.