Градски легенди – или как са измислени имената на градовете

24 ноември, 2010 в 18:06 | Публикувано в Псевдо-литература | 14 Коментари

Ние учените от psevdonauka.wordpress.com открихме древен свитък, който разкрива тайните около имената на градовете. Та в този списък пишело:

Градоселски, жрецът на всички градове,  извикал и събрал селищата при себе си, и ги поканил на барбекю в гората. Седнали всички покрай огъня, а той, славният жрец, ги призовал да задават въпросите си. Бургас вдигнал ръка и попитал:

Шефе, как ни измисляш имена?

Градоселски почесал големия си нос и казал:

Ами черпя вдъхновение от това, което виждам наоколо. Видя гъз на бурсук и кръщавам града Бургъз, а за по-културно – Бургас. Видя оная работа на козел – и оттам Козлодуй

Да, мисля че вече схвнахме“ – обади се сърдито г-жа Дупница

Ахахахаха, горката Дупница“ – злорадо се изхили палавата Варна

Ти какво се смееш? Името ти е съкратено от Варени говна!“ – поправи я Градоселски

Е, поне аз знам, че името ми означава мъдрост“ – гордо се обади аристократичната София

Мм, не, просто докато вървях по улиците ти, без да искам настъпих Сочна фъшкия – и така за по-съкратено, стана София

Ех, мама му стара, сега цялата съм в дупки, а преди – във фъшкии. Туй живот ли е?“ – изрева София – „и непрекъснато се тъпчат в  мене

Добре, айде да си ходим вече“ – прозял се Казанлък- „не иска да слушам как Градоселски е пляскам мама с лък, докато тя е бъркала супата в казана

Е, поне майка ти не се казва Слива, нали?“ – изрепчил се Сливен…

Накрая всички се напили и запели:

Добър вечер, приятелю млад,

добър вечер, другарю.

Добре дошъл в нашия град,

добре дошъл в България.

Статията е инспирирана от тази публикация на Nightwish_El

Псевдонаучен манифест

19 ноември, 2010 в 15:10 | Публикувано в Псевдо-физика | 41 Коментари

Един призрак броди из Европа – призракът на електромагнетизма. А също така и на силните и слаби ядрени сили, както и на гравитацията. Този призрак е въздигнат в култ от учените в ЦЕРН, които продължават да извършват своите адски експерименти в подземната си лаборатория, за да могат не по-късно от края на 2012 да изпълнят предсказанието на маите.

Ние, като изявени псевдоучени, изучаващи поведението на телата при допир и напляскване, не можем да си позволим да седим безучастни, докато ни разпиляват задниците на податомни частици, затова и остро възроптахме срещу последната новина от ЦЕРН, според която група от пияни ядрени физици, докато нагъвали чипс с вкус на люти чушки и гледали приятелският мач между националните гарнитури на България и Сърбия, някак си успели да създадат (при това във вакуум) 38 атома антиводород. По-интересното е, че през всичките 170 милисекунди, през които тези атоми съществували, учените се почесвали по задниците и не знаели какво да правя.

Ми да питат нас бе, бахго! (тук съжаляваме, че излязохме от строгия академичен тон на статията, но…)

Но ние сме буйни глави и не търпим такива провали, затова и списахме ей тоя лиричен манифесто-текст, който без музата на Ел, нямаше да възпроизведе такъв мълниеносен ефект върху огромната маса от псевдонаучни лаици по света.

ЦЕРН ни изпревари нагло,
задържали атомите водородни;
Не знаем скрито или явно,
направо днес не ни се и говори!

На днешната манифестация
по повод сутрешна анихилация,
ще крачим ведро ний със чувство,
за поредното ни псевдо-взрив безумство.

(В поста няма картинки, защото всички сме прекалено възмутени и не ни е до арт!)

Карл Сейгън (1934-96)

9 ноември, 2010 в 10:03 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 6 Коментари
Етикети:

Днес е рожденият ден на Сейгън и понеже всички псевдоучени дължим толкова много на истинските учени като него, нямаше как да не отбележим тази дата с унищошаването на един рафт с компоти и трескави разговори върху естеството на домашно сварения бахур. Биографична справка за този ведър просветител и популяризатор на астрономията, можете да прочетете в Уикипедия тук, както и да се насладите на неговите певчески умения тук. Ние просто ще ви представим Сейгън, като един (не)обикновен човек, какъвто се крие във всеки един от нас – със своите мечти, идеали и блянове.

"Няма невъзможни неща. Ето например сега ще предизвикам слънчево затъмнение."

Запитан как е възможно да се изправи лице в лице със смъртта, ако няма сигурността, че отвъд го чака нов живот, той отговаря с думите на самият Айнщайн:

„Не мога да си представя бог, който наказва или възнаграждава своите творения или който има в себе си воля, подобна на нашата. Също така не мога, а и не бих искал да си представя един индивид, който е надживял физическата си смърт. Нека слабите души – от страх или абсурдна себичност – да подхранват в себе си подобни мисли. На мен ми стига загадката на вечния живот и този кратък поглед към великолепната структура на съществуващия свят, а също и страстният копнеж да разбера поне част – била тя и съвсем малка – от този Разум, който се изявява в природата.“

Корицата на българското издание на "Космос", която Сейгън издава през 1980-та

и няколко погледа върху страниците й:

Подробно описание как да си направим ракета земя-въздух

 

Вляво - Розетският камък, вдясно - разни древноегипетски неща

 

Това е Европа или поне как континентът ни щеше да изглежда, ако се намираше върху спътник на Юпитер

 

Следхелоуинна реанимация

7 ноември, 2010 в 16:06 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 30 Коментари

Скрит папарак засне Блогърското парти за Хелоуин, като ми прати и скандалните снимки по пощата. Публикувам ги чак сега, защото ме мързеше:

Лита

Лита в ролята на Медуза

elf

Развратният Елф, пристигна ето така

Bungle

Бънги се зае да се бори срещу зомбитата

sky_menderСкай Мендър: Вземете си питие, ама ме гледайте в очите деее!
Bogomil

И Богомил дойде с интересно облекло

svetla

Светла рецитираше монолога на Вагината

фрог

Фроги катастрофира с метлата

Drinov

Дринов по-зъл от всякога

val

Вал демонстрира секси танци

El
Ел мете задници с метлата
ironia_idi

Ирония показва какво се е случило с поредния й ухажьор

Uzumaki

Узумаки-Бла влиза в любимия си образ - на зомбито Иисус

Lu

Лу не може да се отърве от тъмните си очила, щото е вампир

Руслан

Руслан показва изтънчен източен вкус

gergana

gergana иска да напуха лошите непослушковци

lammoth_i_NostroНостро и Ламот – любители на заоблените форми
Янина
Янина – злата вещерка
Ondine

Toва е всичко, което успяхме да видим от Ondine

Angie

Буйната пиратка Angie, която обеща да отреже саламите на всички

ivo

Тореро Иво, директо от испанските кориди!

nadinka

Надинка показва магии. И това не е нейната кръв!

фроги

и точка лети с метлата...

точка

...но и тя катастрофира

Лили

Лили призовава демоничните сили

Приключения в навечерието на Вси Светии

1 ноември, 2010 в 11:37 | Публикувано в Псевдо-литература | 13 Коментари
Етикети:

Мракът хвърли изпокъсаното си наметало над града. В тая криза нямаше пари за ново, затова колкото и да му тежеше мизерията, така неподходяща за природна сила от подобен ранг, той я понасяше стоически, с търпение, често придружено от тежки въздишки, приемани от непросветените за лек полъх в мъглата.

Харесваше днешната вечер. Обичаше да наблюдава как бледите наивници се щукат наляво-надясно и гасят огньовете си, считайки че това е начина за прогонване на злите сили. А привиденията редом с тях се хилкотеха заявливо и духаха в пламъците, разгаряйки ги силно.

Загледа се в двете сенки тихо промъкващи се покрай страноприемницата. Всъщност думата „прокрадвам“ предполага неуловими движения, затрудняващи и най-гладния сензор, а тия пияници се клатеха, хълцаха и залитаха щом видеха движеща се дупка на пътеката.

– Ел, дали някой ще ни познае в истинският ни облик? – чу се дрезгав глас, демонстриращ завидна устойчивост към консумация на напитки с неизяснен произход. Казано в прав текст – компоти.

– Хе! Няма начин! – изписка тънък гласец и вибрацията счупи близкия фенер с трясък.

– Дали ще намерим недокоснат компот тази вечер?

 

Някакво свистене в близкия гъсталак привлече вниманието им. Предпазливо побутнаха клоните на близкото дърво, то изскимтя и ги фрасна с три шишарки.

– Аууууу – остави мееее! Не ме яж! – жално прозвуча Ламот, глъхнещ от дупката, в която криеше главата си.

– Сссссссладур! Щи скъсам панталонките! – изсъска огромна зелена змия. – Като не искаш да се женим – връщай ми пръстена. Той си е мой!

– Няма!

– Дай го!

– Няма!

Мъж е еквивалентно на измамник!
Особено тия с големите носове!

Ел и Ностромо се спогледаха съучастнически. „Пръстен!“ – мисълта светна в междугънковите пространства и заблестя като млад квазар.

С разжалваната невеста злодеите се справиха лесно. Завързаха я на морски възел и я останиха да се гърчи в неуспешни опити да развие снагата си.

Ламот ги постави в затруднение. Беше напъхал скъпоценността в устата си и колкото и да се мъчиха, не можаха да я отворят.Почти се бяха отказали, но кзаварът изплю един сноп съблазнителна енергия и те подновиха опитите.
– Ако си отвориш устата ще те напляскаме. – подкупнически измърка Ел.
– С линийка! – допълни Ностромо.
Ламот се замисли. По вкуса на пръстена в устата си усети други примеси и рецепторите му крещяха по интеркома, че всъщност не е нищо друго освен фалшификат. Но тия негодяи не го знаеха! Що пък да не се възползва? Изчисли набързо траектория, тегло, сила, време… капризите на вятъра и изплю пръстена. Докато двамата бандити се усетят Ламот бе преминал три ниви и попаднал на ново препятствие:

– И ти ли ще искаш бонбони, негоднико?.

Жестока вечер! Гонитби, съскане, фалшиви бижута, а сега и обвинение в лакомия!
Дядката се оказа добър човек, въпреки плашещия си вид. Освободи момчето от капана и го прати по живо по здраво.
Ламот по навик се запъти към близката страноприемница, откъдето се чуваше музика и крясъци. Явно изтърваваше някаква веселба.

Който успее да изброи поне пет скандинавски божества, печели ейййй такъв бонбон! И обилна вечеря!.

Хе! Че Ламот с тях лягаше, с тях ставаше…
И понеже беше добро момче, а и не обичаше месо, излапа бонбона и покани на вечеря злите си похитители.
„По време на празник всички трябва да са добри“ – мислеше си той.

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.