Новите одежди на херцогиня Toten Licht – II

27 август, 2012 в 13:57 | Публикувано в Псевдо-литература, Псевдо-физика | 4 Коментари

Иконом Хигс изгледа белият нос на колегата си.
– Веднъж вече ти казах да не използваш кокаин вместо пудра! Стои елементарно.
– Престани! Напомняш ми защо тя ни кръсти така – изблея иконом Бозон.
– Къде да го търсим това хлапе? Имаш ли идея?
– Хващам се на бас, че си е навряла плитките в колайдера!
– В тая жега навън, това е твърде вероятно…

Алиса стоеше неподвижно. Поне й се искаше да е неподвижна, но това е твърде относително, когато си навряна в тръба с похотливо настроени протони. А уж беше тръгнала за сладолед!
На всичкото и отгоре тичаше два пъти по-бързо, за да успее да стигне там където иска. Зарече се другият път да тича 3,8 пъти по-бързо.

Алиса тъкмо проклинаше всички физици и техните вещерски устройства, когато от мъглата се визуализира синя гъсеница, пафкаща джойнт. Тя съзря момиченцето и се изпъчи:
– Привет, двукрако!
Алиса се намръщи:
– Привет, червей!
– Не смей да ме наричаш така, вещице! Има вече седмица, откак напуснах Дюн и ония обяздващи ме наркомани. Що дириш тук в пространствено-времевата яхния?
– Отде да знам. Видях дупка и по навик.
– Това жените не сте хора, значи!

 

…следва продължение от Ностро или Ламот, които по цял ден плюскат патици с портокали и сладолед на фурна!

Advertisements

Новите одежди на херцогиня Toten Licht

15 август, 2012 в 11:22 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 16 Коментари
Етикети:

Херцогинята скучаеше. Това разбира се беше привилегия, даже задължително поведение у всички със сметка в банката над милион. Простолюдието не скучаеше, защото просто не му оставаше време. Оффф, че скука. Онова разсеяно момиче й липсваше. Забрави й името, но беше нещо с Ал, като Ал Бънди или Ал Капоне, ах… да – Алиса. Тя протегна ръка към звънеца, но смарагдите й натежаха и, почуквайки се помежду си, сами имитираха звъна на хиляда медни камбани и грохота на откъснал се глетчер. На секундата в тронната зала, сякаш досега се бяха крили сред орнаментите изрисувани по мраморния под, изникнаха двама напудрени иконома с дантелени чорапи и копринени пардесюта, които с оттрениран поклон зачакаха да чуят нарежданията на своята господарка.
– Кой от вас е чел Луис Карол? – попита тя, без дори да си направи труда да ги погледне.
– Той, ваша светлост – отговориха едновременно двамата, посочвайки се един друг. Херцогинята отново не ги отрази.
– Знам, че сте неуки, като ориенталски псета, но поне трябва да сте чували за Алиса от Страната на чудесата?
Двамата се спогледаха. Тя продължи без да ги изчака:
– Намерете я. Ако до вчера на обяд Алиса не седи на богатата трапеза по случай вечния ми рожден ден, един от вас ще загуби главите си… И двете.
Двамата икономи изчезнаха на секундата, точно както се бяха появили. Херцогинята се отпусна обратно в удобния си трон и мимолетния спомен за онова разсеяно момиче Алиса бавно избледня на фона на обладаващата я тягостна скука. Помисли си колко им е хубаво на хората от простолюдието, задето изобщо не им остава време да скучаят. От друга страна пък, ако като нея имаха над един милион в банката, сигурно щяха да се чувстват незаслужено привилегировани. Херцогинята продължи да скучае на заден ход в очакване на вчерашния си рожден ден.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.