Небуларна хипоте(ну)за

4 август, 2010 в 14:03 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 3 коментара
Етикети: Небуларни проблеми, псевдо-астро, псевдо-ел

Нютон е бил озадачен от липсата на забележими отклонения в орбиталните равнини на планетите и стига до извода, че още в началния етап от съществуването на Слънчевата система, Бог е пуснал световете да обикалят по една и съща равнина. Маркиз Дьо Лаплас, а по-късно и Кант откриват, че това може да се е случило и без божествена намеса.

Ето и съкратения вариант на хипотезата на Кант-Лаплас:

Представяте си един неправилен облак газ, въртящ се нейде между звездите. Ако плътността му е достатъчно голяма, взаимното гравитационно привличане на различните части на облака ще преодолее хаотичното движение и облакът ще почне да се концентрира. И докато прави това, той ще започне да се завърта с все по-бързи темпове, подобно на правещ пируети фигурист, който постепенно прибира ръце към тялото си. Това завихряне няма да повлияе на съкращаването на облака по оста на въртене, но ще забави свиването по равнината на въртене. Първоначално неправилният облак ще се превърне в плосък диск.

След това планетите, които се образуват или кондензират от материята на диска ще обикалят по орбити в приблизително една и съща равнина.

Но да пристъпим към същината на въпроса. Откъде ще вземем толкова костенурки и слонове, за да подсигурим бъдещето на новите светове, питам аз? Защото облаци много! Кой ще поеме отговорност? И къде е петият слон?

Главни заподозрени: Кант, Лаплас, Хокинг, Пратчет, Слончето Нели и Прасенцето Порки.

По материали и идеи на Карл Сейгън