Мъглявинни разшифровки

30 март, 2012 в 12:52 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 25 Коментари
Етикети: , ,

    Знаете, че общоприетото определение за мъглявина е облак, реещ се между звездите и съдържащ обилни количества прах, газ, плазма и кетчуп в първично състояние – с други думи – домати…

    Навремето религиозно настроените астрономи са били уверени, че мъглявината Андромеда е била небесна кристална твърд, но силно изтънена, поради което оттам върху грешната Земя се изливала светлина от царството небесно, което в много отношения е вярно, но много далеч от истината.

     Мъглявините имат причудливи и фантастични форми, които дразнят нашето въображение и асоциативно ни карат да виждаме несъществуващи образи на мравки, паяци и прочие паплач… Някои дори виждат голотии, но нека не говорим за Ламот и Ностро.

    Ние се събрахме на по баклава и разработихме специален телескоп, който кара Хъбъл да се изчервява и ето какво видяхме:

Лагуна – вълните се плискат топло, въздухът гъгне от влажност…

      Котаракът на Ностро го е приклещил в белотен цайтнот, драматична музика, картите хвърчат, космическото негодувание расте и само благодарение на благоуханната свещ, разгонваща на демоните в мрака, успяхме да видим тази сцена:

    След дълга и опустошителна битка между Ламот и великана, който осиротя след като Ламот успя да изяде всичкия боб от стъблото на Джак и това породи масови безредици из горната земя, нашият герой успя да отсече дясната му ръка, миг преди великана да успее на направи неприличен жест. Виждате как победоносно размахва трофея! Йеееее… да живее бобената чорба!

    Всички роднини на Малкият принц веднага биха отбелязали, при това съвсем убедително, че това не е котешко око, а плъх погълнал бонбон. Това е толкова очевидно, че не се нуждае от никакви обяснения. Вижте сами:

    Силна заблуда е държала поколения наред будни и с очи вперени в накъдрената мъглявина Орел. Виждате, че това е морското конче на Ностро – Бетовен. Получи името си, не защото беше глухо като пън, но и заради драматичните мехурчета, които правеше докато пръцкаше в аквариума. За най-голяма радост един следобед, когато Ел се спъна и изля в аквариума някакви спаружени лабораторни отпадъци, кончето мутира стремително и достигна размерите на триетажен блок за по-малко от седмица. Бедата е, че освен че изпаса водораслите, мушкатото и фикуса на Ламот, то посегна и на спагетите, с което чашата преля и го експедирахме във въздушното пространство. Ностро беше така мил да се опита да го обязди. Виждате с какъв ентусиазъм летят двамата:

Ракообразната мъглявина – кви раци, кви щипки?… Това е добрият войник Швейк, който радостно подърнква на акордеон. Не е ясно дали има галактически пропуск и изобщо кой го е допуснал в небесните селения, но този факт няма абсолютно никакво значение.

Advertisements

Мистерията Ивон или Похитителите на свещената крава

24 август, 2011 в 14:37 | Публикувано в Псевдо-литература | 20 Коментари
Етикети: , ,

По последни данни от разузнавателния отряд на Градската стража в Шампан, Франция е забелязано чифтокопитно с подозрително поведение.

– Струва ми се – внимателно произнесе капитан Ностромо, – че е най-добре да предприемем незабавни действия.

– Точно така – каза Сержант Фрогсън, – човек може и да го ранят, като стои тука.

Прокраднаха се внимателно през храстите с марихуана и тъкмо се позиционираха зад един ароматен шубрак, когато Ламот прошепна нещо на ухото на Ивон. Тя събра очи и се просна на земята.

– Да атакуваме! – скръцна със зъби капитанът и изплю зелено стръкче трева.

На Сержант Фрогсън много отдавна й бяха казали, че трябва да се бие честно и почтено и да не удря падналия си противник, но тя обмисли творчески проблема може ли тези правила да се прилагат от някой, дето е висок четири стъпки и притежава мускулния тонус на еластичен бинт. Пък и насреща си имаше същество от женски пол, което само по себе си беше притеснително…

– Holy cow, това е номер! – светна й на сержанта. – Заподозряната иска да се приближим и коварно ще ни нападне, сваляйки ни гащите!

– Или сваляйки си своите! – допълни умозрително Ностромо.

Двамата бързо се окопитиха и си плюха на петите.

Ивон се изправи с грацията на френско говедо и продължи да дъвче.

– Знаеш ли, Ламот – великодушно измърка тя, – когато тревата тук свърши, ще се оставя в ръце… ъъъ… крилата ти, да ме отведеш при ония шваби. После ще делим десетте хиляди евро, както ми обеща.

Приемете това горното като поздрав за Точето, Пратчет и всички немски бегълки! 🙂

Представете си, че…

12 април, 2011 в 02:05 | Публикувано в Псевдо-астрология | 51 Коментари
Етикети: , , ,

Представете си, че Ел е много добричка и не обръща внимание на Ламот, който доволно потрива ръце и необезпокояван тършува из библиотеката й. Той с кеф разпилява книги по земята, ближе си от близалката и с лепкави пръсти разгръща страниците на любимите й книжки. Представихте ли си го? Трудно е, нали? А сега си представете, че Ел е бясна от това, че Ламот се е прокраднал в библиотеката й и адски я сърбят ръчичките хубаво да го напляска отзад. Е, това вече е картинка, която ясно изплува в главите ви. Сега си представете и че след този случай Ламот предвидливо е избягал на 9 милиарда светлинни години от Ел и се е покрил в един клъстер със себеподобни галактики (фиг.1).

Фиг. 1: Кликнете за (инфлационно) увеличение

С каква точно скорост е бягал и дали си е носил други провизии освен близалки и захарни петлета, е въпрос извън сферата на разглежданият пример, затова ще оставим казусът на спиритуалистите и ще обърнем внимание на друг (много) по-интересен момент. Както е известно Вселената е на възраст 13,7 милиарда години, т.е. Ламот във въпросната точка се намира само на някакви си 4,7 милиарда години от Сътворението и в същото време продължава да е на 9 млрд. св. год. от Земята. Така естествено възниква въпросът как е възможно този клъстер от галактики да се е отдалечил на 9 млрд. св. год. от Земята за само 4,7 милиарда години от съществуването на Вселената.

Отговорът е толкова надхвърлящ представите на свикналия с ограничеността на заобикалящият ни свят мозък, колкото е неуместен и въпросът съотнесен към космическите реалии. Вселената е хомогенна и изотропна, т.е. тя е еднаква във всичките си посоки и няма край по същият начин, по който повърхността на Земята не свършва в никоя определена точка. Разстоянията между два обекта на Земята се разглеждат като пространството, което ги разделя в точно определен момент. Безмислено става да се говори за разстояние до обект, който виждаме къде се е намирал преди 9 милиарда години и то при условие, че галактиките постоянно се раздалечават една от друга.

С други думи Ламот може и да си мисли, че е избягал, но Ел все някога ще му „ковне“ задника, ако ще и да трябва да тръгне назад по кривата на времето. За да не съм голословен, ще демонстрирам какво представлява издирвателното транспортното средство на Ел – т.нар. междугалактически батискаф „Ностромо“ (хаха, да, вярвате или не, той е кръстен на мен, пък аз съм кръстен на корабът от „Пришълец“-а, а пък той е кръстен на произведението на Джоузеф Конрад, който го е кръстил на прадядо си Ностромо – невероятно!). (фиг. 2)

Фиг. 2: Част от латинските текстове са обиди и заклинания по адрес на Ламот, затова са и непреведени

Ел в страната на необмислените желания

27 януари, 2011 в 01:14 | Публикувано в Научни празници | 32 Коментари
Етикети: , ,

Тя е наясно колко много не знае за света.
Но иска да знае.
Тя е любопитство, (псевдо)наука и желания. Често необмислени.
Но пък искрени.
Тя умее да се радва по детски. Да е лоялна. Да е отворена към света.
Но пък потънала в своят свят.
На желания.

Авантюристичната й душа, постоянно изследва световете, Космоса, книгите, филмите, настроенията, забърква компоти и разни други манджорини, като пържоли със сос от гъби. А виждали ли сте как рисува с размах по тема, понятие, идея? 🙂 Тази малка кутийка с вълшебства обаче, понякога причинява тежки морални щети с едни ненавременно спуснати завеси. Но представлението не свършва. „Шоуто трябва да продължи“ , както казва и Тери Пратчет /“ Маскарад“/. И нейното продължава…

„Така, че – ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.“, както сама казва тя. 🙂

Omnia


Историята на познанството ми с нея води началото си от дълбока древност, когато (даже и аз) бях малко момиченце, а освен това и „Лили пееше малка съм аз”. Не само Ностро е имал тежко и безрадостно детство, свързано със загубата на любимата му детска книжка „Пипи Дългото Чорапче”. Моята един ден се изхлузи зад шкафа в хола, гледайки ме най-нагло право в очите, заедно с всичките си пет имена, Том, Аника и даже един кон с копитата нагоре. Дори г-н Нилсон не ми оставиха. И тъй като беше септември и до пролетното почистване зад шкафа оставаше много време, потънах в скръб, която мама постоянно държеше жива с думите, че „хич нямам пипе”. Е, нямам Пипи, мамо, няма я вечеее! Там зад шкафа, потънала в прах, лежи Пипи, лежи и пъшка.

Та можете да си представите колко тежко ми беше да си ходя абсолютно обезпипена (до голо, дет’ се вика) до пролетта на тази година, когато обмислено се гмурнах във вълните на „Необмислени желания”. И тогава се появи тя! Пипииииии!

Какво отличава Ел като блогър ли? Ами силно увличащия ентусиазъм, чаровните хитрости, специфичното чувство за хумор, огромната усмивка, светеща през написаното, превъплъщенията в талантливия мистър Ото – придворен графичен хроникьор на веселите ни вечеринки, а също и основателните ми подозрения, че тя е един от най-четящите блогъри (и като казвам „един от най”, то е само от любезност към останалите). И да не забравяме – тези сламено руси къдрици, които накараха Барби да стои и пуши нервно в ъгъла, бих ги разпознала навсякъде.

Keep on shining, Пипи!

Sky mender


Не помня вече как се случи,
на Ел попаднах нейде…там,
Ще кажеш – ей, не се научи ?
Чудакът не остава… сам. :Р

От морски твари страх да имаш,
е сигурно необходимо… зло,
А тръгнеш ли от рак да… взимаш
прегледай род и… потекло!

Щом разумът го тресне, здраво
с пешката те е заплашил – шах!
Отплесне ли се по… ъъъ, кораво
на матиране върви или… пердах. :Р

Най-страшен е гладът на Ел!
Не знаеш как ще те погледне.
Бягай, по-добре и от… козел,
преди във барче да… поседне!

Насита нема с първа хапка,
после става страшен шум!
С халба бира, до последна капка
ще разцъква смело нечий… ум!

И така сподирен от забава
ти си пленник във захлас,
а русалката те забавлява
има-няма… вече час. :Р

Самодива

Една от невероятните скици на Ел

„Има една пчела и едно цвете. Когато пчелата се гмурне в недрата му, светът й се изпълва с аромата му и не съществува друг свят, освен възторгa от тази уханна замаяност, която кара пчелата да мисли в медени пити.
А цветето пътува през света с радостта на пчелата, с меда на радостта й, с филията с мед на детето с хвърчилото и с полета на усмивката му.
Погледнат се в очите и виждат света. Погледнат света и се гледат в очите. А докоснат ли се, светът е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване.
Cветът е това докосване.“
„Пчелария“.

Рядко срещам хора, имащи нужните сетива за това докосване, което идва да ви подскаже, че следващите редове ще са откровение за един лунен заек. Да, от онези, дето проблясват из блога ми във всякаквите му настроения, крият се в нишите и долапите му, ядат ми от сладкото с диви ягоди, връзват ми връзките на терличките една за друга като букет темерутки, промъква се в сенките на любими автори, които преминават на пръсти през през разговорите ни, и се превръща в смях между тях. Искрен, по детски чист и неподправен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета…
С него се познаваме, по онзи начин. Рачешкият. Лунният. Усещам присъствието му. Усещам също, че усеща вятърните ми същности. Малко хора успяват. Да разпознаят в мен необяснимо насъщното, шеговитото и сериозното едновременно, още закачливото, дълбокото, искреното, нещото, което създава доверие за моментите, в които мислено си отговарям.
– Колко време сме заедно днес?
– Само няколко десетки страници…

angie

Понякога Ел се уморява от живописта и скицира за удоволствие

Дайте ми „Н” за „невероятна”
Дайте ми „А” за „артистична”
Дайте ми „Й” за „йееееееа!”
Дайте ми „Т” за „талантлива”
Дайте ми „У” за „уникална”
Дайте ми „И” за „интелигентна”
Дайте ми „Ш” за „шегаджийка”
Дайте ми „_” за „_ _ _ _ _” (започва със „с” и завършва на „екси” :P)
Дайте ми „Е” за „елегантна”
Дайте ми „Л” за „любознателна”
Не, това не е вълшебна лампа. Не е рус робот. Не е и звездолет. ТОВА Е НАЙТУИШ_ЕЛ!!! Или както е известна просто Ел!

Lammoth

Портрет на Ел от неизвестен ламотхски художник.

Без нея тук е скука,
Тя ръси настроение,
от нищо не й пука.
А щом е вдъхновена,
рисува със замах
и с книги изкушава,
и плаши със пердах.
Накратко: Слава, слава!

Точка

Автопортрет със сандвич

Всяка ранна утрин хубавица Ел
тича до морето – да бере имел.
Окачва на вратата букет дебел
и чака целувки – от крем карамел!

Мила, мила морска Ел,
тия целувки под имел
не важат за всеки ден
но имаш целувчица от мен. 😀

Надинка

Както е видно Ел обича да ходи на плаж и да си пълни дънките с пясък

Честита годишнина на блога, Ел! Харесвам блога ти и настоявам да го чета още дълго. 🙂 Усмихва ме, разнообразява погледа ми и ми е шарено при теб. Обещавам да коментирам повече и да съм послушен читател, както до сега. Блогът ти е различен и много привлекателен. Пожелавам творческа муза и много приятни писаници. 🙂

Лили

Илюстрации с участието на Ел/Диди:
Миленка
Оформление и текст към останалите изображения:
Ностромо

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Бръъъммммм. Чшииуууу. Юбряяяя. ( звук на спирачки, търкане на колелета от каруца и цвилене на коне) Слизам от талигата и зяпъхтяно искам да ви разкажа нещо тази сутрин. Моля, другите абзаци, направете ми място де!

„-Кво ще пием?- питам аз.
– Ми за мен количка и пържени картофки.-отговори тихо тя.
-Как така бе? Бира ще пием! И риба , и цаца ще ядем! Никва кола. Тва ни е първа среща.- възмущавам се аз.( и тайно се надявам никой да не е чул, щото все едно две ,къхъм-къхъм лезбийки, простете, си мерят мускулите на плажа)
Тя чурулика със звънък смях.
– Ааа, аз не пия.- скромно отговаря тя .
– Ъ?- дебилно питам. Не може да бъде!
Ще пиеш! Аз освен на мерзки пороци, на друго нищо не мога да науча хората.И тя пи. Ама след много време. На едни оранжеви дивани. В едни великолепни халби, които съм се зарекла, че всичките ще открадна. Барабар с книгите, които нямам.Тя е Ел. Понякога се чувствам гадно- чета я и разбирам, че верно е пропила. Чувствам се лоша. Пие разни компоти, които развалят мозъка, но при нея имат обратен ефект- изпълват го.Той се нагънчва още повече. В началото бях скептично настроена. Руса , не пие, и само за пътешествия ми говори. Пффф, скука. Да да, ама не!Всъщност нашите срещи почти винаги протичат така
-Хахаххахха…ъъ..какво каза…Аааа, да, сетих се, муахахахаха…Ох, спри,че не мога повече деееее.Ааахаххахахаа…Боли ме корема , спри .
-Ще ти изям бутчетата. Нее, не твоите беее,що гледаш надолу! Тези в плика,ааахахахахааа.. искаш ли още бира?
-Оо, ква си гаднаа, напи ме.
-Карай бе, ще щракаме с пръсти и пеем на висок глас“задават се майно льо..“ некви си там манастири.
-Аахахаха..
-Оо, искам да видя тоз албум. Лелее, колко снимки!! Ти от къде открадна всички тези книги? Я сипи малко и на мен, нося си голямата торба“

– и пак следва -„ахахахаха“… И такива ми ти работи. Тя е Ел 🙂 Честита годишнина  на блога, сладка!:)Повече писания, повече необмислени желания, защото, ако бяха обмислени, нямаше да си ти 🙂

Ирония Идиотова

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.