Представете си, че…

12 април, 2011 в 02:05 | Публикувано в Псевдо-астрология | 51 коментара
Етикети: , , ,

Представете си, че Ел е много добричка и не обръща внимание на Ламот, който доволно потрива ръце и необезпокояван тършува из библиотеката й. Той с кеф разпилява книги по земята, ближе си от близалката и с лепкави пръсти разгръща страниците на любимите й книжки. Представихте ли си го? Трудно е, нали? А сега си представете, че Ел е бясна от това, че Ламот се е прокраднал в библиотеката й и адски я сърбят ръчичките хубаво да го напляска отзад. Е, това вече е картинка, която ясно изплува в главите ви. Сега си представете и че след този случай Ламот предвидливо е избягал на 9 милиарда светлинни години от Ел и се е покрил в един клъстер със себеподобни галактики (фиг.1).

Фиг. 1: Кликнете за (инфлационно) увеличение

С каква точно скорост е бягал и дали си е носил други провизии освен близалки и захарни петлета, е въпрос извън сферата на разглежданият пример, затова ще оставим казусът на спиритуалистите и ще обърнем внимание на друг (много) по-интересен момент. Както е известно Вселената е на възраст 13,7 милиарда години, т.е. Ламот във въпросната точка се намира само на някакви си 4,7 милиарда години от Сътворението и в същото време продължава да е на 9 млрд. св. год. от Земята. Така естествено възниква въпросът как е възможно този клъстер от галактики да се е отдалечил на 9 млрд. св. год. от Земята за само 4,7 милиарда години от съществуването на Вселената.

Отговорът е толкова надхвърлящ представите на свикналия с ограничеността на заобикалящият ни свят мозък, колкото е неуместен и въпросът съотнесен към космическите реалии. Вселената е хомогенна и изотропна, т.е. тя е еднаква във всичките си посоки и няма край по същият начин, по който повърхността на Земята не свършва в никоя определена точка. Разстоянията между два обекта на Земята се разглеждат като пространството, което ги разделя в точно определен момент. Безмислено става да се говори за разстояние до обект, който виждаме къде се е намирал преди 9 милиарда години и то при условие, че галактиките постоянно се раздалечават една от друга.

С други думи Ламот може и да си мисли, че е избягал, но Ел все някога ще му „ковне“ задника, ако ще и да трябва да тръгне назад по кривата на времето. За да не съм голословен, ще демонстрирам какво представлява издирвателното транспортното средство на Ел – т.нар. междугалактически батискаф „Ностромо“ (хаха, да, вярвате или не, той е кръстен на мен, пък аз съм кръстен на корабът от „Пришълец“-а, а пък той е кръстен на произведението на Джоузеф Конрад, който го е кръстил на прадядо си Ностромо – невероятно!). (фиг. 2)

Фиг. 2: Част от латинските текстове са обиди и заклинания по адрес на Ламот, затова са и непреведени

Реклами

Мистерията Ламот

5 февруари, 2011 в 14:00 | Публикувано в Научни празници | 32 коментара
Етикети: , ,

Когато богинята майка объркала и топнала нищо неподозиращия Ламот в купата със сладоледа, вместо в мътните води на Стикс, не подозирала дори какъв обрат ще настъпи във вселенския мир на така добре хронологично подредени паралелни действителности.
Ламот израснал силен и голям, любопитен за всичко което не е негова работа, с силно изразен афинитет към ледени бъркочи и забулени жени.
Понеже не го свъртало на едно място, а и гладът му към пътешествия постоянно му шептял за нови неизследвани сладоледени местности, той решил да изостави своя народ и тръгнал да обикаля из галактиките.
Народът на Ламотхланд изпаднал в отчаяние. Наел най-добрите детективи, ловци на глави и делегация от безкористни девойки, на които Ламот обещал част от кралската хазна.
Минавали векове, а от Ламот ни вест, ни перушина…
Докато един ден, прашен и окъсан странник се свлякъл пред портите на кметството и издъхвайки оставил ето този древен папирус със странно изстрадало изображение:

Неуморний Ламотей броди из древни пустини

На него може да видите странно животно, напомнящо ходещ камилски щрудел, но все пак с приемлива външност, при това управлявано с дистанционно? Тайнствена торба с жартиери?
Safe Our Satisfaction? Що за безумство и леки нрави?

Nightwish El

Sky mender

любовен сЮнет..
(неизвестна руска комсомолка)

Кремъл. Дълбока нощ. Всички спят с изключение на тези, които не спят.
Творческия колектив – на посещение в кабинета на бащицата..
Мълчание..
Ходи Сталин замислено напред-назад из кабинета, мълчи, изпуска с лулата кълбенца дим.. тишина – само скърцането от кавказките му, черно наваксани ботуши се чува – скръц-скръц-скръц – по кремълския паркет…

– Ну, что, товарищи, филм про меня сделали?..

тишина… скръц-скръц-скръц…

Тук режисьорът не издържа, хваща се за сърцето и се строполява мъртъв на кремълския паркет..

тишина… скръц-скръц-скръц…

– Ну товарищи, хорошый филм сделали…

…..

Паркетът скърца по кремълски под краката ми, подсмърчам,
душата ми е като запретнат парцал,
а волята – като сопол!

(.. ами ето така станала тя октомврийската.. от импулсните труженички.. щото, докато се маят, тут-ту, нали.. и временното правителство останало без връзка с външния свят и тогава, човекът с каскетчето казал –
севодня – рано,
завтра – будет поздно..)
Дотам ме докарахте, съпартийци с вашите идеи..
че ето на – сега, тук,
тук и сега –
трябва,
ооох,
(и това в ползу народу да дращя..)

режисьора бързо да ЗАГАЩЯ!

Всяка комсомолка – пример за режима, ура! Да не оставим нито един комунист да умре без нашата помощ! За вожда наш и Лахмотландиу чупете чашите!

angie

Миленка

Ламоте,
Ти не си геврек…
Ти си висок, рус, със сини очи и богат… Щастлив… Ама си радостееееен и въобще не ти се ебе… Не!… Пардон… (продължава да нарежда хипнотичния глас) Ламоте, много ти се ебе, ама около теб девойки… девойки… коя от коя по-хубава… и забавни, и мили, и сексапилни, и щедри… и красиви… ммммм да ги схрускаш, толкова са апетитни и откликващи… ще се скъсат да ти доставят удоволствия… да ти готвят най-вкусни и отбрани ястия… и да ти кърпят съдраните гащи…. Ламоте ти си богат и щастлив… чувстваш се прекрасно… ауууу… колко ти е хубаво… и колко ти е добре… и ти е безгрижно и широко около врата… ламоте, ама си усмихнат и си засмян… като напушен си…
Ламоте… ти си прекрасен… и животът е прекрасен… Животът ти е неворятен и прекрасен… и колко е хубаво да се живее… богат и щастлив… Ламоте… ти си много, много спокоен и щастлив…

(целувки от хипнотизаторката)
Светла

– Ко речи?
Ааааа….
Честита Блог Годинка, @lammoth!
Таз година блог,
догодина… два!!!

Лили

lammoth хуйку

Познавам много задници,
но има един, който не познавам.

За него казват, че работи
върху себе си повече, отколкото със други.

За задника говоря.

Казват също, че бил умен,
но не умник.
Какво по-лошо от задник
с неприлично чувство за хумор?

А той прилича на задник!
Нещо като дванадесетопръстников сводник.

Освен, че е естет,
обича и пастет!

Но той си остава задник,
поне до… доказване на противното.

А какво по-противно има от това,
да пръдне… докато сте с отворена уста?!

Не, той не е обикновен задник,
не познавам задник като него!

Но пък добродушен е, леко крив,
радушен.

При всяко сядане, че и ставане,
образувалите се вълни променят физиката.

Цяла една наука превърната в пепел.
Заради един задник!

Но какъв задник…

Le Grand Elf

Не мога да си спомня как и защо налетях за първи път една нощ в ламотските владения. Малко ми е размито, вероятно поради тогавашните жеги и ЕГН-то. Спомням си обаче един от постовете, който окончателно ме зариби да се отбивам по-честичко там. Беше прочувствен и високо интелектуален разказ за летните му служебни занимания, небрежно съчетани с някой и друг час почивчица, завършващ с кратък отчет какво е успял да изгледа и да прочете междувременно. Следва сбит преразказ в картинки:



И колкото по-често се отбивам след това, толкова повече се убеждавам, че той се справя отлично с упражнението „Мъжът и компютърът интимно“. Независимо дали по различни поводи ни изтипосва колективно профили, анфаси и нежните продължения на гърбовете или пише за нещо сериозно като филми и книги, или ни коментира, винаги е изненадващ, много забавен, шарен, оригинален, свеж, креативен.
Той е като хапче за настроение, като сироп против сивото еднообразие и си пожелавам (и на всички нас) да е по-често наоколо, за да ни радва и зарежда.

П.П. Обещавам да му направя огромна тава шоколадов сладкиш + кило сладолед, ако издаде как успява да разтегне и изкриви времето. 🙂
Абсурд е само в 24/7 да побира следното: ядене, спане, тренировки, интимни мероприятия (купони, пиене и … други), впечатляващо количество книги (с които постоянно ни заразява) и филми, образцово блогърско поведение и редовно присъствие тук. И при цялата тази заетост дори успява да ходи и на работа. Респект!

Точка

И се започна!

Един призрак тропоса блогопространството. Вся хаос и смут. Въздигна всички на крака, ръце и лакти. Призова за „По-добри дупета с количествени натрупвания“.
Труженички нарамиха сърпове, чукове, тесли, всичко, което изнамериха из сеновалите си и се въздигнаха смело и безотговорно. С взор отправен към един единствен НЕ-човек. Ламотин Ламотиевич!
(три пъти поклон наляво, осем пъти подскок с десен крак!)
А беше малко финтифлюшче. С невинен поглед и слънчев перчем

Из цяло блогосверично пространство заприиждаха доброволки, които отдаваха и последната си капчица кръв за Него!

И всичко това, защото се честваше Първият рожден ден на Първият Не-човек.
Из полянки, горички и полета де що имаше дупета, по-хубави от неговото, биваха опаковани в чували и запращани в дън гори тилилейски.


Текезесарки с пъргав поглед и игриви вежди с надежда чакаха Вождът!

Докато се усетят , всичките народи бяха завладени от неустоимият чародуп на Ламотиевич.
В Негова чест беше написан химн. Предаваме ви само част от него.

“ Оо, Ламотиевич наш!
О, о, о… (пее се една минута)
О, ти светло дупе!
О, о, о… (пее се още една минута)

О, ти комунистическа бъднина бъди
Пред нас са блеснали житата
и дупетата въздигни
О, о, о (протяжно, но с ентусиазъм, пляскайки с ръце и крака едновременно)

За сега толкова от мен – Баш Комунист Идиотова, предаваща директно и скатала се зад Базата на Вожда. Дочуват се поплясквания, но не мога да бъда сигурна дали са от ръце или плясъци на голи дупета. Силно се надявам да е второто. В негова чест прибрах ножиците и доброволно ще сложа басмени гащи, защото всеки иска да бъде пошляпнат от Ламотиевич.

Ирония Идиотова

Не е Nostromo

Знам, че колкото и да сте над тези неща и да не вярвате в глупости, все се случва от време на време да метнете бегъл поглед на някой хороскоп. Не вярвате в астрологията, но ако пише хубави неща, ви става готино. И в китайския сигурно не вярвате и е разбираемо, особено ако сте сред групата на обидените от факта, че ви наричат водна свиня, което е научното име на свиня блатска, ако ви зоват петел, а вие сте си бая гиздава кокошчица, или се опитват да обидят мъжкото ви его, като ви слагат при зайците, а вие сте си съвсем нормален мъж с всички екстри. Да не говорим за маймуните и плъховете. Общо взето тия хороскопи са пълна простотия.

Освен това вашата индивидуална уникална и ексцентрична същност не може да приеме факта, че всичко хора по света могат да се разделят на дванайсет групи и да си приказват колко са еднакви по всички параграфи, щото са от една зодия. И аз съм съгласна. Не може така.

Но.

Аз малко се отнесох от идеята си (Ностро, не ме бий). А тя беше да кажа една-две думи за една зодия хора, които много рядко се срещат и изобщо не са 1/12 от популацията на планетата. И в тях аз силно вярвам. Става дума за едни весели и готини хора, които винаги могат да те усмихнат до сълзи дори, когато ти е супер сдухано. Тези хора винаги пръскат сияние около себе си. Дори виртуално 😀

Понеже не знам как точно да ги опиша, и как да нарека тяхната „зодия”, а за да няма дискриминация, тя трябва да си има име… тази 13-та зодия я кръщавам Lammoth. По името на най-видния неин представител, когото блог обществото има късмета да познава.

Честита годишнина на блога, Ламот! Пожелаваме ти/си да ни усмихваш още много, много дълго. Може би докато побелялата ти дълга брада почне да се заплита в топчетата на камшика 😀

Обичаме те, зверчотинко!

Пляс-пляс!
(това наместо мляс-мляс)

Надинка

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Зацикляне

Когато обещаеш – хвърлил камък,
запратен с двойна сила, ден и мрак,
то бавно пържиш се на пламък,
топиш се, полужив гяур в… конак.

Ако ли туй сравнение е недостойно
и устните презрение присвива,
ще го разгледам бавно, по-обстойно
без пепел къдрите ми да покрива 🙂

За Кребс, зациклил луд катаболизъм
се хванах, да открия где му е вината,
и как обърна се в… метаболизъм,
отнасяйки му на Ламот… главата,

дотолкова, че хвана се за сърпа,
и взе да жъне блогова култура,
Сложил препаска и червена кърпа,
превърна се в комунистическа… скулптура!

Така видях го без да го познавам,
на обещанието предана, и ето
със закъснение, на блога пожелавам,
да се заплесват всички по… детето. 😀

Самодива

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.
Entries и коментари feeds.