Nightwish El и Totenlicht представят!

31 октомври, 2012 в 07:15 | Публикувано в Научни празници | 6 Коментари
Етикети: ,

Къщата на дух… на Миленка!

Истинската история на възникването на Хелоуин:

Живял някога един добър и почтен човек. Може да не ви се вярва, но хем е така, хем вие сте прави. По цял ден той се трудил, трудил, потял и пак се трудил, а жена му вкъщи скучаела.

Една късна вечер Джак, влачейки уморено крака из нивата и наближавайки дома си с всяка своя кихавица, морно вдигнал поглед и съзрял нечия чужда сянка да затъмнява приветливо светещото прозорче на къщурката му. Буря затъмнила чувствителните му гънки, мрак обзел далака му и съмнения наложили диктатурата си. Джак получил инсулт, пясък в бъбреците и амнезия за миг.

Но какво да направи, въздъхнал примирено и поел към близката кръчма. Чувствал, че се нуждае от утеха, а и имало промоция – две бири за едно кебапче. За жалост не разполагал с никакви кебапчета, затова немощно се спрял до вратата, където за негов късмет бил облегнат, с копита в джобовете, веселия Дявол.

Той му намигнал закачливо, гризкайки стрък пура:

– Хей, друже! Какво има?

– Мъка ме е налегнала голяма, а нямам кебапчета – аргументирал се Джак.

– Да ти имам проблемите! Ще ти дам кебапче, но в замяна на някои номера от библиотека Галактика – 1,5,31,53,67,88,89,90,100,101…

– Ааааа – чакай, чакай…“Дюн I“ не си го давам, намира се много трудно! По-добре ми вземи душата!

– За какво ми е душата ти? Призлява ми вече, то такава тъпканица, че депортирам души обратно на Земята. Голяма досада и никакъв финес. Е, имаме ли сделка?

И тъй, нещастният Джак заменил голяма част от библиотеката на жена си, срещу къс месо, а него – срещу глътка бира…

Оттогава бездомният и безвежд Джак, броди с тиквен фенер и търси галактиките на жена си… Освен веждите, тя му отрязала и други неща, но за това друг път…

Нещастният Джак

Размишления върху Хелоуин:

Понеже Хелоуин аха да почука на вратата, уважаемата дукеса (Ел, бел.ред.) вече съвсем настоятелно взе да ме подбутва да напишем нещо по повода. Аз обаче, като един виден мързел, нямах особено много идеи, та реших първо да се пообразовам по темата. За мен Хелоуин е една от сравнително безобидните чуждестранни традиции, но винаги съм смятала, че е вносният еквивалент на Еньов ден (един от любимите ми празници, който според мен е истинският ден на жената). Оказва се обаче, че истината е малко по-различна:

„Древните келти празнували своята Нова Година (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват Земята. Те търсели живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си. За да плашат злите духове, келтите се обличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По-късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника.

В България има празник, аналог на Хелоуин – Кукерите – карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.“

Честно, никога нямаше да ми хрумне да сравнявам точно тези два празника, но това е щото съм напълно повърхностна, а и никога не се бях интересувала задълбочено. Тъжното е, че кукерската традиция, макар и не съвсем забравена, изобщо не е толкова популярна, колкото вносния й еквивалент. Ама тва са си някакви мои романтично-депресивни мисли, които не са релевантни в момента.

Та, ако вплетем в нишка двата празника, това е прекрасен начин хората да приветстват Доброто (тм) в света. Не съм убедена обаче, че има изобщо останали да вярват в него, така че остава, в духа на модерните традиции, да използваме повода да се изложим зловещо и да се натъпчем още по-отвратително с всякакви модели и нюанси на сладки.

Много вещици, тъй де домакини, обичат да бъдат изненадвани от тайнствени непознати тиквеници

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.