Ел в страната на необмислените желания

27 януари, 2011 в 01:14 | Публикувано в Научни празници | 32 коментара
Етикети: , ,

Тя е наясно колко много не знае за света.
Но иска да знае.
Тя е любопитство, (псевдо)наука и желания. Често необмислени.
Но пък искрени.
Тя умее да се радва по детски. Да е лоялна. Да е отворена към света.
Но пък потънала в своят свят.
На желания.

Авантюристичната й душа, постоянно изследва световете, Космоса, книгите, филмите, настроенията, забърква компоти и разни други манджорини, като пържоли със сос от гъби. А виждали ли сте как рисува с размах по тема, понятие, идея? 🙂 Тази малка кутийка с вълшебства обаче, понякога причинява тежки морални щети с едни ненавременно спуснати завеси. Но представлението не свършва. „Шоуто трябва да продължи“ , както казва и Тери Пратчет /“ Маскарад“/. И нейното продължава…

„Така, че – ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.“, както сама казва тя. 🙂

Omnia


Историята на познанството ми с нея води началото си от дълбока древност, когато (даже и аз) бях малко момиченце, а освен това и „Лили пееше малка съм аз”. Не само Ностро е имал тежко и безрадостно детство, свързано със загубата на любимата му детска книжка „Пипи Дългото Чорапче”. Моята един ден се изхлузи зад шкафа в хола, гледайки ме най-нагло право в очите, заедно с всичките си пет имена, Том, Аника и даже един кон с копитата нагоре. Дори г-н Нилсон не ми оставиха. И тъй като беше септември и до пролетното почистване зад шкафа оставаше много време, потънах в скръб, която мама постоянно държеше жива с думите, че „хич нямам пипе”. Е, нямам Пипи, мамо, няма я вечеее! Там зад шкафа, потънала в прах, лежи Пипи, лежи и пъшка.

Та можете да си представите колко тежко ми беше да си ходя абсолютно обезпипена (до голо, дет’ се вика) до пролетта на тази година, когато обмислено се гмурнах във вълните на „Необмислени желания”. И тогава се появи тя! Пипииииии!

Какво отличава Ел като блогър ли? Ами силно увличащия ентусиазъм, чаровните хитрости, специфичното чувство за хумор, огромната усмивка, светеща през написаното, превъплъщенията в талантливия мистър Ото – придворен графичен хроникьор на веселите ни вечеринки, а също и основателните ми подозрения, че тя е един от най-четящите блогъри (и като казвам „един от най”, то е само от любезност към останалите). И да не забравяме – тези сламено руси къдрици, които накараха Барби да стои и пуши нервно в ъгъла, бих ги разпознала навсякъде.

Keep on shining, Пипи!

Sky mender


Не помня вече как се случи,
на Ел попаднах нейде…там,
Ще кажеш – ей, не се научи ?
Чудакът не остава… сам. :Р

От морски твари страх да имаш,
е сигурно необходимо… зло,
А тръгнеш ли от рак да… взимаш
прегледай род и… потекло!

Щом разумът го тресне, здраво
с пешката те е заплашил – шах!
Отплесне ли се по… ъъъ, кораво
на матиране върви или… пердах. :Р

Най-страшен е гладът на Ел!
Не знаеш как ще те погледне.
Бягай, по-добре и от… козел,
преди във барче да… поседне!

Насита нема с първа хапка,
после става страшен шум!
С халба бира, до последна капка
ще разцъква смело нечий… ум!

И така сподирен от забава
ти си пленник във захлас,
а русалката те забавлява
има-няма… вече час. :Р

Самодива

Една от невероятните скици на Ел

„Има една пчела и едно цвете. Когато пчелата се гмурне в недрата му, светът й се изпълва с аромата му и не съществува друг свят, освен възторгa от тази уханна замаяност, която кара пчелата да мисли в медени пити.
А цветето пътува през света с радостта на пчелата, с меда на радостта й, с филията с мед на детето с хвърчилото и с полета на усмивката му.
Погледнат се в очите и виждат света. Погледнат света и се гледат в очите. А докоснат ли се, светът е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване.
Cветът е това докосване.“
„Пчелария“.

Рядко срещам хора, имащи нужните сетива за това докосване, което идва да ви подскаже, че следващите редове ще са откровение за един лунен заек. Да, от онези, дето проблясват из блога ми във всякаквите му настроения, крият се в нишите и долапите му, ядат ми от сладкото с диви ягоди, връзват ми връзките на терличките една за друга като букет темерутки, промъква се в сенките на любими автори, които преминават на пръсти през през разговорите ни, и се превръща в смях между тях. Искрен, по детски чист и неподправен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета…
С него се познаваме, по онзи начин. Рачешкият. Лунният. Усещам присъствието му. Усещам също, че усеща вятърните ми същности. Малко хора успяват. Да разпознаят в мен необяснимо насъщното, шеговитото и сериозното едновременно, още закачливото, дълбокото, искреното, нещото, което създава доверие за моментите, в които мислено си отговарям.
– Колко време сме заедно днес?
– Само няколко десетки страници…

angie

Понякога Ел се уморява от живописта и скицира за удоволствие

Дайте ми „Н” за „невероятна”
Дайте ми „А” за „артистична”
Дайте ми „Й” за „йееееееа!”
Дайте ми „Т” за „талантлива”
Дайте ми „У” за „уникална”
Дайте ми „И” за „интелигентна”
Дайте ми „Ш” за „шегаджийка”
Дайте ми „_” за „_ _ _ _ _” (започва със „с” и завършва на „екси” :P)
Дайте ми „Е” за „елегантна”
Дайте ми „Л” за „любознателна”
Не, това не е вълшебна лампа. Не е рус робот. Не е и звездолет. ТОВА Е НАЙТУИШ_ЕЛ!!! Или както е известна просто Ел!

Lammoth

Портрет на Ел от неизвестен ламотхски художник.

Без нея тук е скука,
Тя ръси настроение,
от нищо не й пука.
А щом е вдъхновена,
рисува със замах
и с книги изкушава,
и плаши със пердах.
Накратко: Слава, слава!

Точка

Автопортрет със сандвич

Всяка ранна утрин хубавица Ел
тича до морето – да бере имел.
Окачва на вратата букет дебел
и чака целувки – от крем карамел!

Мила, мила морска Ел,
тия целувки под имел
не важат за всеки ден
но имаш целувчица от мен. 😀

Надинка

Както е видно Ел обича да ходи на плаж и да си пълни дънките с пясък

Честита годишнина на блога, Ел! Харесвам блога ти и настоявам да го чета още дълго. 🙂 Усмихва ме, разнообразява погледа ми и ми е шарено при теб. Обещавам да коментирам повече и да съм послушен читател, както до сега. Блогът ти е различен и много привлекателен. Пожелавам творческа муза и много приятни писаници. 🙂

Лили

Илюстрации с участието на Ел/Диди:
Миленка
Оформление и текст към останалите изображения:
Ностромо

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Бръъъммммм. Чшииуууу. Юбряяяя. ( звук на спирачки, търкане на колелета от каруца и цвилене на коне) Слизам от талигата и зяпъхтяно искам да ви разкажа нещо тази сутрин. Моля, другите абзаци, направете ми място де!

„-Кво ще пием?- питам аз.
– Ми за мен количка и пържени картофки.-отговори тихо тя.
-Как така бе? Бира ще пием! И риба , и цаца ще ядем! Никва кола. Тва ни е първа среща.- възмущавам се аз.( и тайно се надявам никой да не е чул, щото все едно две ,къхъм-къхъм лезбийки, простете, си мерят мускулите на плажа)
Тя чурулика със звънък смях.
– Ааа, аз не пия.- скромно отговаря тя .
– Ъ?- дебилно питам. Не може да бъде!
Ще пиеш! Аз освен на мерзки пороци, на друго нищо не мога да науча хората.И тя пи. Ама след много време. На едни оранжеви дивани. В едни великолепни халби, които съм се зарекла, че всичките ще открадна. Барабар с книгите, които нямам.Тя е Ел. Понякога се чувствам гадно- чета я и разбирам, че верно е пропила. Чувствам се лоша. Пие разни компоти, които развалят мозъка, но при нея имат обратен ефект- изпълват го.Той се нагънчва още повече. В началото бях скептично настроена. Руса , не пие, и само за пътешествия ми говори. Пффф, скука. Да да, ама не!Всъщност нашите срещи почти винаги протичат така
-Хахаххахха…ъъ..какво каза…Аааа, да, сетих се, муахахахаха…Ох, спри,че не мога повече деееее.Ааахаххахахаа…Боли ме корема , спри .
-Ще ти изям бутчетата. Нее, не твоите беее,що гледаш надолу! Тези в плика,ааахахахахааа.. искаш ли още бира?
-Оо, ква си гаднаа, напи ме.
-Карай бе, ще щракаме с пръсти и пеем на висок глас“задават се майно льо..“ некви си там манастири.
-Аахахаха..
-Оо, искам да видя тоз албум. Лелее, колко снимки!! Ти от къде открадна всички тези книги? Я сипи малко и на мен, нося си голямата торба“

– и пак следва -„ахахахаха“… И такива ми ти работи. Тя е Ел 🙂 Честита годишнина  на блога, сладка!:)Повече писания, повече необмислени желания, защото, ако бяха обмислени, нямаше да си ти 🙂

Ирония Идиотова
Реклами

Тайните на Пацифида

14 октомври, 2010 в 12:40 | Публикувано в Псевдо-археология | 9 коментара
Етикети: , ,

Мистериите на „изгубените континенти“ вълнуват много хора: Атлантида в Атлантическия океан, Лемурия в Индийския океан, Пацифида в Тихия океан.

Остров Пасха е най-вероятният потомък на древната Пацифида. Съдейки по еврейският празник със същото име („еврейската Пасха е осемдневен празник, на който се чества извеждането на евреите от Египет“ – Wikipedia) учените смятат, че правнуците на Соломон някога се заселили на Пацифида, където изтраяли  малко повече от няколко хиляди години до нацистките гоненията през Втората световна война.

„Те Пито Те Хенуа“ – „Пъпът на земята“ /Рапа Нуи/- така жителите на остров Пасха наричат техния остров. Най-вероятно е да не е съществувал цял материк, а островна група, като с течение на времето островите започнали постепенно да се раздалечават един от друг, а някои потънали. Хейердал е бил поразен от сходството на коленичилите статуи и археологични находки в района на езерото Титикака в Перу. Тотора пък е вид южноамериканска тръстика, характерна за Титикака, която се среща само на остров Рапа Нуи и никъде другаде по света.

Друга трактовка на историята за мистериозното изчезване на материка намесва скоро изказаното предположение, че Земята е разделена на полукълба, преполовени от екватор, чиито харктеристики все още не са достатъчно добре проучени от съвременната наука. Възможно ли е на екватора да съществува мистериозна падина, която да всмуква цели континенти за една нощ и какъв феномен би обяснил този внезапен мускулен спазъм на майката Земя? И ако остров Пасха е пъпът на Земята, как ли тогава се нарича въпросната падина? Това са все въпроси, отговорите на които за сега остават забулени в мистерия.

Учените спорят за азиатския и доинкския произход на полинезийците, най-вероятните потомци на населението на Пацифида, хипотезата за самостоятелния им произход печели все повече привърженици, но евреите, както винаги, са на обратното мнение.

Ние, като млади ентусиасти, нетраещи съществуването на неразкрити загадки, грабнахме раниците, натъпкани със скъпа техника и се запътихме към острова:

След краткия спор с Ламот, счупване на линийката в дупето му и събаряне на две-три статуи, двамата с Ел се втурнаха да издирват Ностромо, чиито викове кънтяха из целия остров:

Местната туземка се съгласи да сподели малко секретна информация, запленена от цайсите на двамата учени. Ето какво научихме от нея:
Моаите символизират мъжкия интелектуален гений. Ето защо главите им са в съотношение 3 към 5 относно телата им. Цялата лека и не толкова отговорна работа по ловуване, копане, сеене, риболов, строене на колиби се падало на нежната част от населението.
Мъжете се занимавали с далеч по-сложни неща, като консумирането на пасхски плъхове в марината, чоплене на носовете на статуите и ежедневното им препикаване с цел маркиране на територия.

Лицето от Марс

29 август, 2010 в 01:04 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 8 коментара
Етикети: ,

Viking 1 Telemetry, published by the NASA.

Твърди се, че от далечна епоха сред пясъците на Марс гледа гигантско каменно лице, вторачено в небето. Освен него са наблюдавани и множество канали, пресичащи мрежовидно марсианската повърхност. Дотолкова са правилно геометрично издържани, че биха могли да съществуват само в следствие на разумна намеса, т.е. дело са на разумни същества.
Упоритите учени по всякакъв начин се мъчат да опровергаят подобни хипотези.
Първият космически апарат, който застана на орбита около Марс беше „Маринър 9”. Благодарение на него и „Викинг 1” не се откриха никакви канали. За „Лицето” екип от инженери, компютърни специалисти и други експерти се нае да направи изследване и цифрово увеличение на образа. Някои от тях се въздържаха от мнение. Други въодушевено заявиха, че не само „Лицето” е един вид монументална скулптора на човешко същество, но и че в съседство са открили град с храмове и крепостни стени.
През 1993г. на първата страница популярен американски таблоид излезе със заглавие:” Нова снимка на НАСА доказва, че на Марс са живели хора”. Имало доказателства, че Марс е бил колонизиран от човечеството преди 200 000 години!!!
🙂 🙂 🙂
Ландшафтът на червената планета е изключително разнообразен. Има най-различни естествени форми, образували се подобно на скулптори от носеният от ветровете пясък, сблъсъци с тела, падащи от небето… Най-вероятно „Лицето” е било скулптурирано от бавните геологични процеси в продължение на милиони години.
Днес „Лицето на Марс” се счита за оптическа илюзия.

Чичо Арес

Когато е ходил да строи канали преди стотици хиляди години, пра-пра-пра…прачичо ми Арес, не е и подозирал, че ще стане толкова известен. Въпреки веселия си нрав, той е разсъждавал трезво и се е презастраховал относно посегателства на семейните ни имоти, включващи пирамидални съоръжения, няколко селища и прилежащите им светилища, като е запазил нотариални актове, запечатани в кристална пирамида, предаващи се от поколение на поколение.
От години ми се иска да отида да нагледам имотите си, но превозите са ужасно скъпи. Ако някой се навие да ме заведе до там, моля да ми пише на мейла.
И тия от НАСА да спрат да разпространяват снимки на моето недвижимо имущество, че много се ядосвам!

ХФВ нашествие

5 август, 2010 в 23:48 | Публикувано в Псевдо-екология | 10 коментара
Етикети: , ,

Какво е общото между Мерилин Монро, парфюмите, нацистите, фитопланктона и слънчевата ми алергия?

Химиците в САЩ и във Ваймар в нацистка Германия изобретяват нов вид молекули, които никога до този момент не са съществували на Земята. Наричат ги хлорофлуоровъглероди /ХФВ/. Съставени са от един и повече въглеродни атоми, към които са прикрепени известен брой хлорни и/или флуорни атоми.

Използват се широко в аерозолните спрейове, климатичните инсталации, в изолационната пяна, работната течност на хладилниците, в почистващите вещества, особено в областта на микроелектрониката.

Представете си, че се пръскате с дезодорант. Молекулите на ХФВ не полепват по вас, а се завъртат из въздуха, преминават през прозореца и ето ги на свобода – разпространяват се навсякъде. Тъй като те не се разпадат и не се свързват с останалите молекули / с редки изключения /, след няколко години те се озовават в горните слоеве на атмосферата, където една молекула ХФВ се запазва в продължение на около сто години, преди ултравиолетовата светлина да я накара да освободи хлора. Хлорът е катализатор, който разрушава молекулите озон, но сам той се запазва. Докато същият този хлорен атом достигне до долните пластове на атмосферата, той може да разруши около 100 000 молекули озон.

Озоновият слой е изключително тънък и се намира на около 25км. Височина. Всички знаят за опасността от UV-лъчите, причиняващи рак на кожата. Но не е само това. Истинската опасност се крие другаде. Трябва поглед отдалеч. Глобален. Най-многобройните същества, които обитават океаните, са едни малки едноклетъчни растения, които се носят близо до повърхността на водата – т.нар „фитопланктон” . По-голямо увеличение на UV светлината довежда до масовото им измиране. А наясно ли сте, че всички на малката ни планета сме взаимосвързани. Че измирането на едни води до катастрофални последици за други. Дърпаме крайчеца на гоблен с размерите на цяла планета и не можем да бъдем сигурни, дали в нашите ръце ще остане една единствена нишка, или цялата тъкан ще се разплете пред очите ни.

Плажни небивалици

Мерилин: Мислите ли, че задникът ми е голям? Хитлер: Господа, ако някой мисли, че задникът на г-ца Монро е голям, да си приготви топли, зимни дрехи, защото на руския фронт е под -40!

Е – щом Мерилин Монро може да си ляга само с няколко капки парфюм (един демократ и шайка хитлеристи), какво ви пречи на вас? Преди да посегнете към поредния дезодорант просто се замислете малко. Представете си, че това го прочетат 100 човека. Знаете ли колко ХФВ убийци може да спрете? А и винаги съм предпочитала парфюмите. И мразя слънчевите изгаряния! Мамо, защо си ме родила блондинка?!?

По материали и идеи на Карл Сейгън

Небуларна хипоте(ну)за

4 август, 2010 в 14:03 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 3 коментара
Етикети: , ,

Tortoise

Нютон е бил озадачен от липсата на забележими отклонения в орбиталните равнини на планетите и стига до извода, че още в началния етап от съществуването на Слънчевата система, Бог е пуснал световете да обикалят по една и съща равнина. Маркиз Дьо Лаплас, а по-късно и Кант откриват, че това може да се е случило и без божествена намеса.

Ето и съкратения вариант на хипотезата на Кант-Лаплас:

Представяте си един неправилен облак газ, въртящ се нейде между звездите. Ако плътността му е достатъчно голяма, взаимното гравитационно привличане на различните части на облака ще преодолее хаотичното движение и облакът ще почне да се концентрира. И докато прави това, той ще започне да се завърта с все по-бързи темпове, подобно на правещ пируети фигурист, който постепенно прибира ръце към тялото си. Това завихряне няма да повлияе на съкращаването на облака по оста на въртене, но ще забави свиването по равнината на въртене. Първоначално неправилният облак ще се превърне в плосък диск.

След това планетите, които се образуват или кондензират от материята на диска ще обикалят по орбити в приблизително една и съща равнина.

Но да пристъпим към същината на въпроса. Откъде ще вземем толкова костенурки и слонове, за да подсигурим бъдещето на новите светове, питам аз? Защото облаци много! Кой ще поеме отговорност? И къде е петият слон?

Главни заподозрени: Кант, Лаплас, Хокинг, Пратчет, Слончето Нели и Прасенцето Порки.

По материали и идеи на Карл Сейгън

Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.