Nightwish El и Totenlicht представят!

31 октомври, 2012 в 07:15 | Публикувано в Научни празници | 6 Коментари
Етикети: ,

Къщата на дух… на Миленка!

Истинската история на възникването на Хелоуин:

Живял някога един добър и почтен човек. Може да не ви се вярва, но хем е така, хем вие сте прави. По цял ден той се трудил, трудил, потял и пак се трудил, а жена му вкъщи скучаела.

Една късна вечер Джак, влачейки уморено крака из нивата и наближавайки дома си с всяка своя кихавица, морно вдигнал поглед и съзрял нечия чужда сянка да затъмнява приветливо светещото прозорче на къщурката му. Буря затъмнила чувствителните му гънки, мрак обзел далака му и съмнения наложили диктатурата си. Джак получил инсулт, пясък в бъбреците и амнезия за миг.

Но какво да направи, въздъхнал примирено и поел към близката кръчма. Чувствал, че се нуждае от утеха, а и имало промоция – две бири за едно кебапче. За жалост не разполагал с никакви кебапчета, затова немощно се спрял до вратата, където за негов късмет бил облегнат, с копита в джобовете, веселия Дявол.

Той му намигнал закачливо, гризкайки стрък пура:

– Хей, друже! Какво има?

– Мъка ме е налегнала голяма, а нямам кебапчета – аргументирал се Джак.

– Да ти имам проблемите! Ще ти дам кебапче, но в замяна на някои номера от библиотека Галактика – 1,5,31,53,67,88,89,90,100,101…

– Ааааа – чакай, чакай…“Дюн I“ не си го давам, намира се много трудно! По-добре ми вземи душата!

– За какво ми е душата ти? Призлява ми вече, то такава тъпканица, че депортирам души обратно на Земята. Голяма досада и никакъв финес. Е, имаме ли сделка?

И тъй, нещастният Джак заменил голяма част от библиотеката на жена си, срещу къс месо, а него – срещу глътка бира…

Оттогава бездомният и безвежд Джак, броди с тиквен фенер и търси галактиките на жена си… Освен веждите, тя му отрязала и други неща, но за това друг път…

Нещастният Джак

Размишления върху Хелоуин:

Понеже Хелоуин аха да почука на вратата, уважаемата дукеса (Ел, бел.ред.) вече съвсем настоятелно взе да ме подбутва да напишем нещо по повода. Аз обаче, като един виден мързел, нямах особено много идеи, та реших първо да се пообразовам по темата. За мен Хелоуин е една от сравнително безобидните чуждестранни традиции, но винаги съм смятала, че е вносният еквивалент на Еньов ден (един от любимите ми празници, който според мен е истинският ден на жената). Оказва се обаче, че истината е малко по-различна:

„Древните келти празнували своята Нова Година (Samhain) в края на октомври, когато прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват Земята. Те търсели живи тела, в които да се вселят. За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си. За да плашат злите духове, келтите се обличали в отвратителни костюми, издълбавали страшни лица върху картофи и ряпа и палели в тях свещи за успокоение на духовете. По-късно ирландските заселници в Щатите пренесли този обичай, като заменили ряпата с тиква и така я превърнали в основен символ на празника.

В България има празник, аналог на Хелоуин – Кукерите – карнавални фигури – мъже, предрешени като зверове или типични персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. По стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа, а за плодородие и здраве извършват обредни действия като оран, сеитба и други.“

Честно, никога нямаше да ми хрумне да сравнявам точно тези два празника, но това е щото съм напълно повърхностна, а и никога не се бях интересувала задълбочено. Тъжното е, че кукерската традиция, макар и не съвсем забравена, изобщо не е толкова популярна, колкото вносния й еквивалент. Ама тва са си някакви мои романтично-депресивни мисли, които не са релевантни в момента.

Та, ако вплетем в нишка двата празника, това е прекрасен начин хората да приветстват Доброто (тм) в света. Не съм убедена обаче, че има изобщо останали да вярват в него, така че остава, в духа на модерните традиции, да използваме повода да се изложим зловещо и да се натъпчем още по-отвратително с всякакви модели и нюанси на сладки.

Много вещици, тъй де домакини, обичат да бъдат изненадвани от тайнствени непознати тиквеници

История за феи по Артър Конан Варварина

1 октомври, 2011 в 04:40 | Публикувано в Научни празници | 24 Коментари
Етикети: ,

Общоизвестен факт е, че феите живеят в силно парфюмирани мезонети, разположени в разкошни и неудобни цветни чашки.
Нашата героиня обаче не си падаше по стандартните неща, а и от силните аромати получаваше силно главоболие. Освен това досадното жужене, пляскане, приглушен кикот и най-вече шумотевицата при появата на всяки нов фешън модел криле я дразниха неимоверно.
Това бяха основните причини тя да си грабне китарата, куфара от черупка на скарабей, натъпкан с книги и да напусне цялата тази суетня, пикирайки с Odonata Airlines право към Джендем дере. Там имаше наследствен имот още от древни времена, когато по време на Третата елфическа война, дядо и успя да отреже ушите на един княз от Горното Кралство, а този акт по тогавашните закони означаваше, че слага крила на всичките му имоти.
Наближаваше един много специален ден и Феята, добро и отговорно същество, реши да се подготви отрано и още призори над горски дъбрави се разстла благоуханен дим.

Нагледно показваме опасностите от готвенето на открито

Бикът Ернс тъжно се скиташе из гъсталаците, когато рецепторите в татуирания му нос го алармираха за нещо изкусително – емпанадас с пълнеж от термитско и чедър, индийски чесън и боровинков сос. Тъкмо провря глава през тясната оградка, която го делеше само на наколко метра от мечтаната вкусотия и о, Свети Хапи – зърна чифт омайни чорапи. Червени, като устните на онази гномолюбителка! Простряни на две сковани дъски, все още мокри, но попили божествения аромат, те примамливо се подлюшваха от вятъра.

Феята усети липсата им, чак когато отиде до градинката за още чесън.
– Боже, къде са ми книгораздлителите! Крадци проклети! Да ги вземат листните въшки дано!
Бясна тя се шмугна в къщата да търси арбалета си.
Ламот членуваше в няколко дружества, започващи с „Да спасим….“ / ….хлебарките от гладни хора, … Масларова от бедност и прочие заглавия, гръмко защитаващи хуманни каузи / и може да се каже, че беше най-активния член, който разгорещен и безпощадно аргументиран, можеше да доведе до отчаяние / причинено най-вече от отклонение в религиозните възгледи/ всеки непредубеден случаен минувач. А минувачи в Джендем Дере колкото щеш.

Щом мълвата за откраднатите чорапи се разнесе, той запретна ръкави, изкачи са на най-високата гранична кула, която се виждаше от цялата местна паплач и пламенно започна да кове табела: „Спасете биковете от феите!“

Ламот Гевара – Грийн Пийс в действие

– Ламотеееее! Слизай веднагически, да не хвръкна догоре, че ще ти закова гащите до табелата! – предупреди Феята и заплашително постави стрела, намазана с копривен сок в арбалета.
– Грях ти на душата! Днес е последният ден на Септември. Потрай още малко и лошите чувства ще отминат като птичи грип в небесните селения…
Отдолу някой я задърпа за крачетата.
– Да не си посмяла! Само косъм да падне от мишницата на Ламот и ще стане страшно! Страница няма да остане от библиотеката ти!
– Ностро, пусни ме момко и не ми отправяй смешни заплахи. Моите книги, за разлика от твоите, са скрити много добре.
– Да бе, скрити! Зад онова шантаво устройство са…ох, как беше…„ Как да усложним закуската на хамстера“ ! Точето ми каза!
– Всички сте подли издайници! Омръзна ми от вас! Не мога да си опазя книгоразделителите! И то точно тия червените, дето са ми любими!
Феята подсмръкна с носле и отиде до бакалията за бира.
Когато малко след полунощ луната огря гората, тя се най-сетне се накани да се прибере и отваряйки дървената порта, крилата и се преплетоха от изненада.
Цялата банда безделници, начело с бика Ернс стояха ухилени пред огъващата се трапеза, на която се кипреше празнична торта.
– Хепиииии бъртдееейй, Миленче!

Всичко беше пъклен план, за да отвлекат вниманието и!
Сигурно в дъното стоеше Ностро, който помнеше като бръмбър всичките рождени дни, както и текста на всяка прочетена от него книга до десетата страница. Освен това бършеше подозрително съмнителен остатък на лявата си буза, а лек поглед вдясно обясняваше липсата на половината горчица към кюфтенцата. Хммм…а тази огромна купчина подаръци! Нима всичко беше за нея!

Вляво – любовни стрели от остров Пасха, в средата – табуретка от кожа на акула, вдясно – ох, не ми се гледа натам…

Когато сутринта слънцето усмихнато надзърна през прозорчето, видя Феята, блажено отпусната на дивана, загърната с кожа от персийски мечок и четяща бестселъра „Секс-престъпления“, като припряно си водеше записки с перо от лебед-канибал. Книжката й беше подарена от Ламот, който пък я беше получил като учебно помагало от Ностромо. И тъй като Ламот не бе разбрал нищо от нея, бе решил, че една фея би могла прилежно да му обясни за какво става дума. След като разбереше най-после щеше да постигне своята мечта да стане обект на сексуално престъпление.

Феята все още бе на десетата страница, когато се прозина от отегчение и метна книжката зад дивана. Всичките секс-престъпления й бяха до болка познати, и това не й допадаше особено, защото сега пак трябваше да измисля нови, което означаваше, че ще има и много нови допълнени издания на книгата. Беше й писнало да печели от този си бестселър издаден под чуждо име. Време беше да започне да прилага изобретателността си върху Ламот и за целта смяташе да покани на гости, за да се забавляват заедно, русалката от съседното царство на тенесистките – Бекхендландия (намиращо се в щата Тенеси).

Изобщо историята отиваше към приказка без край, а Ностромо сериозно взе да се притеснява, че от последния параграф насам е започнал да прецаква интересният разказ на Ел. Затова отвори един отлежал компот от череши (беше го изровил от дълбокия резерв в мазето си, реколта 67-ма – една доста добра година за черешите и плодния червей) и в чест на Рожденничката разсипа от безценната течност във високите чаши, наредени в стройна пирамидка. Добре ферментиралата течност се разпени и всички гости на тържеството щастливо навдигаха наздравици, надпреварвайки се кой първи и най-гръмогласно да изтъкне достойнствата на Миленка.

Накрая на тостовете се оказа, че червените чорапи били отнесени тайно в една псевдонаучна лабораторията, генерираща ежедневно епохални открития в полза на човечеството. Учените, вдъхновени от международния екип, съешавал скарабей с бутилка бира, решили да ги кръстосат първо със симпатичните зелени миризливки, с което да ги точкуват артистично и да им придадат специфично ухание (убиващо естественото), както и да ги обучат да поемат сами към пералнята, когато достигнат определена фаза на чупливост и лепливост. След това замисляли да ги съешат с кравата Ивон и да получат самоналиващо се в чашите мляко, понеже единият от екипа бил все още лаик в биропиенето. Хибридът Чорапоивон – с дръвчета и храсти, пускащи шейк или плодова салата (с трета опция – бъркоч от двете  в пластмасови чашки).

В сутрешното послебирие и носталгия по любимите чорапки феята емоционално захвърлила записките по престъпленията (кандидат-обектът им и без това още спял между празните бутилки и изблизаните кутии от сладолед) и грабнала „История на изтезанията„. Слънцето заприпичало, феята се унесла в сладко-розови спомени за изминалата нощ и се объркала кое изтезание на кого мислила да прилага. Размахала миролюбиво мигли и крилца и взела едно много мъдро решение. Идеята й подсказало рижото Пипи, с което като малки заедно правили бели и си менкали хитри номерца. За рожденния си ден щяла тя да направи подаръци на цялата банда – по един книгоразделител. Но не от онези, сантименталните, с мидичките и цветята, не. Щели да получат от многофунционалните – парче арматура, украсено с парченца бетон и картофени обелки.

Е, всички били доволни от това развитие на нещата с изключение на получилите арматури с бетон. Те решили догодина да си отмъстят, като подарят на феята по парче стоманобетон от любимия й вантов мост. Само трябвало да си набавят няколко сандъка с динамит. 😛 Щели да са за зярата де, понеже никой голям празник не минава без заря.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛЕНКЕ!

The dark side of the beer

15 февруари, 2011 в 14:30 | Публикувано в Научни празници | 31 Коментари
Етикети: , ,

Вчера мистериозните псевдоучени бяха изпразнени от съдържание. Затова пък бяха изпълнени от гъста пенлива течност, която иначе някои наричат тъмна бира. Те изследваха нейните свойства и ефекта й върху неукрепналите си псевдоумове и буквално бяха зашеметени от резултата. Тъмната бира се оказа изключително пивка и доказа качествата си на реактивно гориво. За да не хабят от ценния природен ресурс, цяла вечер псевдоучените обикаляха, като тротинетки, парковите простраства и любовните кътчета на влюбените двойки, успешно обгазявайки тяхното романтично усамотение. Така те постигнаха успешно две цели – изтестваха откритото алтернативно гориво и съдействаха за разтрогването на стотици неуспешни бракове още преди да се случат.

Бидейки такива велики откриватели, псевдоучените стигнаха до неизбежното ревизиране на някои вече остарели формули:

което впоследствие доведе и до коренна промяна в официалното становище на католическата църква по въпроса съществува ли Бог или бирата е единственото проявление на божественост на Земята.

Според новото становище на самият папа, Бог е ферментирал с помоща на дрожди до светло пиво, след което от една чаша бира се е превърнал в много чаши бира, за да може да напои все още трезвите миряни. Впоследствие се появиха и течения в коридорите на Ватикана (вероятно в следствие на забравени отворени прозорци), които застъпиха богохулната теория за непорочното ферментиране на тъмния малц, която засега е категорично отхвърляна от върховния конклав.

Тъмната бира естествено доведе след себе си и някои въпроси от чисто практичен характер. Един от тях е как точно да се приема тъмното пиво. За да отговорят на този въпрос, псевдоучените впрегнаха целият си псевдонаучен потенциал и, за да бъдат избегнати злополуки при оползотворяването на тъмното пиво, бе изготвен визуален наръчник за безопасност:

Анонимна доброволка (не е Ел) демонстрира как не се пие тъмна бира
Бе издигнат лозунга „Гле’й си в бирата!“, целящ избягването на внезапни шамари

Разбира се бе помислено и за жените и тяхната роля в социобирения живот на мъжа:

Ръководство за експлоатация на жената
Ръководство за експлоатация на тъщата
Как едновременно и жената, и бирата да са винаги до сърцето на мъжа

И, разбира се, за финал:

За да си нямате проблеми със закона, спрете бирата на Ламот, поне докато не навърши „тли“

Ако за следващия Свети Валентин се чудите как да съчетаете двата празника, не губете надежда в бирата, защото както е известно в бирблията е казано: „В бирата е и истината, и пътят, и живота!“

Ел в страната на необмислените желания

27 януари, 2011 в 01:14 | Публикувано в Научни празници | 32 Коментари
Етикети: , ,

Тя е наясно колко много не знае за света.
Но иска да знае.
Тя е любопитство, (псевдо)наука и желания. Често необмислени.
Но пък искрени.
Тя умее да се радва по детски. Да е лоялна. Да е отворена към света.
Но пък потънала в своят свят.
На желания.

Авантюристичната й душа, постоянно изследва световете, Космоса, книгите, филмите, настроенията, забърква компоти и разни други манджорини, като пържоли със сос от гъби. А виждали ли сте как рисува с размах по тема, понятие, идея? 🙂 Тази малка кутийка с вълшебства обаче, понякога причинява тежки морални щети с едни ненавременно спуснати завеси. Но представлението не свършва. „Шоуто трябва да продължи“ , както казва и Тери Пратчет /“ Маскарад“/. И нейното продължава…

„Така, че – ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.“, както сама казва тя. 🙂

Omnia


Историята на познанството ми с нея води началото си от дълбока древност, когато (даже и аз) бях малко момиченце, а освен това и „Лили пееше малка съм аз”. Не само Ностро е имал тежко и безрадостно детство, свързано със загубата на любимата му детска книжка „Пипи Дългото Чорапче”. Моята един ден се изхлузи зад шкафа в хола, гледайки ме най-нагло право в очите, заедно с всичките си пет имена, Том, Аника и даже един кон с копитата нагоре. Дори г-н Нилсон не ми оставиха. И тъй като беше септември и до пролетното почистване зад шкафа оставаше много време, потънах в скръб, която мама постоянно държеше жива с думите, че „хич нямам пипе”. Е, нямам Пипи, мамо, няма я вечеее! Там зад шкафа, потънала в прах, лежи Пипи, лежи и пъшка.

Та можете да си представите колко тежко ми беше да си ходя абсолютно обезпипена (до голо, дет’ се вика) до пролетта на тази година, когато обмислено се гмурнах във вълните на „Необмислени желания”. И тогава се появи тя! Пипииииии!

Какво отличава Ел като блогър ли? Ами силно увличащия ентусиазъм, чаровните хитрости, специфичното чувство за хумор, огромната усмивка, светеща през написаното, превъплъщенията в талантливия мистър Ото – придворен графичен хроникьор на веселите ни вечеринки, а също и основателните ми подозрения, че тя е един от най-четящите блогъри (и като казвам „един от най”, то е само от любезност към останалите). И да не забравяме – тези сламено руси къдрици, които накараха Барби да стои и пуши нервно в ъгъла, бих ги разпознала навсякъде.

Keep on shining, Пипи!

Sky mender


Не помня вече как се случи,
на Ел попаднах нейде…там,
Ще кажеш – ей, не се научи ?
Чудакът не остава… сам. :Р

От морски твари страх да имаш,
е сигурно необходимо… зло,
А тръгнеш ли от рак да… взимаш
прегледай род и… потекло!

Щом разумът го тресне, здраво
с пешката те е заплашил – шах!
Отплесне ли се по… ъъъ, кораво
на матиране върви или… пердах. :Р

Най-страшен е гладът на Ел!
Не знаеш как ще те погледне.
Бягай, по-добре и от… козел,
преди във барче да… поседне!

Насита нема с първа хапка,
после става страшен шум!
С халба бира, до последна капка
ще разцъква смело нечий… ум!

И така сподирен от забава
ти си пленник във захлас,
а русалката те забавлява
има-няма… вече час. :Р

Самодива

Една от невероятните скици на Ел

„Има една пчела и едно цвете. Когато пчелата се гмурне в недрата му, светът й се изпълва с аромата му и не съществува друг свят, освен възторгa от тази уханна замаяност, която кара пчелата да мисли в медени пити.
А цветето пътува през света с радостта на пчелата, с меда на радостта й, с филията с мед на детето с хвърчилото и с полета на усмивката му.
Погледнат се в очите и виждат света. Погледнат света и се гледат в очите. А докоснат ли се, светът е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване.
Cветът е това докосване.“
„Пчелария“.

Рядко срещам хора, имащи нужните сетива за това докосване, което идва да ви подскаже, че следващите редове ще са откровение за един лунен заек. Да, от онези, дето проблясват из блога ми във всякаквите му настроения, крият се в нишите и долапите му, ядат ми от сладкото с диви ягоди, връзват ми връзките на терличките една за друга като букет темерутки, промъква се в сенките на любими автори, които преминават на пръсти през през разговорите ни, и се превръща в смях между тях. Искрен, по детски чист и неподправен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета…
С него се познаваме, по онзи начин. Рачешкият. Лунният. Усещам присъствието му. Усещам също, че усеща вятърните ми същности. Малко хора успяват. Да разпознаят в мен необяснимо насъщното, шеговитото и сериозното едновременно, още закачливото, дълбокото, искреното, нещото, което създава доверие за моментите, в които мислено си отговарям.
– Колко време сме заедно днес?
– Само няколко десетки страници…

angie

Понякога Ел се уморява от живописта и скицира за удоволствие

Дайте ми „Н” за „невероятна”
Дайте ми „А” за „артистична”
Дайте ми „Й” за „йееееееа!”
Дайте ми „Т” за „талантлива”
Дайте ми „У” за „уникална”
Дайте ми „И” за „интелигентна”
Дайте ми „Ш” за „шегаджийка”
Дайте ми „_” за „_ _ _ _ _” (започва със „с” и завършва на „екси” :P)
Дайте ми „Е” за „елегантна”
Дайте ми „Л” за „любознателна”
Не, това не е вълшебна лампа. Не е рус робот. Не е и звездолет. ТОВА Е НАЙТУИШ_ЕЛ!!! Или както е известна просто Ел!

Lammoth

Портрет на Ел от неизвестен ламотхски художник.

Без нея тук е скука,
Тя ръси настроение,
от нищо не й пука.
А щом е вдъхновена,
рисува със замах
и с книги изкушава,
и плаши със пердах.
Накратко: Слава, слава!

Точка

Автопортрет със сандвич

Всяка ранна утрин хубавица Ел
тича до морето – да бере имел.
Окачва на вратата букет дебел
и чака целувки – от крем карамел!

Мила, мила морска Ел,
тия целувки под имел
не важат за всеки ден
но имаш целувчица от мен. 😀

Надинка

Както е видно Ел обича да ходи на плаж и да си пълни дънките с пясък

Честита годишнина на блога, Ел! Харесвам блога ти и настоявам да го чета още дълго. 🙂 Усмихва ме, разнообразява погледа ми и ми е шарено при теб. Обещавам да коментирам повече и да съм послушен читател, както до сега. Блогът ти е различен и много привлекателен. Пожелавам творческа муза и много приятни писаници. 🙂

Лили

Илюстрации с участието на Ел/Диди:
Миленка
Оформление и текст към останалите изображения:
Ностромо

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Бръъъммммм. Чшииуууу. Юбряяяя. ( звук на спирачки, търкане на колелета от каруца и цвилене на коне) Слизам от талигата и зяпъхтяно искам да ви разкажа нещо тази сутрин. Моля, другите абзаци, направете ми място де!

„-Кво ще пием?- питам аз.
– Ми за мен количка и пържени картофки.-отговори тихо тя.
-Как така бе? Бира ще пием! И риба , и цаца ще ядем! Никва кола. Тва ни е първа среща.- възмущавам се аз.( и тайно се надявам никой да не е чул, щото все едно две ,къхъм-къхъм лезбийки, простете, си мерят мускулите на плажа)
Тя чурулика със звънък смях.
– Ааа, аз не пия.- скромно отговаря тя .
– Ъ?- дебилно питам. Не може да бъде!
Ще пиеш! Аз освен на мерзки пороци, на друго нищо не мога да науча хората.И тя пи. Ама след много време. На едни оранжеви дивани. В едни великолепни халби, които съм се зарекла, че всичките ще открадна. Барабар с книгите, които нямам.Тя е Ел. Понякога се чувствам гадно- чета я и разбирам, че верно е пропила. Чувствам се лоша. Пие разни компоти, които развалят мозъка, но при нея имат обратен ефект- изпълват го.Той се нагънчва още повече. В началото бях скептично настроена. Руса , не пие, и само за пътешествия ми говори. Пффф, скука. Да да, ама не!Всъщност нашите срещи почти винаги протичат така
-Хахаххахха…ъъ..какво каза…Аааа, да, сетих се, муахахахаха…Ох, спри,че не мога повече деееее.Ааахаххахахаа…Боли ме корема , спри .
-Ще ти изям бутчетата. Нее, не твоите беее,що гледаш надолу! Тези в плика,ааахахахахааа.. искаш ли още бира?
-Оо, ква си гаднаа, напи ме.
-Карай бе, ще щракаме с пръсти и пеем на висок глас“задават се майно льо..“ некви си там манастири.
-Аахахаха..
-Оо, искам да видя тоз албум. Лелее, колко снимки!! Ти от къде открадна всички тези книги? Я сипи малко и на мен, нося си голямата торба“

– и пак следва -„ахахахаха“… И такива ми ти работи. Тя е Ел 🙂 Честита годишнина  на блога, сладка!:)Повече писания, повече необмислени желания, защото, ако бяха обмислени, нямаше да си ти 🙂

Ирония Идиотова

Create a free website or blog at WordPress.com.
Entries and коментари feeds.