Новите одежди на херцогиня Toten Licht – II

27 август, 2012 в 13:57 | Публикувано в Псевдо-литература, Псевдо-физика | 4 Коментари

Иконом Хигс изгледа белият нос на колегата си.
– Веднъж вече ти казах да не използваш кокаин вместо пудра! Стои елементарно.
– Престани! Напомняш ми защо тя ни кръсти така – изблея иконом Бозон.
– Къде да го търсим това хлапе? Имаш ли идея?
– Хващам се на бас, че си е навряла плитките в колайдера!
– В тая жега навън, това е твърде вероятно…

Алиса стоеше неподвижно. Поне й се искаше да е неподвижна, но това е твърде относително, когато си навряна в тръба с похотливо настроени протони. А уж беше тръгнала за сладолед!
На всичкото и отгоре тичаше два пъти по-бързо, за да успее да стигне там където иска. Зарече се другият път да тича 3,8 пъти по-бързо.

Алиса тъкмо проклинаше всички физици и техните вещерски устройства, когато от мъглата се визуализира синя гъсеница, пафкаща джойнт. Тя съзря момиченцето и се изпъчи:
– Привет, двукрако!
Алиса се намръщи:
– Привет, червей!
– Не смей да ме наричаш така, вещице! Има вече седмица, откак напуснах Дюн и ония обяздващи ме наркомани. Що дириш тук в пространствено-времевата яхния?
– Отде да знам. Видях дупка и по навик.
– Това жените не сте хора, значи!

 

…следва продължение от Ностро или Ламот, които по цял ден плюскат патици с портокали и сладолед на фурна!

Advertisements

„Псевдонауката“ – Бен Голдейкър

6 октомври, 2011 в 14:04 | Публикувано в Научни празници, Псевдо-генетика, Псевдо-екология, Псевдо-литература, Псевдо-психология | 18 Коментари
Етикети:

Явно вече ви е светнало след толкова много ревюта, дискусии и снимки на лежащи привлекателни жени, че това е книга, която трябва да се прочете… и ако до момента сте имали колебания, момента е подходящ да изфорсирате към най-близката книжарница.
На мен ми „светна“ още като видях заглавието, но това е отделен въпрос и гледам доста пристрастно на темата.

Ето няколко щрихи, които напират да бъдат споделени:

Морковите стоят в основите на един от най-дезинформационните удари през ВСВ. Германците се опитват да установят причината поради която техните противници успяват да видят самолетите им дори в мрак. Според мен са се правили на ударени, защото Гьобелс знае всичко!
Британците пускат нутриционистки слух – керотинът се пренася до очите и се преобразува в ретинал, т.е. молекулата, която възприема светлината в окото. Дават на техните момчета огромни чинии с моркови. Това причинява масова психоза из пилотите, като почти всички, подобно на Йосарян, започват да си въобразяват съвсем неоснователно, че някой иска да ги убие! 😀 🙂

Моля, пуснете си новата детоксинираща вана за крака!
Регулирането на биоенергийното поле на водата ще подтикне тялото ви да изпусне токсините, греховете и някой друг газ…
Ето, виждате ли как покафенява? Аве вие да не свършихте и нещо друго вътре, а?

Храната става все по-малко питателна!
Даже някои портокали в супермаркетите изобщо не съдържат витаним С!
Купувайте хапчета! Моите хапчета!
Днес има промоция – безплатен медальон! Медальонът използва биополето ви, захранва се от ударите на сърцето и особено от кихавиците… за да изглади бръчките ви, прането ви  и най-вече да изчисти онази усмивка от лицето на съпруга ви, когато ви види с ролки за коса!

Г-н Холфорд, в случай че прочетете това / старая се да пиша бавно, повярвайте ми… 🙂 / и вече сте открили портокал, който не съдържа витамин С, напомням ви, че може да го изпратите на г-н Голдейкър и да му натриете носа! Че той даже не е написал толкова книги, колкото вас! 😀

Патрик Холфорд е основателят на „Института по оптимално хранене“ / откъдето му е и дипломата /, организация обучила повечето от хората във Великобритания, които наричат себе си „хранителни терапевти“.
Написал е / и сътрудничил в написването / на около 40 книги, всички от които бестселъри. Какво знаете вие! Това не е просто усмихващ се човек, който иска да ви пробута хапчета, пълнейки джоба си. Прави го напълно безкористно и алтруистично…

А сега нека да се заиграем с цифрите!

„Индипендънт“, който подкрепя легализирането на канабиса, внезапно променя позицията си и през 2007 публикува следното на първа страница:
„… Рекорден брой тийнейджъри имат нужда да се лекуват от наркомании като последица от пушенето на скънк, много силен сорт канабис, 25 пъти по-силен от смолата, продавана от десетилетие…“

В средата на 80-те американски активисти твърдели, че канабисът е 14 пъти по-силен, отколкото през 1970г.
Ако през 86-та е бил 14 пъти по-силен, отколкото през 70-те, а днес е 25 пъти по-силен от 90-те, значи ли това, че сега е 350 пъти по-силен, отколкото през 1970г?

Голдейкър казва – за целта би трябвало в растението да има повече тетрахидро-канабис, отколкото е целия обем, заеман от самото растение.
„Би трябвало материята да се сгъсти в суперплътен кварково-глуоново-плазмен канабис.
За бога, не казвайте на „Индипендънт“, че такова нещо е възможно! „ 🙂

А ние казваме – разбира се, че е възможно! Щом Патрик е написал 35 книги, защо пък канабиса да не стане по-силен 350 пъти. Може да се дължи на тренировки!

Ревю – Христо Блажев, на когото още веднъж благодаря. 🙂

Ревю – Ламот / и да купите поне кашон хапчета, ей! /

Ревю – Ностро / очаквайте съвсем скоро  в близкото хилядолетие! /

Ревю – Пещерата на неандерталеца

Току-що долетя вест от нашия агент под прикритие – Точка – ако са ви омръзнали старите кодове на ДНК и се чудите как да ги смените – ето и новото чудо: Можете да научите, че триизмерния свят е мястото на битката между тъмните и светлите сили и е единствения шанс за бързо израстване на Душата. Дето викаме ние на село: „May the Force be with you!

А смяната на негативните кодове на ДНК в кодове на светлината е просто като да плетеш чорап! Една лице – една опаки!

Йей! Намерих видео, на което Бен Голдейкър свири на тромпет (ужасен е! 🙂 Със светлите панталонки е.

Мистерията Ивон или Похитителите на свещената крава

24 август, 2011 в 14:37 | Публикувано в Псевдо-литература | 20 Коментари
Етикети: , ,

По последни данни от разузнавателния отряд на Градската стража в Шампан, Франция е забелязано чифтокопитно с подозрително поведение.

– Струва ми се – внимателно произнесе капитан Ностромо, – че е най-добре да предприемем незабавни действия.

– Точно така – каза Сержант Фрогсън, – човек може и да го ранят, като стои тука.

Прокраднаха се внимателно през храстите с марихуана и тъкмо се позиционираха зад един ароматен шубрак, когато Ламот прошепна нещо на ухото на Ивон. Тя събра очи и се просна на земята.

– Да атакуваме! – скръцна със зъби капитанът и изплю зелено стръкче трева.

На Сержант Фрогсън много отдавна й бяха казали, че трябва да се бие честно и почтено и да не удря падналия си противник, но тя обмисли творчески проблема може ли тези правила да се прилагат от някой, дето е висок четири стъпки и притежава мускулния тонус на еластичен бинт. Пък и насреща си имаше същество от женски пол, което само по себе си беше притеснително…

– Holy cow, това е номер! – светна й на сержанта. – Заподозряната иска да се приближим и коварно ще ни нападне, сваляйки ни гащите!

– Или сваляйки си своите! – допълни умозрително Ностромо.

Двамата бързо се окопитиха и си плюха на петите.

Ивон се изправи с грацията на френско говедо и продължи да дъвче.

– Знаеш ли, Ламот – великодушно измърка тя, – когато тревата тук свърши, ще се оставя в ръце… ъъъ… крилата ти, да ме отведеш при ония шваби. После ще делим десетте хиляди евро, както ми обеща.

Приемете това горното като поздрав за Точето, Пратчет и всички немски бегълки! 🙂

Бах тия приказки, съвсем деградираха!

11 февруари, 2011 в 18:59 | Публикувано в Псевдо-литература | 24 Коментари

След като Ел и Светла съсипаха всичко детско в мен, реших и аз да поразмишлявам върху приказките и как биха звучали те днес. Знаете, времената и нравите се менят, затова е хубаво да сме в час. Съвременни приказки и бизнес-поуките от тях:

  • Снежанка

Мащехата застанала пред огледалото и го попитала:

-Огледалце, огледалце, кажи коя е най-голямата пачавра на света?

-О, господарке, ти си ненадмината пачавра, уви Снежанка в момента е лапнала 7 (!) джуджешки пишки наведнъж и те бие по точки!

Поука : Работата в екип, т.е. груповата работа винаги дава по-добри резултати!

  • Червената шапчица

Вълкът издебнал Червената шапчица в една тъмна поляна, скочил върху нея и тръгнал да я изнасилва. Пристигнал Ловецът, видял сцената, извадил пушката и гръмнал Червената шапчица. След което хванал Вълка за ушите и му се скарал:

– Що ми изневеряваш ти бе?

Поука:  Бъдете лоялни към бизнес-партньорите си, за да бъдат и те лоялни към Вас!

  • Спящата красавица

Спала ли спала Спящата красавица и не могла да стане цяла вечност. През това време преспала с 321 принца, 657 придворни слуги и 18 вещици. Никой не я задоволил и всички били екзекутирани. Накрая дошъл един трол и й разказал играта!

Поука : Големината на инвестициите СА от значение!

  • Пепеляшка

Пепеляшка се запознала с Принца на един бал. Усамотили се в една стая и почнали да правят секс. За нещастие ударил 12-ят час, Пепеляшка забравила, че трябва да се прибира преди полунощ и точно преди кулминацията се измъкнала от Принца и търчала да се прибере, оставяйки го да агонизира в спазми и принуждавайки го да свършва по ръчната схема.

Поука : Бизнес-светът е коварен, понякога може да се довериш само на собствените си ръце.

Ел Маншонова, Полуностромов и Мъхест Ламот в Похитителите на изчезналите образци

19 януари, 2011 в 14:29 | Публикувано в Псевдо-литература | 18 Коментари

Има доста спорове кой отмъкна от лабораторията всички опитни компотни образци.
Първо да изясня, че нашата лаборатория има няколко степенни защити от най-висок клас, предоставени от ВВС / Влизането там е Вредно, Смотаняци / и монтирани лично от най-добрият им октопод – заварчик, който кихаше при монтажа, връщайки се от Водните Пространства на NGC 3521, където изтичане на плазма бе повредила три от пипалата му. Винаги се опитвайте да наврете повече от един крайник в носа си! Вероятността да не се изгорите нараства с 5,6 пункта.
Опитните образци от 600 вида компоти бяха локализирани на етажерката, точно над вратата към Катедралата на Ностромо. Разбира се, на всеки бе сложено устройство с код, чието индивидуално разшифроване от средностатистически интелект би отнело около пет земни години.
Изчезването на компотите лично засегна и нощния ни пазач. На този храбър и всеотдаен пазител, които бе влизал в страховити битки с всякаква паплач, този гнусен и вандалски акт повлия катастрофално и той се гътна от възмущение и в четирите си превъплъщения.
Обърнахме се към Южният Оракул за помощ, тъй като никоя от отговорните институции не можа да отгатне кой и как е похитил компотите, защо няма живи свидетели, защо няма дори мъртви свидетели, от какъв произход са лекетата пред хладилника и защо на Полуностромов му се появи тик на лявото око.
След като олекнахме с две кила чисто сребро и ценни косми от брадата на Мъхест Ламот, ни беше разяснено следното: Похитителите са били в организирана група, която е разширила обхвата на грабителодействие чак до границите на градинката, заобикаляща нашата лаборатория – две лехи с теменужколалета и три с картофи-насекомоядци. Преминали са през изкуствено създаденото гравитационно поле, не са обърнали никакво внимание на монахините в задния ни двор, което ни навежда до подозрението, че са били от Гилдията на Леките китки.
Все пак доста факти остават неизяснени и порядъчно замъглени.

Понеже не е възможно с абсолютна точност да се предвиди траекторията на един-единствен електрон, също така не може да се предвиди със сигурност какво ще бъде поведението на един-единствен компот, а не забравяйте, че ние все пак говорим за цели 600 вида!
Моето мнение е, че им е писнало от гладните погледи на Полуностромов, или са се обидили и от показното фаворитизиране на марихуаната, растяща в брадата на Мъхест Ламот.
Не знам.
Оставам мистерията неразгадана. На мен ми писна да мисля кой стои в миризливото дъно на гнусната акция!
Само да добавя, че и на лабораторията и писна и изчезна в небитието!

Градски легенди – или как са измислени имената на градовете

24 ноември, 2010 в 18:06 | Публикувано в Псевдо-литература | 14 Коментари

Ние учените от psevdonauka.wordpress.com открихме древен свитък, който разкрива тайните около имената на градовете. Та в този списък пишело:

Градоселски, жрецът на всички градове,  извикал и събрал селищата при себе си, и ги поканил на барбекю в гората. Седнали всички покрай огъня, а той, славният жрец, ги призовал да задават въпросите си. Бургас вдигнал ръка и попитал:

Шефе, как ни измисляш имена?

Градоселски почесал големия си нос и казал:

Ами черпя вдъхновение от това, което виждам наоколо. Видя гъз на бурсук и кръщавам града Бургъз, а за по-културно – Бургас. Видя оная работа на козел – и оттам Козлодуй

Да, мисля че вече схвнахме“ – обади се сърдито г-жа Дупница

Ахахахаха, горката Дупница“ – злорадо се изхили палавата Варна

Ти какво се смееш? Името ти е съкратено от Варени говна!“ – поправи я Градоселски

Е, поне аз знам, че името ми означава мъдрост“ – гордо се обади аристократичната София

Мм, не, просто докато вървях по улиците ти, без да искам настъпих Сочна фъшкия – и така за по-съкратено, стана София

Ех, мама му стара, сега цялата съм в дупки, а преди – във фъшкии. Туй живот ли е?“ – изрева София – „и непрекъснато се тъпчат в  мене

Добре, айде да си ходим вече“ – прозял се Казанлък- „не иска да слушам как Градоселски е пляскам мама с лък, докато тя е бъркала супата в казана

Е, поне майка ти не се казва Слива, нали?“ – изрепчил се Сливен…

Накрая всички се напили и запели:

Добър вечер, приятелю млад,

добър вечер, другарю.

Добре дошъл в нашия град,

добре дошъл в България.

Статията е инспирирана от тази публикация на Nightwish_El

Приключения в навечерието на Вси Светии

1 ноември, 2010 в 11:37 | Публикувано в Псевдо-литература | 13 Коментари
Етикети:

Мракът хвърли изпокъсаното си наметало над града. В тая криза нямаше пари за ново, затова колкото и да му тежеше мизерията, така неподходяща за природна сила от подобен ранг, той я понасяше стоически, с търпение, често придружено от тежки въздишки, приемани от непросветените за лек полъх в мъглата.

Харесваше днешната вечер. Обичаше да наблюдава как бледите наивници се щукат наляво-надясно и гасят огньовете си, считайки че това е начина за прогонване на злите сили. А привиденията редом с тях се хилкотеха заявливо и духаха в пламъците, разгаряйки ги силно.

Загледа се в двете сенки тихо промъкващи се покрай страноприемницата. Всъщност думата „прокрадвам“ предполага неуловими движения, затрудняващи и най-гладния сензор, а тия пияници се клатеха, хълцаха и залитаха щом видеха движеща се дупка на пътеката.

– Ел, дали някой ще ни познае в истинският ни облик? – чу се дрезгав глас, демонстриращ завидна устойчивост към консумация на напитки с неизяснен произход. Казано в прав текст – компоти.

– Хе! Няма начин! – изписка тънък гласец и вибрацията счупи близкия фенер с трясък.

– Дали ще намерим недокоснат компот тази вечер?

 

Някакво свистене в близкия гъсталак привлече вниманието им. Предпазливо побутнаха клоните на близкото дърво, то изскимтя и ги фрасна с три шишарки.

– Аууууу – остави мееее! Не ме яж! – жално прозвуча Ламот, глъхнещ от дупката, в която криеше главата си.

– Сссссссладур! Щи скъсам панталонките! – изсъска огромна зелена змия. – Като не искаш да се женим – връщай ми пръстена. Той си е мой!

– Няма!

– Дай го!

– Няма!

Мъж е еквивалентно на измамник!
Особено тия с големите носове!

Ел и Ностромо се спогледаха съучастнически. „Пръстен!“ – мисълта светна в междугънковите пространства и заблестя като млад квазар.

С разжалваната невеста злодеите се справиха лесно. Завързаха я на морски възел и я останиха да се гърчи в неуспешни опити да развие снагата си.

Ламот ги постави в затруднение. Беше напъхал скъпоценността в устата си и колкото и да се мъчиха, не можаха да я отворят.Почти се бяха отказали, но кзаварът изплю един сноп съблазнителна енергия и те подновиха опитите.
– Ако си отвориш устата ще те напляскаме. – подкупнически измърка Ел.
– С линийка! – допълни Ностромо.
Ламот се замисли. По вкуса на пръстена в устата си усети други примеси и рецепторите му крещяха по интеркома, че всъщност не е нищо друго освен фалшификат. Но тия негодяи не го знаеха! Що пък да не се възползва? Изчисли набързо траектория, тегло, сила, време… капризите на вятъра и изплю пръстена. Докато двамата бандити се усетят Ламот бе преминал три ниви и попаднал на ново препятствие:

– И ти ли ще искаш бонбони, негоднико?.

Жестока вечер! Гонитби, съскане, фалшиви бижута, а сега и обвинение в лакомия!
Дядката се оказа добър човек, въпреки плашещия си вид. Освободи момчето от капана и го прати по живо по здраво.
Ламот по навик се запъти към близката страноприемница, откъдето се чуваше музика и крясъци. Явно изтърваваше някаква веселба.

Който успее да изброи поне пет скандинавски божества, печели ейййй такъв бонбон! И обилна вечеря!.

Хе! Че Ламот с тях лягаше, с тях ставаше…
И понеже беше добро момче, а и не обичаше месо, излапа бонбона и покани на вечеря злите си похитители.
„По време на празник всички трябва да са добри“ – мислеше си той.

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.