Мистериите на Небесния потегач или защо Дук Мандарина иска да скача от гардероба

1 май, 2011 в 02:33 | Публикувано в Научни празници | 20 коментара

Винаги, когато наближаваше време за празници, в страната на блогоприказките настъпваше оживление. Затова и никой не се учуди, когато от буйната трева се дочу следният разгорещен спор:

– На Цветница празнуват само цветята, то е ясно! – приглушено изскърца Лукчо.

– Глупости – то си е Връбница, следователно празнуват само върбите! – изпротестира пърхайки с мигли и израстък Репичка.

– Подобно твърдение е смешно, като се има предвид, че оригиналното название на празника е Палмова неделя. Изхождайки от този факт, да разбирам, че само палмите ще получат подаръци, така ли? И не ме гледай така, че ще те фрасна в опашката!

В този миг спорът заглъхна, защото двамата зърнаха как бял заек с часовник в ръка и чифт яйца, разтревожен се шмугна в градината на Дон Домат.

Дон Домат беше известен престъпен бос, занимаващ се предимно с отвличания в Колумбия, наркотрафик и писане на любовни романи.

Но парите все не му стигаха, затова реши да си направи фирма за кетъринг.

Все пак той притежаваше някакво подобие на съвест, за която свидетелстваха две издутини на мекия му череп и мисълта за деянията му често го караше да се изчервява. За щастие не му личеше и това запазваше до известна степен достойнството му.

Целия замък отекваше от викове…

– Помощ! Помощ!

– Какво има, братовчеде? – разтревожен извика дон Домат, който обикновено не позволяваше на хората да вършат каквото искат. Вместо това им позволяваше да вършат това, което иска той.

– Ще скоча! Искам да умра! – крещеше жално дук Мандарина.

– Братовчеде Мандарина, какво има?

– Не мога да живея без нея, затова искам да умра!

– Без коя? – не разбра дон Домат.

– Без нея! Най-красивото небесно създание! – вдигна измъчен поглед към тавана бедният дук Мандарина.

А в същото време, някъде из съзвездните висини се разиграваше друга драма.

Скай ужасно се разгневи и нервно изпръхтя, когато с крайчеца на окото си видя как Ламот й сви бутилка от най-редките тролски вина, с които се беше сдобила при кратко нападение над винарната в Тролски Тръмбеш. В същото време Ностромо тихо се измъкваше към изхода на залата с торба, натъпкана с пържоли и зелен лук. Ламот се беше въоръжил с капак от тенджера, който умело използваше като щит и успя да избегне няколко боцвания. Беше дал обет за въздържание от телесни удоволствия.

С невъзмутимо спокойствие Ел наблюдаваше разиграващата се сцена и само от време на време змиите в косите й изсъскваха одобрително в случаите, в които Скай вещо успяваше да скъса парче от гащите на двамата калпазани.

Така поредният отруден ден на астролозите минаваше в забавления и невъздържани оргии, макар и този ден да беше доста по-специален за един от тях.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, НЕБЕСНА ПОТЕГАЧКЕ!

Реклами

The dark side of the beer

15 февруари, 2011 в 14:30 | Публикувано в Научни празници | 31 коментара
Етикети: , ,

Вчера мистериозните псевдоучени бяха изпразнени от съдържание. Затова пък бяха изпълнени от гъста пенлива течност, която иначе някои наричат тъмна бира. Те изследваха нейните свойства и ефекта й върху неукрепналите си псевдоумове и буквално бяха зашеметени от резултата. Тъмната бира се оказа изключително пивка и доказа качествата си на реактивно гориво. За да не хабят от ценния природен ресурс, цяла вечер псевдоучените обикаляха, като тротинетки, парковите простраства и любовните кътчета на влюбените двойки, успешно обгазявайки тяхното романтично усамотение. Така те постигнаха успешно две цели – изтестваха откритото алтернативно гориво и съдействаха за разтрогването на стотици неуспешни бракове още преди да се случат.

Бидейки такива велики откриватели, псевдоучените стигнаха до неизбежното ревизиране на някои вече остарели формули:

което впоследствие доведе и до коренна промяна в официалното становище на католическата църква по въпроса съществува ли Бог или бирата е единственото проявление на божественост на Земята.

Според новото становище на самият папа, Бог е ферментирал с помоща на дрожди до светло пиво, след което от една чаша бира се е превърнал в много чаши бира, за да може да напои все още трезвите миряни. Впоследствие се появиха и течения в коридорите на Ватикана (вероятно в следствие на забравени отворени прозорци), които застъпиха богохулната теория за непорочното ферментиране на тъмния малц, която засега е категорично отхвърляна от върховния конклав.

Тъмната бира естествено доведе след себе си и някои въпроси от чисто практичен характер. Един от тях е как точно да се приема тъмното пиво. За да отговорят на този въпрос, псевдоучените впрегнаха целият си псевдонаучен потенциал и, за да бъдат избегнати злополуки при оползотворяването на тъмното пиво, бе изготвен визуален наръчник за безопасност:

Анонимна доброволка (не е Ел) демонстрира как не се пие тъмна бира
Бе издигнат лозунга „Гле’й си в бирата!“, целящ избягването на внезапни шамари

Разбира се бе помислено и за жените и тяхната роля в социобирения живот на мъжа:

Ръководство за експлоатация на жената
Ръководство за експлоатация на тъщата
Как едновременно и жената, и бирата да са винаги до сърцето на мъжа

И, разбира се, за финал:

За да си нямате проблеми със закона, спрете бирата на Ламот, поне докато не навърши „тли“

Ако за следващия Свети Валентин се чудите как да съчетаете двата празника, не губете надежда в бирата, защото както е известно в бирблията е казано: „В бирата е и истината, и пътят, и живота!“

Мистерията Ламот

5 февруари, 2011 в 14:00 | Публикувано в Научни празници | 32 коментара
Етикети: , ,

Когато богинята майка объркала и топнала нищо неподозиращия Ламот в купата със сладоледа, вместо в мътните води на Стикс, не подозирала дори какъв обрат ще настъпи във вселенския мир на така добре хронологично подредени паралелни действителности.
Ламот израснал силен и голям, любопитен за всичко което не е негова работа, с силно изразен афинитет към ледени бъркочи и забулени жени.
Понеже не го свъртало на едно място, а и гладът му към пътешествия постоянно му шептял за нови неизследвани сладоледени местности, той решил да изостави своя народ и тръгнал да обикаля из галактиките.
Народът на Ламотхланд изпаднал в отчаяние. Наел най-добрите детективи, ловци на глави и делегация от безкористни девойки, на които Ламот обещал част от кралската хазна.
Минавали векове, а от Ламот ни вест, ни перушина…
Докато един ден, прашен и окъсан странник се свлякъл пред портите на кметството и издъхвайки оставил ето този древен папирус със странно изстрадало изображение:

Неуморний Ламотей броди из древни пустини

На него може да видите странно животно, напомнящо ходещ камилски щрудел, но все пак с приемлива външност, при това управлявано с дистанционно? Тайнствена торба с жартиери?
Safe Our Satisfaction? Що за безумство и леки нрави?

Nightwish El

Sky mender

любовен сЮнет..
(неизвестна руска комсомолка)

Кремъл. Дълбока нощ. Всички спят с изключение на тези, които не спят.
Творческия колектив – на посещение в кабинета на бащицата..
Мълчание..
Ходи Сталин замислено напред-назад из кабинета, мълчи, изпуска с лулата кълбенца дим.. тишина – само скърцането от кавказките му, черно наваксани ботуши се чува – скръц-скръц-скръц – по кремълския паркет…

– Ну, что, товарищи, филм про меня сделали?..

тишина… скръц-скръц-скръц…

Тук режисьорът не издържа, хваща се за сърцето и се строполява мъртъв на кремълския паркет..

тишина… скръц-скръц-скръц…

– Ну товарищи, хорошый филм сделали…

…..

Паркетът скърца по кремълски под краката ми, подсмърчам,
душата ми е като запретнат парцал,
а волята – като сопол!

(.. ами ето така станала тя октомврийската.. от импулсните труженички.. щото, докато се маят, тут-ту, нали.. и временното правителство останало без връзка с външния свят и тогава, човекът с каскетчето казал –
севодня – рано,
завтра – будет поздно..)
Дотам ме докарахте, съпартийци с вашите идеи..
че ето на – сега, тук,
тук и сега –
трябва,
ооох,
(и това в ползу народу да дращя..)

режисьора бързо да ЗАГАЩЯ!

Всяка комсомолка – пример за режима, ура! Да не оставим нито един комунист да умре без нашата помощ! За вожда наш и Лахмотландиу чупете чашите!

angie

Миленка

Ламоте,
Ти не си геврек…
Ти си висок, рус, със сини очи и богат… Щастлив… Ама си радостееееен и въобще не ти се ебе… Не!… Пардон… (продължава да нарежда хипнотичния глас) Ламоте, много ти се ебе, ама около теб девойки… девойки… коя от коя по-хубава… и забавни, и мили, и сексапилни, и щедри… и красиви… ммммм да ги схрускаш, толкова са апетитни и откликващи… ще се скъсат да ти доставят удоволствия… да ти готвят най-вкусни и отбрани ястия… и да ти кърпят съдраните гащи…. Ламоте ти си богат и щастлив… чувстваш се прекрасно… ауууу… колко ти е хубаво… и колко ти е добре… и ти е безгрижно и широко около врата… ламоте, ама си усмихнат и си засмян… като напушен си…
Ламоте… ти си прекрасен… и животът е прекрасен… Животът ти е неворятен и прекрасен… и колко е хубаво да се живее… богат и щастлив… Ламоте… ти си много, много спокоен и щастлив…

(целувки от хипнотизаторката)
Светла

– Ко речи?
Ааааа….
Честита Блог Годинка, @lammoth!
Таз година блог,
догодина… два!!!

Лили

lammoth хуйку

Познавам много задници,
но има един, който не познавам.

За него казват, че работи
върху себе си повече, отколкото със други.

За задника говоря.

Казват също, че бил умен,
но не умник.
Какво по-лошо от задник
с неприлично чувство за хумор?

А той прилича на задник!
Нещо като дванадесетопръстников сводник.

Освен, че е естет,
обича и пастет!

Но той си остава задник,
поне до… доказване на противното.

А какво по-противно има от това,
да пръдне… докато сте с отворена уста?!

Не, той не е обикновен задник,
не познавам задник като него!

Но пък добродушен е, леко крив,
радушен.

При всяко сядане, че и ставане,
образувалите се вълни променят физиката.

Цяла една наука превърната в пепел.
Заради един задник!

Но какъв задник…

Le Grand Elf

Не мога да си спомня как и защо налетях за първи път една нощ в ламотските владения. Малко ми е размито, вероятно поради тогавашните жеги и ЕГН-то. Спомням си обаче един от постовете, който окончателно ме зариби да се отбивам по-честичко там. Беше прочувствен и високо интелектуален разказ за летните му служебни занимания, небрежно съчетани с някой и друг час почивчица, завършващ с кратък отчет какво е успял да изгледа и да прочете междувременно. Следва сбит преразказ в картинки:



И колкото по-често се отбивам след това, толкова повече се убеждавам, че той се справя отлично с упражнението „Мъжът и компютърът интимно“. Независимо дали по различни поводи ни изтипосва колективно профили, анфаси и нежните продължения на гърбовете или пише за нещо сериозно като филми и книги, или ни коментира, винаги е изненадващ, много забавен, шарен, оригинален, свеж, креативен.
Той е като хапче за настроение, като сироп против сивото еднообразие и си пожелавам (и на всички нас) да е по-често наоколо, за да ни радва и зарежда.

П.П. Обещавам да му направя огромна тава шоколадов сладкиш + кило сладолед, ако издаде как успява да разтегне и изкриви времето. 🙂
Абсурд е само в 24/7 да побира следното: ядене, спане, тренировки, интимни мероприятия (купони, пиене и … други), впечатляващо количество книги (с които постоянно ни заразява) и филми, образцово блогърско поведение и редовно присъствие тук. И при цялата тази заетост дори успява да ходи и на работа. Респект!

Точка

И се започна!

Един призрак тропоса блогопространството. Вся хаос и смут. Въздигна всички на крака, ръце и лакти. Призова за „По-добри дупета с количествени натрупвания“.
Труженички нарамиха сърпове, чукове, тесли, всичко, което изнамериха из сеновалите си и се въздигнаха смело и безотговорно. С взор отправен към един единствен НЕ-човек. Ламотин Ламотиевич!
(три пъти поклон наляво, осем пъти подскок с десен крак!)
А беше малко финтифлюшче. С невинен поглед и слънчев перчем

Из цяло блогосверично пространство заприиждаха доброволки, които отдаваха и последната си капчица кръв за Него!

И всичко това, защото се честваше Първият рожден ден на Първият Не-човек.
Из полянки, горички и полета де що имаше дупета, по-хубави от неговото, биваха опаковани в чували и запращани в дън гори тилилейски.


Текезесарки с пъргав поглед и игриви вежди с надежда чакаха Вождът!

Докато се усетят , всичките народи бяха завладени от неустоимият чародуп на Ламотиевич.
В Негова чест беше написан химн. Предаваме ви само част от него.

“ Оо, Ламотиевич наш!
О, о, о… (пее се една минута)
О, ти светло дупе!
О, о, о… (пее се още една минута)

О, ти комунистическа бъднина бъди
Пред нас са блеснали житата
и дупетата въздигни
О, о, о (протяжно, но с ентусиазъм, пляскайки с ръце и крака едновременно)

За сега толкова от мен – Баш Комунист Идиотова, предаваща директно и скатала се зад Базата на Вожда. Дочуват се поплясквания, но не мога да бъда сигурна дали са от ръце или плясъци на голи дупета. Силно се надявам да е второто. В негова чест прибрах ножиците и доброволно ще сложа басмени гащи, защото всеки иска да бъде пошляпнат от Ламотиевич.

Ирония Идиотова

Не е Nostromo

Знам, че колкото и да сте над тези неща и да не вярвате в глупости, все се случва от време на време да метнете бегъл поглед на някой хороскоп. Не вярвате в астрологията, но ако пише хубави неща, ви става готино. И в китайския сигурно не вярвате и е разбираемо, особено ако сте сред групата на обидените от факта, че ви наричат водна свиня, което е научното име на свиня блатска, ако ви зоват петел, а вие сте си бая гиздава кокошчица, или се опитват да обидят мъжкото ви его, като ви слагат при зайците, а вие сте си съвсем нормален мъж с всички екстри. Да не говорим за маймуните и плъховете. Общо взето тия хороскопи са пълна простотия.

Освен това вашата индивидуална уникална и ексцентрична същност не може да приеме факта, че всичко хора по света могат да се разделят на дванайсет групи и да си приказват колко са еднакви по всички параграфи, щото са от една зодия. И аз съм съгласна. Не може така.

Но.

Аз малко се отнесох от идеята си (Ностро, не ме бий). А тя беше да кажа една-две думи за една зодия хора, които много рядко се срещат и изобщо не са 1/12 от популацията на планетата. И в тях аз силно вярвам. Става дума за едни весели и готини хора, които винаги могат да те усмихнат до сълзи дори, когато ти е супер сдухано. Тези хора винаги пръскат сияние около себе си. Дори виртуално 😀

Понеже не знам как точно да ги опиша, и как да нарека тяхната „зодия”, а за да няма дискриминация, тя трябва да си има име… тази 13-та зодия я кръщавам Lammoth. По името на най-видния неин представител, когото блог обществото има късмета да познава.

Честита годишнина на блога, Ламот! Пожелаваме ти/си да ни усмихваш още много, много дълго. Може би докато побелялата ти дълга брада почне да се заплита в топчетата на камшика 😀

Обичаме те, зверчотинко!

Пляс-пляс!
(това наместо мляс-мляс)

Надинка

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Зацикляне

Когато обещаеш – хвърлил камък,
запратен с двойна сила, ден и мрак,
то бавно пържиш се на пламък,
топиш се, полужив гяур в… конак.

Ако ли туй сравнение е недостойно
и устните презрение присвива,
ще го разгледам бавно, по-обстойно
без пепел къдрите ми да покрива 🙂

За Кребс, зациклил луд катаболизъм
се хванах, да открия где му е вината,
и как обърна се в… метаболизъм,
отнасяйки му на Ламот… главата,

дотолкова, че хвана се за сърпа,
и взе да жъне блогова култура,
Сложил препаска и червена кърпа,
превърна се в комунистическа… скулптура!

Така видях го без да го познавам,
на обещанието предана, и ето
със закъснение, на блога пожелавам,
да се заплесват всички по… детето. 😀

Самодива

Ел в страната на необмислените желания

27 януари, 2011 в 01:14 | Публикувано в Научни празници | 32 коментара
Етикети: , ,

Тя е наясно колко много не знае за света.
Но иска да знае.
Тя е любопитство, (псевдо)наука и желания. Често необмислени.
Но пък искрени.
Тя умее да се радва по детски. Да е лоялна. Да е отворена към света.
Но пък потънала в своят свят.
На желания.

Авантюристичната й душа, постоянно изследва световете, Космоса, книгите, филмите, настроенията, забърква компоти и разни други манджорини, като пържоли със сос от гъби. А виждали ли сте как рисува с размах по тема, понятие, идея? 🙂 Тази малка кутийка с вълшебства обаче, понякога причинява тежки морални щети с едни ненавременно спуснати завеси. Но представлението не свършва. „Шоуто трябва да продължи“ , както казва и Тери Пратчет /“ Маскарад“/. И нейното продължава…

„Така, че – ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.“, както сама казва тя. 🙂

Omnia


Историята на познанството ми с нея води началото си от дълбока древност, когато (даже и аз) бях малко момиченце, а освен това и „Лили пееше малка съм аз”. Не само Ностро е имал тежко и безрадостно детство, свързано със загубата на любимата му детска книжка „Пипи Дългото Чорапче”. Моята един ден се изхлузи зад шкафа в хола, гледайки ме най-нагло право в очите, заедно с всичките си пет имена, Том, Аника и даже един кон с копитата нагоре. Дори г-н Нилсон не ми оставиха. И тъй като беше септември и до пролетното почистване зад шкафа оставаше много време, потънах в скръб, която мама постоянно държеше жива с думите, че „хич нямам пипе”. Е, нямам Пипи, мамо, няма я вечеее! Там зад шкафа, потънала в прах, лежи Пипи, лежи и пъшка.

Та можете да си представите колко тежко ми беше да си ходя абсолютно обезпипена (до голо, дет’ се вика) до пролетта на тази година, когато обмислено се гмурнах във вълните на „Необмислени желания”. И тогава се появи тя! Пипииииии!

Какво отличава Ел като блогър ли? Ами силно увличащия ентусиазъм, чаровните хитрости, специфичното чувство за хумор, огромната усмивка, светеща през написаното, превъплъщенията в талантливия мистър Ото – придворен графичен хроникьор на веселите ни вечеринки, а също и основателните ми подозрения, че тя е един от най-четящите блогъри (и като казвам „един от най”, то е само от любезност към останалите). И да не забравяме – тези сламено руси къдрици, които накараха Барби да стои и пуши нервно в ъгъла, бих ги разпознала навсякъде.

Keep on shining, Пипи!

Sky mender


Не помня вече как се случи,
на Ел попаднах нейде…там,
Ще кажеш – ей, не се научи ?
Чудакът не остава… сам. :Р

От морски твари страх да имаш,
е сигурно необходимо… зло,
А тръгнеш ли от рак да… взимаш
прегледай род и… потекло!

Щом разумът го тресне, здраво
с пешката те е заплашил – шах!
Отплесне ли се по… ъъъ, кораво
на матиране върви или… пердах. :Р

Най-страшен е гладът на Ел!
Не знаеш как ще те погледне.
Бягай, по-добре и от… козел,
преди във барче да… поседне!

Насита нема с първа хапка,
после става страшен шум!
С халба бира, до последна капка
ще разцъква смело нечий… ум!

И така сподирен от забава
ти си пленник във захлас,
а русалката те забавлява
има-няма… вече час. :Р

Самодива

Една от невероятните скици на Ел

„Има една пчела и едно цвете. Когато пчелата се гмурне в недрата му, светът й се изпълва с аромата му и не съществува друг свят, освен възторгa от тази уханна замаяност, която кара пчелата да мисли в медени пити.
А цветето пътува през света с радостта на пчелата, с меда на радостта й, с филията с мед на детето с хвърчилото и с полета на усмивката му.
Погледнат се в очите и виждат света. Погледнат света и се гледат в очите. А докоснат ли се, светът е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване.
Cветът е това докосване.“
„Пчелария“.

Рядко срещам хора, имащи нужните сетива за това докосване, което идва да ви подскаже, че следващите редове ще са откровение за един лунен заек. Да, от онези, дето проблясват из блога ми във всякаквите му настроения, крият се в нишите и долапите му, ядат ми от сладкото с диви ягоди, връзват ми връзките на терличките една за друга като букет темерутки, промъква се в сенките на любими автори, които преминават на пръсти през през разговорите ни, и се превръща в смях между тях. Искрен, по детски чист и неподправен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета…
С него се познаваме, по онзи начин. Рачешкият. Лунният. Усещам присъствието му. Усещам също, че усеща вятърните ми същности. Малко хора успяват. Да разпознаят в мен необяснимо насъщното, шеговитото и сериозното едновременно, още закачливото, дълбокото, искреното, нещото, което създава доверие за моментите, в които мислено си отговарям.
– Колко време сме заедно днес?
– Само няколко десетки страници…

angie

Понякога Ел се уморява от живописта и скицира за удоволствие

Дайте ми „Н” за „невероятна”
Дайте ми „А” за „артистична”
Дайте ми „Й” за „йееееееа!”
Дайте ми „Т” за „талантлива”
Дайте ми „У” за „уникална”
Дайте ми „И” за „интелигентна”
Дайте ми „Ш” за „шегаджийка”
Дайте ми „_” за „_ _ _ _ _” (започва със „с” и завършва на „екси” :P)
Дайте ми „Е” за „елегантна”
Дайте ми „Л” за „любознателна”
Не, това не е вълшебна лампа. Не е рус робот. Не е и звездолет. ТОВА Е НАЙТУИШ_ЕЛ!!! Или както е известна просто Ел!

Lammoth

Портрет на Ел от неизвестен ламотхски художник.

Без нея тук е скука,
Тя ръси настроение,
от нищо не й пука.
А щом е вдъхновена,
рисува със замах
и с книги изкушава,
и плаши със пердах.
Накратко: Слава, слава!

Точка

Автопортрет със сандвич

Всяка ранна утрин хубавица Ел
тича до морето – да бере имел.
Окачва на вратата букет дебел
и чака целувки – от крем карамел!

Мила, мила морска Ел,
тия целувки под имел
не важат за всеки ден
но имаш целувчица от мен. 😀

Надинка

Както е видно Ел обича да ходи на плаж и да си пълни дънките с пясък

Честита годишнина на блога, Ел! Харесвам блога ти и настоявам да го чета още дълго. 🙂 Усмихва ме, разнообразява погледа ми и ми е шарено при теб. Обещавам да коментирам повече и да съм послушен читател, както до сега. Блогът ти е различен и много привлекателен. Пожелавам творческа муза и много приятни писаници. 🙂

Лили

Илюстрации с участието на Ел/Диди:
Миленка
Оформление и текст към останалите изображения:
Ностромо

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Бръъъммммм. Чшииуууу. Юбряяяя. ( звук на спирачки, търкане на колелета от каруца и цвилене на коне) Слизам от талигата и зяпъхтяно искам да ви разкажа нещо тази сутрин. Моля, другите абзаци, направете ми място де!

„-Кво ще пием?- питам аз.
– Ми за мен количка и пържени картофки.-отговори тихо тя.
-Как така бе? Бира ще пием! И риба , и цаца ще ядем! Никва кола. Тва ни е първа среща.- възмущавам се аз.( и тайно се надявам никой да не е чул, щото все едно две ,къхъм-къхъм лезбийки, простете, си мерят мускулите на плажа)
Тя чурулика със звънък смях.
– Ааа, аз не пия.- скромно отговаря тя .
– Ъ?- дебилно питам. Не може да бъде!
Ще пиеш! Аз освен на мерзки пороци, на друго нищо не мога да науча хората.И тя пи. Ама след много време. На едни оранжеви дивани. В едни великолепни халби, които съм се зарекла, че всичките ще открадна. Барабар с книгите, които нямам.Тя е Ел. Понякога се чувствам гадно- чета я и разбирам, че верно е пропила. Чувствам се лоша. Пие разни компоти, които развалят мозъка, но при нея имат обратен ефект- изпълват го.Той се нагънчва още повече. В началото бях скептично настроена. Руса , не пие, и само за пътешествия ми говори. Пффф, скука. Да да, ама не!Всъщност нашите срещи почти винаги протичат така
-Хахаххахха…ъъ..какво каза…Аааа, да, сетих се, муахахахаха…Ох, спри,че не мога повече деееее.Ааахаххахахаа…Боли ме корема , спри .
-Ще ти изям бутчетата. Нее, не твоите беее,що гледаш надолу! Тези в плика,ааахахахахааа.. искаш ли още бира?
-Оо, ква си гаднаа, напи ме.
-Карай бе, ще щракаме с пръсти и пеем на висок глас“задават се майно льо..“ некви си там манастири.
-Аахахаха..
-Оо, искам да видя тоз албум. Лелее, колко снимки!! Ти от къде открадна всички тези книги? Я сипи малко и на мен, нося си голямата торба“

– и пак следва -„ахахахаха“… И такива ми ти работи. Тя е Ел 🙂 Честита годишнина  на блога, сладка!:)Повече писания, повече необмислени желания, защото, ако бяха обмислени, нямаше да си ти 🙂

Ирония Идиотова
« Предишна страница

Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.