Новите одежди на херцогиня Toten Licht

15 август, 2012 в 11:22 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 16 Коментари
Етикети:

Херцогинята скучаеше. Това разбира се беше привилегия, даже задължително поведение у всички със сметка в банката над милион. Простолюдието не скучаеше, защото просто не му оставаше време. Оффф, че скука. Онова разсеяно момиче й липсваше. Забрави й името, но беше нещо с Ал, като Ал Бънди или Ал Капоне, ах… да – Алиса. Тя протегна ръка към звънеца, но смарагдите й натежаха и, почуквайки се помежду си, сами имитираха звъна на хиляда медни камбани и грохота на откъснал се глетчер. На секундата в тронната зала, сякаш досега се бяха крили сред орнаментите изрисувани по мраморния под, изникнаха двама напудрени иконома с дантелени чорапи и копринени пардесюта, които с оттрениран поклон зачакаха да чуят нарежданията на своята господарка.
– Кой от вас е чел Луис Карол? – попита тя, без дори да си направи труда да ги погледне.
– Той, ваша светлост – отговориха едновременно двамата, посочвайки се един друг. Херцогинята отново не ги отрази.
– Знам, че сте неуки, като ориенталски псета, но поне трябва да сте чували за Алиса от Страната на чудесата?
Двамата се спогледаха. Тя продължи без да ги изчака:
– Намерете я. Ако до вчера на обяд Алиса не седи на богатата трапеза по случай вечния ми рожден ден, един от вас ще загуби главите си… И двете.
Двамата икономи изчезнаха на секундата, точно както се бяха появили. Херцогинята се отпусна обратно в удобния си трон и мимолетния спомен за онова разсеяно момиче Алиса бавно избледня на фона на обладаващата я тягостна скука. Помисли си колко им е хубаво на хората от простолюдието, задето изобщо не им остава време да скучаят. От друга страна пък, ако като нея имаха над един милион в банката, сигурно щяха да се чувстват незаслужено привилегировани. Херцогинята продължи да скучае на заден ход в очакване на вчерашния си рожден ден.

Advertisements

16 Коментари »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. а продължението?!? къде ми е продължението?!??????

    • И аз това питам Ностро! И да доразвие идеята за ориенталските хрътки… 🙂

      • нетърпеливо тропам с прести по ръба на трона. ако ми се развали маникюра, псевдонаукистите ще понесат божествения ми гняв!
        🙂

    • ъъъ, какво продължение? 😛

      • слушай какво, с херцогиня така не се говори! ако няма продължение – off with his head!

        • Коя? 😛

        • и двете, Ностро, и двете! 🙂

  2. … не се бях натъквала на по-изобразителна назадничевост … Ностро ли е проводника на тази опаковремева пророческа реч… щото е видно, че Херцогинята е музирала сътворителят ?

    • Светле, историята се развива в свиваща се Вселена, в която времето е загубило желание за живот и прави квот си иска. Ел е свръхпроводника на подобни анархистични утопии, затова и тя трябва да отнесе целия калай. 😛

      • Нима искаш след този брилянтно-умопомрачителен класов трилър, да оплескам всичко с моите писания? Тц… 🙂

        • Ел,
          Ностро е майстор на създадения от него жанр – „разказ без край“ и стилът му не може да се имитира твърде, най-вече в края на разказите :)))))))))))) (за кой ли път ни мята по върбите, в края и усмихнати чакаме, висим и махаме с крачета в безтегловността)

          така че, ако вземеш, че пък ти създадеш допълващ към него стил „краят на един разказ без край“, а ти си майстор по завършването и това се забелязва в пипнатите до с(ъ)вършенство детайли на рисунките ти… ще се насладим поне и на още едно майсторско изпълнение, като не можем на края.

          не се дърпай, много 🙂

        • много силно, с две ръце, два крака и още няколко подобни части от тела (чужди предимно) подкрепям Светла!
          в крайна сметка – искам си продължението!

        • Светле, похвално е за един мъж да създава нещо без край, пък било то и разкази. 🙂 Разсипах се да го увещавам и да му готвя кифлички с течен шоколад. Трябва да няма сърце, за да откаже, тъй че очаквайте включване от втора база. 😉

  3. Да, видно е, че Алиса се е скрила в някоя заешка дупка и дано скучаещата херцогиня да има достатъчно здрави нерви, че да я намери и измъкне 😉

    • Ето, че Зори вече има идея! Нека дупката да е тунел между килера на Ностро и стълбището към Ватиканската библиотека…

  4. Херцогинята скучаеше. Това разбира се беше привилегия, даже задължително поведение у всички със сметка в банката над милион. Простолюдието не скучаеше, защото просто не му оставаше време. Оффф, че скука. Онова разсеяно момиче й липсваше. Забрави й името, но беше нещо с Ал, като Ал Бънди или Ал Капоне, ах… да – Алиса. Тя протегна ръка към звънеца, но смарагдите й натежаха и, почуквайки се помежду си, сами имитираха звъна на хиляда медни камбани и грохота на откъснал се глетчер. На секундата в тронната зала, сякаш досега се бяха крили сред орнаментите изрисувани по мраморния под, изникнаха двама напудрени иконома с дантелени чорапи и копринени пардесюта, които с оттрениран поклон зачакаха да чуят нарежданията на своята господарка. – Кой от вас е чел Луис Карол? – попита тя, без дори да си направи труда да ги погледне. – Той, ваша светлост – отговориха едновременно двамата, посочвайки се един друг. Херцогинята отново не ги отрази. – Знам, че сте неуки, като ориенталски псета, но поне трябва да сте чували за Алиса от Страната на чудесата? Двамата се спогледаха. Тя продължи без да ги изчака: – Намерете я. Ако до вчера на обяд Алиса не седи на богатата трапеза по случай вечния ми рожден ден, един от вас ще загуби главите си… И двете. Двамата икономи изчезнаха на секундата, точно както се бяха появили. Херцогинята се отпусна обратно в удобния си трон и мимолетния спомен за онова разсеяно момиче Алиса бавно избледня на фона на обладаващата я тягостна скука. Помисли си колко им е хубаво на хората от простолюдието, задето изобщо не им остава време да скучаят. От друга страна пък, ако като нея имаха над един милион в банката, сигурно щяха да се чувстват незаслужено привилегировани. Херцогинята продължи да скучае на заден ход в очакване на вчерашния си рожден ден.


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.
Entries and коментари feeds.

%d bloggers like this: