Магията Ностромо!

25 февруари, 2011 в 00:59 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 34 коментара

Предполагам всеки има по една сродна виртуална душа, която броди из кибспейса. Е, на тази дата, 25.02. се появи моята сродна душа, чийто първи блог бе ето този:

La Cosa Nostro

Още с първите акорди от неговата филмова музика си казах, че това е моят човек. Ама хей, да не ми го вземете! Няма думи на този свят, които да опишат колко много с Ел обичаме Ностро. Ако отсъства за повече от месец, аз ще изпадна в депресия и ако не постна в рамките на две седмици, да знаете, че съм си теглил въжето на някое дърво. Затова ще ви разкажа една истинска история:

Ностро беше заточен на един остров за прелюбодейство, след като бе задянал дъщерята на кмета на Блог Сити. Та аз и Ел се наехме да го потърсим с кристална топка и да го върнем обратно у дома, тук в псевдолабораторията….

Ностро през това време седеше сам под една палма и си приготвяше компот от кокосови орехи. В далечината се появи лодка, от която слязоха три дългокраки жени, с оскъдно облекло и бойна походка. Въпреки това преливаха от женственост. Една от тях се приближи до Ностро и му каза:

– Аз и моите сестри сме представителки на още неоткрито племе, чиито мъже бяха погубени от смъртоносна, но кратка и засегнала само тях епидемия. Сега обикаляме тези острови в търсене на мъж, за да продължим рода си.

Ностро се загледа в деколтетата им, а от брадичката му се стичаше компота от кокосови орехи.

Но жената продължи:

– Сигурно се чудиш защо всички сме висококраки и едрогърди. Поредната генетична случайност, нали разбираш.

…..

През това време работата в лабораторията вреше и кипеше, а аз изкрещях: Намерих го! Намерих го! Ел донеси трансформатора и книгата със магическите заклинания! Най-сетне, Ностро ще си е у дома!

Ел дотича и радостно и нетърпеливо запита: „Къде е? Къде е?

-Ами на необитаем остров някъде в Атлантика, точно до острова на Ненаситните Нимфоманки! – аз бях повече от щастлив

-Ура, ура. Да върнем наш Ностро!

-Разбира се, ако дойдеш с нас, обещаваме ти… земни чувствени наслади, за каквито само си мечтал досега…  Ще си във вечно състояние на блаженство, всички пози…

– А ще ми правите ли компоти от ягоди? – запита жадно Ностро

През това време Ностро усети някакъв полъх на вятър, който се превърна в ураган и го погълна. Въртеше се известно време. След което  се намери в

ЛАБОРАТОРИЯТА! Ел и аз  се хвърлих ме да го прегръщаме, макар и той да ни се стори малко омърлушен. И ние бяхме уморени, транспортирането ни отне всички магически сили на мен и Ел. Но ето, виждате какви жертви сме готови да направим за да сме с Ностро. 😀

Ностро, много та обичаме 🙂

 

А ето и поздравите от останалите!

Милена:

–––––––––––––––––––-

Nightwish_El:

Кой може да накара адронния колайдер да му препече филийки?

Кой може да победи Капабланка, Ласкер и Алехин в надяждане с шоколад?

Кой може да накара Найтуиш Ел да прочете „Души в окови“ и да и изяде виртуалните кюфтета без риск за живота си?

Не, не е Чък Норис!

Това е Великият Ностромо!

Мъжът, който мечтае да се превърне в космически кораб, ласкаво приемащ топуркащата в него агент Рипли и разни зъбати чудовища. Смел до безобразие, умен до нереални граници и с най-невъзпитаната шапка на континента:

В мен напира желание да се извиня публично, защото неведнъж Ностромо е заявявал, че съм най-злото създание във Вселената, като е бил абсолютно близо до истината. Проницателността с която анализира уж несериозните ми постове ме изумява. Да не говоря за солидарността му и лекотата с която дърпа завеси, секунда след като аз съм ги дръпнала…

Хепи бъртдей на блога ти, свърших омайните приказки, слагай вече масата, че тръпна от нетърпение!

––––––––––––––––––-

Точка:

Изключително ми е трудно да съчиня тази честитка, защото с адресата й сме родени на една и съща дата (което автоматично означава: за нас или само най-доброто, или нищо. :D). От друга страна ми е известна упоритата му, нелечима алергия към предозирането на добрите (и особено на похвалните) слова и не искам да рискувам да отнеса някой … анфас, който всъщност представлява публичен анализ на нежното продължение на нечий гръб. Затова ще се опитам да бъда умерена и обективна.

Няма и нужда от много думи. Всички го познавате. Ако не е: 1. пред екрана с някои изтръпнали части, крещейки „Гооооооооооол!“ (във всичките му значения), 2. гледайки филм, който после да разнищи отвсякъде, сверявайки ни часовниците или 3. подложил морна снага на ласките Морфееви, то е някъде из блоговете на другите, ръсейки свежи коментари, които обикновено докарват мускулна треска на стомаха. Случвало се е изключително рядко да остави и жилещи такива (в блога на скротума). Случайни невинни читатели решили да споделят мнението си, без да се съобразят, че то го настъпва по филмовите мазоли.

А, да не пропусна – понякога ходи и на работа (въпреки, че мрази ранното ставане), където основно мечтае за поредната каса компоти, някоя тортичка и изкривяване на времето, от което всички работни дни ще сведат до петък, късен следобед.

Губи ми се дали първо налетях на празнуващия днес блог или на другия, от който имам траен спомен. С Ел бяхме жестоко нарязани през лятото заради нездравословното си хранене и ината си да се откажем от всичко, съдържащо гадните Е-та. А може би трябва да го послушаме и да наблегнем на ГМО-тата и другите тайни все още съставки от менюто му, защото резултатът както е видно, е впечатляващ:

С една малка забележка – да промени леко процентното им съдържание, за да може едновременно с този и с празнуващия днес блогове, да пълни по-редовно и (не)сериозния си такъв.

Ностро, още веднъж: Честит ти блогоден! 🙂
(подсмрък)
Много е радващо, когато си наоколо. 🙂

––––––––––––––––––––––-

Очакваме включване от:

Надинка

Sky_Mender

Ирония

Самодива

и много други

които ще се обяснят  в любов към Кръстника, наш Ностро 🙂

Е, не можахме да се организираме през работната седмица, но до събота всички кланове на мафията ще са готови със своите поздрави!

34 коментара »

RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

  1. Ламоте, бива ли с Ел такава егоистична любов да си отглеждате? Сега не разбрах заради вас нимфоманките от острова по колко лъжици захар слагат на бурканите с ягоди. 😦

    П.П. отивам да се донахиля във вецето, за да не събудя блока и после ще се върна да се доизходя по темата. 😀

    • Точе, такъв портрет ми направи, че все едно се зяпах в огледалото. Само за добрите ми страни дето яко си преувеличавала, ама ти е простено. А на острова на главорезките (чувам, че си падали и по глави, но не попитах кои точно, щото… нда, много бързо ме дръпнаха) живота е песен… ако имаш достатъчно глави и половината са ти аметистови. 😀

      • Песен бил. Ами ако се окаже, че музикалните ни вкусове се различават (което е много вероятно към днешна дата)? Отиде ми едничката глава. 😦 Мерсаж съм, ще пропусна екзотиката. Този остров е вас, надарените с по няколко броя, Ако и да са ви излишни, щото само 1 бр. използвате за мислене. 😀

        • Тя тая песен е ясна, всеки я припява. 😀

  2. Сега като ми припомни тази случка с острова, ще тъна в гузност до края на деня!
    😀
    Отивам и аз да се поуспокоя, да изчъгъртам кокоса от бюрото си, че ми навява спомени…

    • Ел, гузна съвест се лекува с преотстъпване на библиотечен материал, компоти, пържоли, шшшшшоколад, сладолед и други видове манджа. Знам какво ще кажеш, ама и ти знаеш какво ще ти отговоря. 😀

  3. Това в началото никак не ми звучи като да е писано от Ламот :), но съм сигурна, че всичките с чисто сърце можем да се подпишем отдолу.

    Той добре, че при трансфера се е залисал с компотите, че ако се бяхте забавили още малко и можеше посрещаческите ви прегръдки да бъдат изтълкувани погрешно :). Съвсем щеше да се спои дружбата.

    • аз го писах! 😀 Колкото и странно да звучи! 😀

      • Ламоте, на мен не ми звучи странно. И по-нежни неща си ми казвал. И, разбира се, никога не се съмнявай във взаимоността на чувствата ни. 😀

    • Скай, вярвам, че от добро сърце не си се включила в техните пъклени планове да ме измъкнат от Рая на нимфоманките. Жалко обаче, че не закъсняха поне с година.

      Ти като морска нимфа трябва да си чувала и за други такива острови, нали? 🙂

  4. Ooooo, сега разбирам що никой не ме е поканил на рождения ден… от ревност… Правилно! Много правилно! Ностро ми е непреодолима слабост… по-лоша /т.е. много по хубава/ от дрога.

    🙂

    • Светлеее, носиш ли да си свием по една… слабост. Пушилист де. И как да не си поканена. Аз купон без теб не признавам. Само чакай да уточним в кое мазе ще е купона, че в мойто не остана грам компот с мери джейн. 🙂

  5. Честито, Ностро!
    На този светъл Блогоден, с приятели така да се напиеш – кревата си да не откриеш 😀
    И цялата блогосфера, около „Окото на Бог” да се върти 😉

    • Ааа, Блага, не така с леглото. Мен не че ми остава много време за него, ама то е било и винаги ще бъде крайъгълен камък на сек… (в)секидневните ми въжделения. 😀

  6. чудесно, че тези теми стават традиционни. ще ги косим, поливаме, косим поливаме и така – 500 години (както се прави английска ливада)!
    хепи блогдей, сър’Ностро!!!
    от сърце ти желая, нестихващ ентусиазъм в заниманията с наложителни, обичайни и мечтани дела, все усмихнати хора да те заобикалят, топлината на обичта на твоите приятели никога да не те напуска, още много нови приятелства да събираш (като в онова детско – една маргаритка, две маргаритки…)
    .. по-малко работка, повечко време за синема и любов!;)
    и ако мислиш да се променяш, гледай да не е много-много!
    много си те ценя, знам, че можеш да го усетиш!:)

    • I feel it, Анджи! Много мерси за топлите пожелания. Да ти се връщат удесеторени, милейди! 😀

  7. Оставихте ме без думи.

    В тотален грах и домат.

    С паднала завеса пред очите.

    Почти като след автогол.

    И съвсем малко по-зле от влажна целувка с Ламот…
    (Не, не знам как е, но предполагам. Не ми се сърди, любоффф моя.)

    Истината е, че ми се навлажниха очите, докато ви четох – и по блоговете ви, и тук, – а скоро това не ми се беше случвало дори и извън онлайн живота. Прозаичното е, че човек често получава реална представа за това, какво е означавал за другите, едва когато задникът му започне да изстива и вече няма как да си почеше носа. Но блоговете са прекрасна говорилня и дават възможност да се оцениш в очите на другите, а това е голямо предимство, защото колкото и против шаблона да е, човек в крайна сметка е това, което другите виждат в него.

    Не знам как да ви благодаря. Само за да напиша тези две-три изречения ми трябваха час и половина. Не знам, ако си ударя един студен душ, дали няма да ми светне. Мъчители безобразни! Определено ще ви го върна! 😀

  8. Ел каза, че партито е тук, ама аз още не виждам пиячка, само компоти.
    Таааа честито и от мен, Ностро, без теб Блогосферата ще е скучна. Keep up the good work и успех в изследването на нови научни полета от всякакъв сорт и размер. 🙂

    • Лу, а без теб щеше да е музикалнопосредствена, но ти това си го знаеш. 🙂

      И да уточня – ферментирали компоти! 😀

  9. Честита блогогодинка, Ностро!!! 🙂
    И на мен вече думи не ми останаха…изтощителна е тази блого фиеста, цял месец.
    А и главата ми се размъти. Знаеш ли, че две вечери подред сънувам компоти:) Сериозно.
    :))

    • Нямаш, нямаш, ама ме смъкна под масата от смях с тоя грах и домат, и тези убийствени рими, и тези палави картинки. Егати якия комикс. Направо се вживях в него.
      Ма трябва да поработиш малко върху бретона ми. 😀

      • Радвам се, че ти харесва! За компотите беше ясно, обаче тъкмо пратих на Ламот картинките и се зачудих дали не се вкарвам в някакъв филм с тоя грах (упс, шах). Но така ми се беше набил в главата от ел. ти поща, че нямаше как да пропусна подобен подХОД 🙂

        Хм, бретона казваш?! Аз повече се притеснявах за гащите 😛

        • Верно, че с тия гащи показвам страшен бедър, ама кво да направя сега като съм роден с атлетично тяло. 😀

          За граха, гряха, фасула и ми-фа-сол-а, много точно си нацелила. :))

  10. ПоЗДРАВ за Блогорожденика 😀 Честито ти блог-рожба Ностромо.

    Комикса на Милена е зашеметяващ, а рисунката от Ел шукаритетна!

    • Мерси, Виолка, и песента ти е много чай шукарие. 😀
      Някак си ми се прииска да я прескоча… и го направих. Но важен е жеста, разбира се.
      А за Миленка и Ел просто нямам думи. Все пак искам да кажа, че рисунката на Ел е доста по-близо до оригинала. 😀

      • Песента беше за шега Ностромо, но няма значение 😀

        • Фактът беше отчетен. 🙂

  11. На Ностро пожелавам The Other Woman 🙂
    http://www.vbox7.com/play:99e9545d
    Приличаща на Б Стенуик !

    • Ааа, Вал, що си я крил до сега. Това е моят тип музика! Вери джази, макар и далеч от визията на Стенуик. 🙂
      Ще изръшкам нета за дамата! 🙂

  12. Хе-хе,ама хубаво сте го написали 😉 На страхотните художници предлагам да си спретне блогкомикс :).
    Аз отдадох чест и връчих Носкар!Голям кеф 😀

    • Ко-микс! Ко-микс! Ко-микс! Ама, Лили, и ти трябва да се включиш, че много си харесах образа на Нострофестър. 😀

  13. @Nostromo, че за къде без мен 😉

  14. п.п.Днес гледах сем.Адамс (игралния).После нека ми разправят ,че всичко било случайно 😉

  15. […] Предполагам всеки има по една сродна виртуална душа, която броди из кибспейса. Е, на тази дата, 25.02. се появи моята сродна душа, чийто […] Прочетете повече -> WordPress.com Top Posts […]


Вашият отговор на Nostromo Отказ

Блог в WordPress.com.
Entries и коментари feeds.