Мистерии и загадки

Ел в страната на необмислените желания

27 януари, 2011 в 01:14 | Публикувано в Научни празници | 32 Коментара
Етикети: празник, псевдо-ел, Nightwish El

Тя е наясно колко много не знае за света.
Но иска да знае.
Тя е любопитство, (псевдо)наука и желания. Често необмислени.
Но пък искрени.
Тя умее да се радва по детски. Да е лоялна. Да е отворена към света.
Но пък потънала в своят свят.
На желания.

Авантюристичната й душа, постоянно изследва световете, Космоса, книгите, филмите, настроенията, забърква компоти и разни други манджорини, като пържоли със сос от гъби. А виждали ли сте как рисува с размах по тема, понятие, идея? Тази малка кутийка с вълшебства обаче, понякога причинява тежки морални щети с едни ненавременно спуснати завеси. Но представлението не свършва. “Шоуто трябва да продължи” , както казва и Тери Пратчет /” Маскарад”/. И нейното продължава…

“Така, че – ще поживеем и ще видим причинно-следствените връзки и безумните резултати от необмислените желания.”, както сама казва тя.

Omnia

Историята на познанството ми с нея води началото си от дълбока древност, когато (даже и аз) бях малко момиченце, а освен това и „Лили пееше малка съм аз”. Не само Ностро е имал тежко и безрадостно детство, свързано със загубата на любимата му детска книжка „Пипи Дългото Чорапче”. Моята един ден се изхлузи зад шкафа в хола, гледайки ме най-нагло право в очите, заедно с всичките си пет имена, Том, Аника и даже един кон с копитата нагоре. Дори г-н Нилсон не ми оставиха. И тъй като беше септември и до пролетното почистване зад шкафа оставаше много време, потънах в скръб, която мама постоянно държеше жива с думите, че „хич нямам пипе”. Е, нямам Пипи, мамо, няма я вечеее! Там зад шкафа, потънала в прах, лежи Пипи, лежи и пъшка.

Та можете да си представите колко тежко ми беше да си ходя абсолютно обезпипена (до голо, дет’ се вика) до пролетта на тази година, когато обмислено се гмурнах във вълните на „Необмислени желания”. И тогава се появи тя! Пипииииии!

Какво отличава Ел като блогър ли? Ами силно увличащия ентусиазъм, чаровните хитрости, специфичното чувство за хумор, огромната усмивка, светеща през написаното, превъплъщенията в талантливия мистър Ото – придворен графичен хроникьор на веселите ни вечеринки, а също и основателните ми подозрения, че тя е един от най-четящите блогъри (и като казвам „един от най”, то е само от любезност към останалите). И да не забравяме – тези сламено руси къдрици, които накараха Барби да стои и пуши нервно в ъгъла, бих ги разпознала навсякъде.

Keep on shining, Пипи!

Sky mender

Не помня вече как се случи,
на Ел попаднах нейде…там,
Ще кажеш – ей, не се научи ?
Чудакът не остава… сам. :Р

От морски твари страх да имаш,
е сигурно необходимо… зло,
А тръгнеш ли от рак да… взимаш
прегледай род и… потекло!

Щом разумът го тресне, здраво
с пешката те е заплашил – шах!
Отплесне ли се по… ъъъ, кораво
на матиране върви или… пердах. :Р

Най-страшен е гладът на Ел!
Не знаеш как ще те погледне.
Бягай, по-добре и от… козел,
преди във барче да… поседне!

Насита нема с първа хапка,
после става страшен шум!
С халба бира, до последна капка
ще разцъква смело нечий… ум!

И така сподирен от забава
ти си пленник във захлас,
а русалката те забавлява
има-няма… вече час. :Р

Самодива

“Има една пчела и едно цвете. Когато пчелата се гмурне в недрата му, светът й се изпълва с аромата му и не съществува друг свят, освен възторгa от тази уханна замаяност, която кара пчелата да мисли в медени пити.
А цветето пътува през света с радостта на пчелата, с меда на радостта й, с филията с мед на детето с хвърчилото и с полета на усмивката му.
Погледнат се в очите и виждат света. Погледнат света и се гледат в очите. А докоснат ли се, светът е дете-пчела-цвете-хвърчило-докосване.
Cветът е това докосване.”
“Пчелария”.

Рядко срещам хора, имащи нужните сетива за това докосване, което идва да ви подскаже, че следващите редове ще са откровение за един лунен заек. Да, от онези, дето проблясват из блога ми във всякаквите му настроения, крият се в нишите и долапите му, ядат ми от сладкото с диви ягоди, връзват ми връзките на терличките една за друга като букет темерутки, промъква се в сенките на любими автори, които преминават на пръсти през през разговорите ни, и се превръща в смях между тях. Искрен, по детски чист и неподправен смях, който ме разпада на сапунени мехурчета…
С него се познаваме, по онзи начин. Рачешкият. Лунният. Усещам присъствието му. Усещам също, че усеща вятърните ми същности. Малко хора успяват. Да разпознаят в мен необяснимо насъщното, шеговитото и сериозното едновременно, още закачливото, дълбокото, искреното, нещото, което създава доверие за моментите, в които мислено си отговарям.
- Колко време сме заедно днес?
- Само няколко десетки страници…

angie

Дайте ми „Н” за „невероятна”
Дайте ми „А” за „артистична”
Дайте ми „Й” за „йееееееа!”
Дайте ми „Т” за „талантлива”
Дайте ми „У” за „уникална”
Дайте ми „И” за „интелигентна”
Дайте ми „Ш” за „шегаджийка”
Дайте ми „_” за „_ _ _ _ _” (започва със „с” и завършва на „екси” )
Дайте ми „Е” за „елегантна”
Дайте ми „Л” за „любознателна”
Не, това не е вълшебна лампа. Не е рус робот. Не е и звездолет. ТОВА Е НАЙТУИШ_ЕЛ!!! Или както е известна просто Ел!

Lammoth

Без нея тук е скука,
Тя ръси настроение,
от нищо не й пука.
А щом е вдъхновена,
рисува със замах
и с книги изкушава,
и плаши със пердах.
Накратко: Слава, слава!

Точка

Всяка ранна утрин хубавица Ел
тича до морето – да бере имел.
Окачва на вратата букет дебел
и чака целувки – от крем карамел!

Мила, мила морска Ел,
тия целувки под имел
не важат за всеки ден
но имаш целувчица от мен.

Надинка

Честита годишнина на блога, Ел! Харесвам блога ти и настоявам да го чета още дълго. Усмихва ме, разнообразява погледа ми и ми е шарено при теб. Обещавам да коментирам повече и да съм послушен читател, както до сега. Блогът ти е различен и много привлекателен. Пожелавам творческа муза и много приятни писаници.

С ВКЛЮЧВАНЕ ОТ ВТОРА БАЗА:

Бръъъммммм. Чшииуууу. Юбряяяя. ( звук на спирачки, търкане на колелета от каруца и цвилене на коне) Слизам от талигата и зяпъхтяно искам да ви разкажа нещо тази сутрин. Моля, другите абзаци, направете ми място де!

“-Кво ще пием?- питам аз.
– Ми за мен количка и пържени картофки.-отговори тихо тя.
-Как така бе? Бира ще пием! И риба , и цаца ще ядем! Никва кола. Тва ни е първа среща.- възмущавам се аз.( и тайно се надявам никой да не е чул, щото все едно две ,къхъм-къхъм лезбийки, простете, си мерят мускулите на плажа)
Тя чурулика със звънък смях.
– Ааа, аз не пия.- скромно отговаря тя .
– Ъ?- дебилно питам. Не може да бъде!
Ще пиеш! Аз освен на мерзки пороци, на друго нищо не мога да науча хората.И тя пи. Ама след много време. На едни оранжеви дивани. В едни великолепни халби, които съм се зарекла, че всичките ще открадна. Барабар с книгите, които нямам.Тя е Ел. Понякога се чувствам гадно- чета я и разбирам, че верно е пропила. Чувствам се лоша. Пие разни компоти, които развалят мозъка, но при нея имат обратен ефект- изпълват го.Той се нагънчва още повече. В началото бях скептично настроена. Руса , не пие, и само за пътешествия ми говори. Пффф, скука. Да да, ама не!Всъщност нашите срещи почти винаги протичат така
-Хахаххахха…ъъ..какво каза…Аааа, да, сетих се, муахахахаха…Ох, спри,че не мога повече деееее.Ааахаххахахаа…Боли ме корема , спри .
-Ще ти изям бутчетата. Нее, не твоите беее,що гледаш надолу! Тези в плика,ааахахахахааа.. искаш ли още бира?
-Оо, ква си гаднаа, напи ме.
-Карай бе, ще щракаме с пръсти и пеем на висок глас”задават се майно льо..” некви си там манастири.
-Аахахаха..
-Оо, искам да видя тоз албум. Лелее, колко снимки!! Ти от къде открадна всички тези книги? Я сипи малко и на мен, нося си голямата торба”

- и пак следва -”ахахахаха”… И такива ми ти работи. Тя е Ел Честита годишнина  на блога, сладка!:)Повече писания, повече необмислени желания, защото, ако бяха обмислени, нямаше да си ти