Предложения за новогодишни подаръци

30 декември, 2011 в 13:02 | Публикувано в Псевдо-астрология, Псевдо-астрономия | 15 Коментара
Етикети: ,

Любопитно! Главозамайващо! Тотален хит!

Нашите предложения за новогодишни подаръци!

Омръзнало ви е да си блъскате плешивините какво да подарите на любимата в новогодишната нощ?
Омръзнало ви е от стандартни подаръци, като прахосмукачки за изсмукване на акото от дупето на кучето ви?

Ето нашите предложения за Вас, любими наши новоизлюпени богаташки чеда!

Предложение № 1 – „Подводница Дребъл“!

За съжаление е само една бройка, която след подкуп, включващ обвивки на изконсумирани бонбони, е вече собственост на Ламот! Честито!

Ако искате да кандидатствате за работно място като гребец – срокът за подаване на документи плюс снимка в цял ръст – на е-mail-a на собственика!

Предложение № 2 – „Кокетната костенурка“

Предложение № 3 – „Храбрата Хънли“!

Само за храбреци! И пиромани!

Иииии – шедьовърът на черешката на еклера: Кръглия кораб!

По желание комплектът включва още две двайсеттонни оръдия и две прашки!

**********************************

Втори пакет подаръци за по-бедните от нас:

Сокоизтисквачка! Инструкция за употреба: Взимате един портокал, обелвате му кората и я слагате върху печката, защото по презумпция нямате пари за освежител за въздух. Така обеленият портокал взимате в една ръка и с дланта на другата го сплесквате, докато си пусне соковете. Да си я ползвате със здраве!

Душеизтисквачка! Инструкция за употреба: Оженете се. Честито!

МР3 плеър с две мелодии, работещ с биоенергия! Инструкция за употреба: Правите секс с жената или с любовницата. След девет месеца получавате експресна доставка. Мелодиите са две: МУААААААА-АААА и ГУ-ГУ. Да ви е честит!

За вас не знам, ама аз ще си взема сокоизтисквачка!

За поръчки – тел: 0898 888 666 888 – / това е секс-телефона на Ламот – моля злоупотребявайте с обажданията си! /

ВАШЕТО ОБАЖДАНЕ Е ВАЖНО ЗА НАС!

За още неустоими предложения може да погледнете в илюстрования бестселър – библията на изобретателите:

„Зловещите изобретения“ от поредицата „Страховитото в науката“, така любезно предоставена в нашата лаборатория от Точка.

ВЕСЕЛО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!

Куриози на Марс

26 ноември, 2011 в 14:17 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 9 Коментара
Етикети: , ,

Както вече сте свикнали да научавате от нашия сериозен мистериозен блог (макар и през големи интервали на научно затишие), днес отново ще е един паметен ден за псевдонаучната общност. Този път шансът да не ви заблуждаваме е около 51%. След няколко часа (точно в 17:02 часа Източноевропейско стандартно време) НАСА отново ще изстреля в космоса марсоход, чиято мисия ще е да установи имало ли е някога живот на Марс, както и да продължи изучаването на сложната му геология и бързопроменящ се климат. Изстрелването можете да наблюдавате по официалния ТВ канал на НАСА или по канала на JPL. Самият полет ще трае около 8 месеца и половина, за които капсулата, пренасяща роувъра „Curiosity“, ще измине над 55 милиона километра, за да пресрещне Марс в момента, в който ще е най-близо до Земята.
За разлика от предните два марсохода, Любопиткото ще е два пъти по-дълъг и три пъти по-тежък, затова и няма да може да разчита на слънчеви панели за осигуряването на енергия, а техни заместители ще бъдат плутониеви батерии, които теоретично ще му позволят да работи без прекъсване през следващите 35 години (!!!). Разбира се, важното е да пристигне цял (ако не, поне на части), понеже този път системата за приземяване на марсохода ще е принципно нова. Може да я видите в следващото видео, заедно със симулация на поведението на марсохода след приземяването му.

П.П. Разбира се, всички псевдоучени смятаме, че мисията ще се увенчае с успех само, ако марсоходът открие дантелените гащи на Ламот или поне фрагменти от марсианската библиотека с кулинарни книги на Ел. Откриването на каквото и да било друго ще са едни 3 милиарда долара хвърлени на космическия вятър.

Точна наука за силите, действащи в нуламерното пространство

10 октомври, 2011 в 01:10 | Публикувано в Научни празници, Псевдо-физика | 17 Коментара
Етикети:

Псевдоучените винаги сме били с една идея по-напред от академичната общност понеже никога не сме чакали теориите ни да се докажат експериментално. Открием ли как да построим свръхсветлинен двигател с вътрешно горене, единствено драскайки формули по черната дъска, ние веднага оповестяваме резултата от половинчасовия си труд и се покриваме с нечувана слава. Също така прибираме и тлъсти чекове от продажбата на минимакетчета, защото сме съобразителни, като Джордж Лукас в магазин за детски играчки по случай годишнина от премиерата на „Star Wars“. Сега не ни казвайте, че той е шарлатанин, щот` ще се обидим!

Днес, докато проучвахме една наша нова теория за произхода на двойно полетия с петмез качамак, открихме, че електромагнитите вълни, минаващи през качамака (докато същият е нагорещен до 60 градуса по Целзий и силно облъчен с похотливи погледи на гладни псевдоучени), го карат да фосфоресцира в определени области, изписвайки по този начин върху му следния пророчески текст:

„Честит рожден ден, Точе!“

Представете си колко бяхме смаяни, тъй като изобщо не очаквахме, че точно днес ще ядем торта и ще ни подаряват подаръци. Да не ви казваме още колко се изненадахме, като зацепихме, че всъщност не на нас ще подаряват, а ние трябва да подаряваме на Точето… Е, добре де, поне ще ядем торта, което не е никак малко. А и да ви кажем честно тримесечната качамачена диета започна да дава неподозирани резултати в тоалетната.

Та, след като дори най-сериозните научни експерименти в областта на физиката нашепват за специалността на днешния ден, единственото, което ни остава, е заедно с цялата научна общност да пратим искрените си благопожелания на Точето придружени с поздравителни картички:

„Псевдонауката“ – Бен Голдейкър

6 октомври, 2011 в 14:04 | Публикувано в Научни празници, Псевдо-генетика, Псевдо-екология, Псевдо-литература, Псевдо-психология | 18 Коментара
Етикети:

Явно вече ви е светнало след толкова много ревюта, дискусии и снимки на лежащи привлекателни жени, че това е книга, която трябва да се прочете… и ако до момента сте имали колебания, момента е подходящ да изфорсирате към най-близката книжарница.
На мен ми „светна“ още като видях заглавието, но това е отделен въпрос и гледам доста пристрастно на темата.

Ето няколко щрихи, които напират да бъдат споделени:

Морковите стоят в основите на един от най-дезинформационните удари през ВСВ. Германците се опитват да установят причината поради която техните противници успяват да видят самолетите им дори в мрак. Според мен са се правили на ударени, защото Гьобелс знае всичко!
Британците пускат нутриционистки слух – керотинът се пренася до очите и се преобразува в ретинал, т.е. молекулата, която възприема светлината в окото. Дават на техните момчета огромни чинии с моркови. Това причинява масова психоза из пилотите, като почти всички, подобно на Йосарян, започват да си въобразяват съвсем неоснователно, че някой иска да ги убие! :D :)

Моля, пуснете си новата детоксинираща вана за крака!
Регулирането на биоенергийното поле на водата ще подтикне тялото ви да изпусне токсините, греховете и някой друг газ…
Ето, виждате ли как покафенява? Аве вие да не свършихте и нещо друго вътре, а?

Храната става все по-малко питателна!
Даже някои портокали в супермаркетите изобщо не съдържат витаним С!
Купувайте хапчета! Моите хапчета!
Днес има промоция – безплатен медальон! Медальонът използва биополето ви, захранва се от ударите на сърцето и особено от кихавиците… за да изглади бръчките ви, прането ви  и най-вече да изчисти онази усмивка от лицето на съпруга ви, когато ви види с ролки за коса!

Г-н Холфорд, в случай че прочетете това / старая се да пиша бавно, повярвайте ми… :) / и вече сте открили портокал, който не съдържа витамин С, напомням ви, че може да го изпратите на г-н Голдейкър и да му натриете носа! Че той даже не е написал толкова книги, колкото вас! :D

Патрик Холфорд е основателят на „Института по оптимално хранене“ / откъдето му е и дипломата /, организация обучила повечето от хората във Великобритания, които наричат себе си „хранителни терапевти“.
Написал е / и сътрудничил в написването / на около 40 книги, всички от които бестселъри. Какво знаете вие! Това не е просто усмихващ се човек, който иска да ви пробута хапчета, пълнейки джоба си. Прави го напълно безкористно и алтруистично…

А сега нека да се заиграем с цифрите!

„Индипендънт“, който подкрепя легализирането на канабиса, внезапно променя позицията си и през 2007 публикува следното на първа страница:
„… Рекорден брой тийнейджъри имат нужда да се лекуват от наркомании като последица от пушенето на скънк, много силен сорт канабис, 25 пъти по-силен от смолата, продавана от десетилетие…“

В средата на 80-те американски активисти твърдели, че канабисът е 14 пъти по-силен, отколкото през 1970г.
Ако през 86-та е бил 14 пъти по-силен, отколкото през 70-те, а днес е 25 пъти по-силен от 90-те, значи ли това, че сега е 350 пъти по-силен, отколкото през 1970г?

Голдейкър казва – за целта би трябвало в растението да има повече тетрахидро-канабис, отколкото е целия обем, заеман от самото растение.
„Би трябвало материята да се сгъсти в суперплътен кварково-глуоново-плазмен канабис.
За бога, не казвайте на „Индипендънт“, че такова нещо е възможно! „ :)

А ние казваме – разбира се, че е възможно! Щом Патрик е написал 35 книги, защо пък канабиса да не стане по-силен 350 пъти. Може да се дължи на тренировки!

Ревю – Христо Блажев, на когото още веднъж благодаря. :)

Ревю – Ламот / и да купите поне кашон хапчета, ей! /

Ревю – Ностро / очаквайте съвсем скоро  в близкото хилядолетие! /

Ревю – Пещерата на неандерталеца

Току-що долетя вест от нашия агент под прикритие – Точка - ако са ви омръзнали старите кодове на ДНК и се чудите как да ги смените – ето и новото чудо: Можете да научите, че триизмерния свят е мястото на битката между тъмните и светлите сили и е единствения шанс за бързо израстване на Душата. Дето викаме ние на село: „May the Force be with you!

А смяната на негативните кодове на ДНК в кодове на светлината е просто като да плетеш чорап! Една лице – една опаки!

Йей! Намерих видео, на което Бен Голдейкър свири на тромпет (ужасен е! :) Със светлите панталонки е.

История за феи по Артър Конан Варварина

1 октомври, 2011 в 04:40 | Публикувано в Научни празници | 24 Коментара
Етикети: ,

Общоизвестен факт е, че феите живеят в силно парфюмирани мезонети, разположени в разкошни и неудобни цветни чашки.
Нашата героиня обаче не си падаше по стандартните неща, а и от силните аромати получаваше силно главоболие. Освен това досадното жужене, пляскане, приглушен кикот и най-вече шумотевицата при появата на всяки нов фешън модел криле я дразниха неимоверно.
Това бяха основните причини тя да си грабне китарата, куфара от черупка на скарабей, натъпкан с книги и да напусне цялата тази суетня, пикирайки с Odonata Airlines право към Джендем дере. Там имаше наследствен имот още от древни времена, когато по време на Третата елфическа война, дядо и успя да отреже ушите на един княз от Горното Кралство, а този акт по тогавашните закони означаваше, че слага крила на всичките му имоти.
Наближаваше един много специален ден и Феята, добро и отговорно същество, реши да се подготви отрано и още призори над горски дъбрави се разстла благоуханен дим.

Нагледно показваме опасностите от готвенето на открито

Бикът Ернс тъжно се скиташе из гъсталаците, когато рецепторите в татуирания му нос го алармираха за нещо изкусително – емпанадас с пълнеж от термитско и чедър, индийски чесън и боровинков сос. Тъкмо провря глава през тясната оградка, която го делеше само на наколко метра от мечтаната вкусотия и о, Свети Хапи – зърна чифт омайни чорапи. Червени, като устните на онази гномолюбителка! Простряни на две сковани дъски, все още мокри, но попили божествения аромат, те примамливо се подлюшваха от вятъра.

Феята усети липсата им, чак когато отиде до градинката за още чесън.
- Боже, къде са ми книгораздлителите! Крадци проклети! Да ги вземат листните въшки дано!
Бясна тя се шмугна в къщата да търси арбалета си.
Ламот членуваше в няколко дружества, започващи с „Да спасим….“ / ….хлебарките от гладни хора, … Масларова от бедност и прочие заглавия, гръмко защитаващи хуманни каузи / и може да се каже, че беше най-активния член, който разгорещен и безпощадно аргументиран, можеше да доведе до отчаяние / причинено най-вече от отклонение в религиозните възгледи/ всеки непредубеден случаен минувач. А минувачи в Джендем Дере колкото щеш.

Щом мълвата за откраднатите чорапи се разнесе, той запретна ръкави, изкачи са на най-високата гранична кула, която се виждаше от цялата местна паплач и пламенно започна да кове табела: „Спасете биковете от феите!“

Ламот Гевара - Грийн Пийс в действие

- Ламотеееее! Слизай веднагически, да не хвръкна догоре, че ще ти закова гащите до табелата! – предупреди Феята и заплашително постави стрела, намазана с копривен сок в арбалета.
- Грях ти на душата! Днес е последният ден на Септември. Потрай още малко и лошите чувства ще отминат като птичи грип в небесните селения…
Отдолу някой я задърпа за крачетата.
- Да не си посмяла! Само косъм да падне от мишницата на Ламот и ще стане страшно! Страница няма да остане от библиотеката ти!
- Ностро, пусни ме момко и не ми отправяй смешни заплахи. Моите книги, за разлика от твоите, са скрити много добре.
- Да бе, скрити! Зад онова шантаво устройство са…ох, как беше…„ Как да усложним закуската на хамстера“ ! Точето ми каза!
- Всички сте подли издайници! Омръзна ми от вас! Не мога да си опазя книгоразделителите! И то точно тия червените, дето са ми любими!
Феята подсмръкна с носле и отиде до бакалията за бира.
Когато малко след полунощ луната огря гората, тя се най-сетне се накани да се прибере и отваряйки дървената порта, крилата и се преплетоха от изненада.
Цялата банда безделници, начело с бика Ернс стояха ухилени пред огъващата се трапеза, на която се кипреше празнична торта.
- Хепиииии бъртдееейй, Миленче!

Всичко беше пъклен план, за да отвлекат вниманието и!
Сигурно в дъното стоеше Ностро, който помнеше като бръмбър всичките рождени дни, както и текста на всяка прочетена от него книга до десетата страница. Освен това бършеше подозрително съмнителен остатък на лявата си буза, а лек поглед вдясно обясняваше липсата на половината горчица към кюфтенцата. Хммм…а тази огромна купчина подаръци! Нима всичко беше за нея!

Вляво - любовни стрели от остров Пасха, в средата - табуретка от кожа на акула, вдясно - ох, не ми се гледа натам...

Когато сутринта слънцето усмихнато надзърна през прозорчето, видя Феята, блажено отпусната на дивана, загърната с кожа от персийски мечок и четяща бестселъра „Секс-престъпления“, като припряно си водеше записки с перо от лебед-канибал. Книжката й беше подарена от Ламот, който пък я беше получил като учебно помагало от Ностромо. И тъй като Ламот не бе разбрал нищо от нея, бе решил, че една фея би могла прилежно да му обясни за какво става дума. След като разбереше най-после щеше да постигне своята мечта да стане обект на сексуално престъпление.

Феята все още бе на десетата страница, когато се прозина от отегчение и метна книжката зад дивана. Всичките секс-престъпления й бяха до болка познати, и това не й допадаше особено, защото сега пак трябваше да измисля нови, което означаваше, че ще има и много нови допълнени издания на книгата. Беше й писнало да печели от този си бестселър издаден под чуждо име. Време беше да започне да прилага изобретателността си върху Ламот и за целта смяташе да покани на гости, за да се забавляват заедно, русалката от съседното царство на тенесистките – Бекхендландия (намиращо се в щата Тенеси).

Изобщо историята отиваше към приказка без край, а Ностромо сериозно взе да се притеснява, че от последния параграф насам е започнал да прецаква интересният разказ на Ел. Затова отвори един отлежал компот от череши (беше го изровил от дълбокия резерв в мазето си, реколта 67-ма – една доста добра година за черешите и плодния червей) и в чест на Рожденничката разсипа от безценната течност във високите чаши, наредени в стройна пирамидка. Добре ферментиралата течност се разпени и всички гости на тържеството щастливо навдигаха наздравици, надпреварвайки се кой първи и най-гръмогласно да изтъкне достойнствата на Миленка.

Накрая на тостовете се оказа, че червените чорапи били отнесени тайно в една псевдонаучна лабораторията, генерираща ежедневно епохални открития в полза на човечеството. Учените, вдъхновени от международния екип, съешавал скарабей с бутилка бира, решили да ги кръстосат първо със симпатичните зелени миризливки, с което да ги точкуват артистично и да им придадат специфично ухание (убиващо естественото), както и да ги обучат да поемат сами към пералнята, когато достигнат определена фаза на чупливост и лепливост. След това замисляли да ги съешат с кравата Ивон и да получат самоналиващо се в чашите мляко, понеже единият от екипа бил все още лаик в биропиенето. Хибридът Чорапоивон – с дръвчета и храсти, пускащи шейк или плодова салата (с трета опция – бъркоч от двете  в пластмасови чашки).

В сутрешното послебирие и носталгия по любимите чорапки феята емоционално захвърлила записките по престъпленията (кандидат-обектът им и без това още спял между празните бутилки и изблизаните кутии от сладолед) и грабнала „История на изтезанията„. Слънцето заприпичало, феята се унесла в сладко-розови спомени за изминалата нощ и се объркала кое изтезание на кого мислила да прилага. Размахала миролюбиво мигли и крилца и взела едно много мъдро решение. Идеята й подсказало рижото Пипи, с което като малки заедно правили бели и си менкали хитри номерца. За рожденния си ден щяла тя да направи подаръци на цялата банда – по един книгоразделител. Но не от онези, сантименталните, с мидичките и цветята, не. Щели да получат от многофунционалните – парче арматура, украсено с парченца бетон и картофени обелки.

Е, всички били доволни от това развитие на нещата с изключение на получилите арматури с бетон. Те решили догодина да си отмъстят, като подарят на феята по парче стоманобетон от любимия й вантов мост. Само трябвало да си набавят няколко сандъка с динамит. :P Щели да са за зярата де, понеже никой голям празник не минава без заря.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, МИЛЕНКЕ!

Мистерията Ивон или Похитителите на свещената крава

24 август, 2011 в 14:37 | Публикувано в Псевдо-литература | 20 Коментара
Етикети: , ,

По последни данни от разузнавателния отряд на Градската стража в Шампан, Франция е забелязано чифтокопитно с подозрително поведение.

- Струва ми се – внимателно произнесе капитан Ностромо, – че е най-добре да предприемем незабавни действия.

- Точно така – каза Сержант Фрогсън, – човек може и да го ранят, като стои тука.

Прокраднаха се внимателно през храстите с марихуана и тъкмо се позиционираха зад един ароматен шубрак, когато Ламот прошепна нещо на ухото на Ивон. Тя събра очи и се просна на земята.

- Да атакуваме! – скръцна със зъби капитанът и изплю зелено стръкче трева.

На Сержант Фрогсън много отдавна й бяха казали, че трябва да се бие честно и почтено и да не удря падналия си противник, но тя обмисли творчески проблема може ли тези правила да се прилагат от някой, дето е висок четири стъпки и притежава мускулния тонус на еластичен бинт. Пък и насреща си имаше същество от женски пол, което само по себе си беше притеснително…

- Holy cow, това е номер! – светна й на сержанта. – Заподозряната иска да се приближим и коварно ще ни нападне, сваляйки ни гащите!

- Или сваляйки си своите! – допълни умозрително Ностромо.

Двамата бързо се окопитиха и си плюха на петите.

Ивон се изправи с грацията на френско говедо и продължи да дъвче.

- Знаеш ли, Ламот – великодушно измърка тя, – когато тревата тук свърши, ще се оставя в ръце… ъъъ… крилата ти, да ме отведеш при ония шваби. После ще делим десетте хиляди евро, както ми обеща.

Приемете това горното като поздрав за Точето, Пратчет и всички немски бегълки! :)

Мистично-загадъчен рожден ден

3 август, 2011 в 15:20 | Публикувано в Научни празници | 25 Коментара
Етикети: ,

Днес решихме да ви напомним за една случка, която точно преди година разклати из основи академичния свят. Става дума за изобретяването на първата химическа тоалетна с вграден mp3-плеър и два-три мегабайта собствена памет.

Майтапим се, днеска е денят в който „Мистерии и загадки“ празнува своя първи (надяваме се не и последен) рожден ден. Много се изговори за състоятелността на това този блог изобщо да съществува, пръскайки дезинформация, религиозен смут и псевдонаучни новини в свят, в който на всички им е писнало от глобални (ката)клизми, локални политически конфликти и нивото на река Дунав в сантиметри. Факт е обаче, че на нас не ни пукаше и през това време се забавлявахме като за последно, защото знаехме, че догодина земното ядро ще се сгорещи и ще ни изпари задниците в космическия вакуум.

Искаме да благодарим на всички вас, които се забавлявахте заедно с нас и така спомогнахте за псевдонаучния бум в последно време. Няколко правителствени организации все още ни издирват заради това, но ние естествено сме невинни и нямаме нищо общо с действията си. Плюс това бяхме толкова фиркани, че нищо не помним. Ако все пак някой пита, виновна е Ел, защото през цялото време беше на лимонада.

Наздраве и нека псевдонауката да е с Вас!

Мистериите на Небесния потегач или защо Дук Мандарина иска да скача от гардероба

1 май, 2011 в 02:33 | Публикувано в Научни празници | 20 Коментара

Винаги, когато наближаваше време за празници, в страната на блогоприказките настъпваше оживление. Затова и никой не се учуди, когато от буйната трева се дочу следният разгорещен спор:

- На Цветница празнуват само цветята, то е ясно! – приглушено изскърца Лукчо.

- Глупости – то си е Връбница, следователно празнуват само върбите! – изпротестира пърхайки с мигли и израстък Репичка.

- Подобно твърдение е смешно, като се има предвид, че оригиналното название на празника е Палмова неделя. Изхождайки от този факт, да разбирам, че само палмите ще получат подаръци, така ли? И не ме гледай така, че ще те фрасна в опашката!

В този миг спорът заглъхна, защото двамата зърнаха как бял заек с часовник в ръка и чифт яйца, разтревожен се шмугна в градината на Дон Домат.

Дон Домат беше известен престъпен бос, занимаващ се предимно с отвличания в Колумбия, наркотрафик и писане на любовни романи.

Но парите все не му стигаха, затова реши да си направи фирма за кетъринг.

Все пак той притежаваше някакво подобие на съвест, за която свидетелстваха две издутини на мекия му череп и мисълта за деянията му често го караше да се изчервява. За щастие не му личеше и това запазваше до известна степен достойнството му.

Целия замък отекваше от викове…

- Помощ! Помощ!

- Какво има, братовчеде? – разтревожен извика дон Домат, който обикновено не позволяваше на хората да вършат каквото искат. Вместо това им позволяваше да вършат това, което иска той.

- Ще скоча! Искам да умра! – крещеше жално дук Мандарина.

- Братовчеде Мандарина, какво има?

- Не мога да живея без нея, затова искам да умра!

- Без коя? – не разбра дон Домат.

- Без нея! Най-красивото небесно създание! – вдигна измъчен поглед към тавана бедният дук Мандарина.

А в същото време, някъде из съзвездните висини се разиграваше друга драма.

Скай ужасно се разгневи и нервно изпръхтя, когато с крайчеца на окото си видя как Ламот й сви бутилка от най-редките тролски вина, с които се беше сдобила при кратко нападение над винарната в Тролски Тръмбеш. В същото време Ностромо тихо се измъкваше към изхода на залата с торба, натъпкана с пържоли и зелен лук. Ламот се беше въоръжил с капак от тенджера, който умело използваше като щит и успя да избегне няколко боцвания. Беше дал обет за въздържание от телесни удоволствия.

С невъзмутимо спокойствие Ел наблюдаваше разиграващата се сцена и само от време на време змиите в косите й изсъскваха одобрително в случаите, в които Скай вещо успяваше да скъса парче от гащите на двамата калпазани.

Така поредният отруден ден на астролозите минаваше в забавления и невъздържани оргии, макар и този ден да беше доста по-специален за един от тях.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, НЕБЕСНА ПОТЕГАЧКЕ!

Представете си, че…

12 април, 2011 в 02:05 | Публикувано в Псевдо-астрология | 51 Коментара
Етикети: , , ,

Представете си, че Ел е много добричка и не обръща внимание на Ламот, който доволно потрива ръце и необезпокояван тършува из библиотеката й. Той с кеф разпилява книги по земята, ближе си от близалката и с лепкави пръсти разгръща страниците на любимите й книжки. Представихте ли си го? Трудно е, нали? А сега си представете, че Ел е бясна от това, че Ламот се е прокраднал в библиотеката й и адски я сърбят ръчичките хубаво да го напляска отзад. Е, това вече е картинка, която ясно изплува в главите ви. Сега си представете и че след този случай Ламот предвидливо е избягал на 9 милиарда светлинни години от Ел и се е покрил в един клъстер със себеподобни галактики (фиг.1).

Фиг. 1: Кликнете за (инфлационно) увеличение

С каква точно скорост е бягал и дали си е носил други провизии освен близалки и захарни петлета, е въпрос извън сферата на разглежданият пример, затова ще оставим казусът на спиритуалистите и ще обърнем внимание на друг (много) по-интересен момент. Както е известно Вселената е на възраст 13,7 милиарда години, т.е. Ламот във въпросната точка се намира само на някакви си 4,7 милиарда години от Сътворението и в същото време продължава да е на 9 млрд. св. год. от Земята. Така естествено възниква въпросът как е възможно този клъстер от галактики да се е отдалечил на 9 млрд. св. год. от Земята за само 4,7 милиарда години от съществуването на Вселената.

Отговорът е толкова надхвърлящ представите на свикналия с ограничеността на заобикалящият ни свят мозък, колкото е неуместен и въпросът съотнесен към космическите реалии. Вселената е хомогенна и изотропна, т.е. тя е еднаква във всичките си посоки и няма край по същият начин, по който повърхността на Земята не свършва в никоя определена точка. Разстоянията между два обекта на Земята се разглеждат като пространството, което ги разделя в точно определен момент. Безмислено става да се говори за разстояние до обект, който виждаме къде се е намирал преди 9 милиарда години и то при условие, че галактиките постоянно се раздалечават една от друга.

С други думи Ламот може и да си мисли, че е избягал, но Ел все някога ще му „ковне“ задника, ако ще и да трябва да тръгне назад по кривата на времето. За да не съм голословен, ще демонстрирам какво представлява издирвателното транспортното средство на Ел – т.нар. междугалактически батискаф „Ностромо“ (хаха, да, вярвате или не, той е кръстен на мен, пък аз съм кръстен на корабът от „Пришълец“-а, а пък той е кръстен на произведението на Джоузеф Конрад, който го е кръстил на прадядо си Ностромо – невероятно!). (фиг. 2)

Фиг. 2: Част от латинските текстове са обиди и заклинания по адрес на Ламот, затова са и непреведени

Магията Ностромо!

25 февруари, 2011 в 00:59 | Публикувано в Псевдо-астрономия | 34 Коментара

Предполагам всеки има по една сродна виртуална душа, която броди из кибспейса. Е, на тази дата, 25.02. се появи моята сродна душа, чийто първи блог бе ето този:

La Cosa Nostro

Още с първите акорди от неговата филмова музика си казах, че това е моят човек. Ама хей, да не ми го вземете! Няма думи на този свят, които да опишат колко много с Ел обичаме Ностро. Ако отсъства за повече от месец, аз ще изпадна в депресия и ако не постна в рамките на две седмици, да знаете, че съм си теглил въжето на някое дърво. Затова ще ви разкажа една истинска история:

Ностро беше заточен на един остров за прелюбодейство, след като бе задянал дъщерята на кмета на Блог Сити. Та аз и Ел се наехме да го потърсим с кристална топка и да го върнем обратно у дома, тук в псевдолабораторията….

Ностро през това време седеше сам под една палма и си приготвяше компот от кокосови орехи. В далечината се появи лодка, от която слязоха три дългокраки жени, с оскъдно облекло и бойна походка. Въпреки това преливаха от женственост. Една от тях се приближи до Ностро и му каза:

- Аз и моите сестри сме представителки на още неоткрито племе, чиито мъже бяха погубени от смъртоносна, но кратка и засегнала само тях епидемия. Сега обикаляме тези острови в търсене на мъж, за да продължим рода си.

Ностро се загледа в деколтетата им, а от брадичката му се стичаше компота от кокосови орехи.

Но жената продължи:

- Сигурно се чудиш защо всички сме висококраки и едрогърди. Поредната генетична случайност, нали разбираш.

…..

През това време работата в лабораторията вреше и кипеше, а аз изкрещях: Намерих го! Намерих го! Ел донеси трансформатора и книгата със магическите заклинания! Най-сетне, Ностро ще си е у дома!

Ел дотича и радостно и нетърпеливо запита: „Къде е? Къде е?

-Ами на необитаем остров някъде в Атлантика, точно до острова на Ненаситните Нимфоманки! – аз бях повече от щастлив

-Ура, ура. Да върнем наш Ностро!

-Разбира се, ако дойдеш с нас, обещаваме ти… земни чувствени наслади, за каквито само си мечтал досега…  Ще си във вечно състояние на блаженство, всички пози…

- А ще ми правите ли компоти от ягоди? – запита жадно Ностро

През това време Ностро усети някакъв полъх на вятър, който се превърна в ураган и го погълна. Въртеше се известно време. След което  се намери в

ЛАБОРАТОРИЯТА! Ел и аз  се хвърлих ме да го прегръщаме, макар и той да ни се стори малко омърлушен. И ние бяхме уморени, транспортирането ни отне всички магически сили на мен и Ел. Но ето, виждате какви жертви сме готови да направим за да сме с Ностро. :D

Ностро, много та обичаме :)

 

А ето и поздравите от останалите!

Милена:

———————————————————-

Nightwish_El:

Кой може да накара адронния колайдер да му препече филийки?

Кой може да победи Капабланка, Ласкер и Алехин в надяждане с шоколад?

Кой може да накара Найтуиш Ел да прочете „Души в окови“ и да и изяде виртуалните кюфтета без риск за живота си?

Не, не е Чък Норис!

Това е Великият Ностромо!

Мъжът, който мечтае да се превърне в космически кораб, ласкаво приемащ топуркащата в него агент Рипли и разни зъбати чудовища. Смел до безобразие, умен до нереални граници и с най-невъзпитаната шапка на континента:

В мен напира желание да се извиня публично, защото неведнъж Ностромо е заявявал, че съм най-злото създание във Вселената, като е бил абсолютно близо до истината. Проницателността с която анализира уж несериозните ми постове ме изумява. Да не говоря за солидарността му и лекотата с която дърпа завеси, секунда след като аз съм ги дръпнала…

Хепи бъртдей на блога ти, свърших омайните приказки, слагай вече масата, че тръпна от нетърпение!

——————————————————-

Точка:

Изключително ми е трудно да съчиня тази честитка, защото с адресата й сме родени на една и съща дата (което автоматично означава: за нас или само най-доброто, или нищо. :D ). От друга страна ми е известна упоритата му, нелечима алергия към предозирането на добрите (и особено на похвалните) слова и не искам да рискувам да отнеса някой … анфас, който всъщност представлява публичен анализ на нежното продължение на нечий гръб. Затова ще се опитам да бъда умерена и обективна.

Няма и нужда от много думи. Всички го познавате. Ако не е: 1. пред екрана с някои изтръпнали части, крещейки „Гооооооооооол!“ (във всичките му значения), 2. гледайки филм, който после да разнищи отвсякъде, сверявайки ни часовниците или 3. подложил морна снага на ласките Морфееви, то е някъде из блоговете на другите, ръсейки свежи коментари, които обикновено докарват мускулна треска на стомаха. Случвало се е изключително рядко да остави и жилещи такива (в блога на скротума). Случайни невинни читатели решили да споделят мнението си, без да се съобразят, че то го настъпва по филмовите мазоли.

А, да не пропусна – понякога ходи и на работа (въпреки, че мрази ранното ставане), където основно мечтае за поредната каса компоти, някоя тортичка и изкривяване на времето, от което всички работни дни ще сведат до петък, късен следобед.

Губи ми се дали първо налетях на празнуващия днес блог или на другия, от който имам траен спомен. С Ел бяхме жестоко нарязани през лятото заради нездравословното си хранене и ината си да се откажем от всичко, съдържащо гадните Е-та. А може би трябва да го послушаме и да наблегнем на ГМО-тата и другите тайни все още съставки от менюто му, защото резултатът както е видно, е впечатляващ:

С една малка забележка – да промени леко процентното им съдържание, за да може едновременно с този и с празнуващия днес блогове, да пълни по-редовно и (не)сериозния си такъв.

Ностро, още веднъж: Честит ти блогоден! :)
(подсмрък)
Много е радващо, когато си наоколо. :)

——————————————————————-

Очакваме включване от:

Надинка

Sky_Mender

Ирония

Самодива

и много други

които ще се обяснят  в любов към Кръстника, наш Ностро :)

Е, не можахме да се организираме през работната седмица, но до събота всички кланове на мафията ще са готови със своите поздрави!

Следваща страница »

Блог в WordPress.com. | Theme: Pool by Borja Fernandez.
Статии and коментари feeds.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.